Независимо от всички трудности, през последните 10 години УМБАЛ „Свети Георги” стои стабилно на мястото си. Развива се непрекъснато и с всеки месец успяваме да правим тази болница все по-моделен медицински комплекс.  Разбира се, има страшно много неща, които бихме искали да направим, но считам, че перспективите пред това лечебно заведение са изключително добри.

Това заяви пред TrafficNews изпълнителният директор на УМБАЛ "Свети Георги" проф. д-р Карен Джамбазов преди началото на тържествения форум, с който най-голямата болница у нас отбелязва 140-годишнината си. Проф. Джамбазов сподели, че за него е огромна чест да бъде директор на лечебното заведение, започнало своето летоброене от три бараки с 30 легла, което днес разполага с 1536 легла и 2694 души персонал и оказва денонощна помощ на населението от целия Южен Централен район. УМБАЛ „Свети Георги” е един от основните фактори, които определят политиката на здравеопазването. В последните години инвестира изключително много както в нова съвременна апаратура, така и в сграден фонд и персонал. Заварените през 2010 г. близо 43 млн. лв. общи задължения и над 14 млн. лв. просрочени, към настоящия момент са стопени с общо около 10 млн. лв.

Изпълнителният директор посочи също, че неизменна част от историята на УМБАЛ „Свети Георги” е и Медицински университет – Пловдив. Лечебното заведение е основна база за обучение на студентите, а тук се реализират около 10 процента от завършилите млади лекари. „Нивото на образование при нас е много високо. Затова реализацията е почти 100-процентова, затова и много чужденци предпочитат да се образоват в Медицински университет –Пловдив”, посочи той.

- Болница е сред малкото, които успяха да спечелят европроекти за над 30 млн. лева. Разкажете по-значимите.

- Това е един от основните фактори, който оказа много голяма роля за заемане на стабилно положение на Университетската многопрофилна болница „Свети Георги”. Основата част от проектите бе осъществена в периода 2011-2016 г. За съжаление през последните две години няма открити такива програми, по които да кандидатстваме и да реализираме проекти. Но в този период бяха реализирани наистина изключително много проекти по програмите по Регионално развитие, Конкурентоспособност, Японско правителство, фонд „Козлодуй”. Общата стойност на тези програми и парите, които бяха вложени в болницата, са над 32 мнл. лв., като голяма част от тях бяха в апаратура за образна диагностика. Снабдихме се с модерен магнитно-резонансен томограф, модерен компютърен томограф, мамограф, ехографи. Оборудвахме зала за ендоскопска хирургия. Направихме Интегралния център за лечение на тумори и травми, където с най-моделните ендоскопски методи успяваме да лекуваме тумори на околоносни кухини, лицево-челюстни, неврохирургични заболявания. И това е, което се прави в цяла Европа. Този център е снабден с навигационна система, с О-рамо, което позволява по време на операция да направим снимка на пациента и да видим докъде сме стигнали, дали сме поставили правилно импланта, ако има такъв. Започнахме и кохлеарна имплантация в нашата болница за пациенти, които имат намален слух, особено при децата, което е страхотна иновация. Създадохме хибридни операционни зали, така че в Съдова хирургия да могат да поставят стент на крайник, вместо директно да се минава към операция. И още много други програми, които успяхме да реализираме и да направим така, че болницата да заеме стабилно място като модерен медицински комплекс от европейски тип. Трябва да спомена, че освен европейските средства, вложихме и около 40 млн. лв. собствени, които са благодарение на подобрения принцип на управление, подобрените икономически показатели на лечебното заведение и взетото решение да инвестираме по-скоро в персонал, в професионализъм, апаратура и подобрение на сградния фонд и на условията, вместо да връщаме дългове, направени преди нас.      

- Извън тези проекти, кои според вас са най-големите успехи на лечебното заведение в последните години?

- Страшно много неща са. Това, което считам като най-голям успех, пак казвам, е фактът, че от тежкото финансово състояние през 2010 г., с лоши взаимоотношения вътре в болницата, позагубила до голяма степен значението си на стожер на здравеопазването в целия Южен Централен регион, днес УМБАЛ „Свети Георги” е сред основните фактори, които определят политиката на здравеопазването. Имаме изключително добре развит онкологичен комплекс, с два линейни ускорителя, с КиберНож, PET scan, с възможности за ранно откриване на тумори и успешно лечение. Имаме център за стволово-клетъчна трансплантация. Нашето педиатрично онкологично отделение е на световно ниво. Създаваме нови центрове като този за лечение на инсулти. Развиваме и дейности в областта на гастроентерологията. Надяваме се там да възстановим позициите, които бяхме позагубили през последните години. В областта на образната диагностика сме на сравнително добро ниво. Така че в момента болницата е на едно много стабилно положение и то е благодарение на човешкия фактор, който работи в нея, и на нашите усилия.    

 - Какво още трябва да се направи, така че УМБАЛ „Св. Георги” да не отстъпва на съвременните европейски и световни медицински центрове?

- Още много трябва да се направи. Трябва да се създаде по-добра логистика вътре в самата болница. Трябва да успеем да изпълним нашата мечта и амбиция да прехвърлим част от клиниките, разположени в База 1 на бул. „Васил Априлов” в сгради, строени преди повече от 70-80 години, и чийто ремонт ще струва много по-скъпо от построяването на нова сграда. Имаме планове да преместим тези клиники в нови корпуси, които да бъдат свързани с Хирургичния блок. Затова сме стартирали и кампания, съвместно с ръководството на Детска клиника в лицето на проф. Иванов, доц. Калева и Онкохематологията – проф. Грудева, за набиране на дарения. Това е стълбичката, върху която да стъпим и да представим нашите проекти вече конкретизирани, с количествено-стойностни сметки пред Министерство на здравеопазването, Министерство на финансите и пред Правителството с оглед да построим съвсем нови сгради, които да дадат качество на грижата не само по отношение на самото лечение, но и по отношение на комфорта на пациентите по време на престоя. Искаме да обединим клиниките в едно ядро, а не, както е било някога, на павилионен принцип. Това струва страшно много пари, а и е неефективно, тъй като не дава добра грижа. Така че това е пътят, по който искаме да вървим – да подобряваме условията и да даваме все по-добро лечение. Искрено се надявам, че с помощта на младите хора, които сега имат възможност да бъдат в чужбина, да специализират, да се връщат тук, да имат на разположение съвременна апаратура, ще постигнем значително по-добро ниво на здравеопазването в България.   

- Какви са финансовите показатели на УМБАЛ „Свети Георги” към момента?

- Изключително стабилни. През 2010 г. ние заварихме около 42 млн. лв. общи задължения и над 14 млн. лв. просрочени. Трябваше да вземем решение, дали да върнем тези дългове и да останем без болница, просто казано, или да вървим в посока влагане на средства и постепенно излизане от тежкото финансово състояние. Това беше изборът, който направихме. И днес резултатите са налице. През 2015 г. излязохме от процес на декапитализация.  Всяка година имаме счетоводна печалба от 2 до 4 млн. лв., които реинвестираме. Ежегодно инвестираме 7-8 млн. лв. собствени средства в сграден фонд, апаратура и персонал. Направили сме програма за плавно погасяване на задълженията. Към момента сме намалили общите задължения до 37 млн. лв. и просрочените – до около 10.5 млн. лв. Много се надяваме, че във времето чрез анекса към Националния рамков договор, ще имаме по-добри цени на пътеките в областта на детско здравеопазване, ще имаме по-добри цени по отношение на методиката на заплащане на спешни състояния. И считам, че това ще даде тласък в намаляването и на тези заварени от нас задължения.  

- Повсеместен е дефицитът на лекари и медицински сестри, чувства ли се недостиг на определени специалисти в УМБАЛ „Свети Георги”? В каква посока трябва да се работи, за да се мотивират младите медици да останат в България?

- Въпросът не е отнесен само към едно лечебно заведение, това е национален проблем. Може би недостиг се усеща в по-малките центрове. В големите университетски болници недостигът е по-малък, тъй като те обикновено стоят добре на пазара на здравеопазването и могат да си позволят да мотивират и финансово по-добре персонала си. Говоря за относителни стойности, защото все пак сме в силно конкурентна среда. Знаете, че в Пловдивска област има над 35-40 лечебни заведения, тоест конкуренцията е изключително голяма. Не съм забелязал да имаме сериозен дефицит по отношение на медицински сестри или лекари, което да затрудни нормалното функциониране на определена структура в болницата. Да, разбира се, има текучество, то е неизбежно. Все пак за 10 години много хора са преминали през болницата. Едни са останали, други са си заминали. Това е съвсем нормално. В нашата болница средните брутни работни заплати са на много добри нива спрямо подобните лечебни заведения. Може би това е една от причините да не оставаме трайно без кадри и да имаме дефицит на някоя дейност. Естествено, това е за сметка на тежкото натоварване, тъй като понякога се налага наличният персонал да работи по-дълго. В крайна сметка това вероятно ще има последствия във времето, защото големият стрес, който изпитват повечето работещи в здравеопазването, рано или късно се отразява. Но това е и световен проблем. Няма държава в света, където да има достатъчно медицински сестри.

На този етап се справяме сравнително добре със ситуацията. Мотивираме младите хора по различни начини. Направихме стипендия за медицинските сестри, които все още не са завършили обучението си и желаят да бъдат подпомогнати по време на самото следване и след това да останат с определено място за работа при нас. Имаме възможности за финансиране на младите лекари по отношение на техни специализации или определени обучения с уговорката след това да остават при нас за определен период от време. По този начин даваме възможност и на тях самите да повишат квалификацията си, но и за нас, като болница, да имаме подготвени хора. Разбира се, стремим се да съобразяваме адекватността на работните заплати с процесите, които се случват по лечение на пациенти в съответната клиника или звено, където работят хората. Няма как да сме идеални, но се опитваме да бъдем гъвкави и да реагираме незабавно на възникнал проблем.  

- В последните години УМБАЛ „Свети Георги” реши редица правни спорове и проблеми, свързани с поземлената собственост. Кои са най-сериозните проблеми на болницата в момента?

- В момента проблеми по отношение на правни спорове, по отношение на територии нямаме. Това, което наистина е голяма заслуга на мениджмънта на болницата и особено на юридическия ни отдел, е, че преди няколко години успяхме да изчистим изцяло въпрос за собствеността. И към днешна дата можем да се похвалим, че УМБАЛ „Свети Георги” има точно определени яснота и граници на притежаваните от нас територии. Целият сграден фонд в База 2 и База 3, ако мога така да я нарека – Инфекциозни клиники и Хирургичният блок, е собственост на болницата. Благодарение усилията на Министерство на здравеопазването и чрез Министерски съвет успяхме да придобием и територии, които да ни дадат възможност за развитие в бъдеще, каквито амбиции имаме. Територията на База 1 е на Медицински университет – Пловдив и това е една от причините да мислим в посока оформянето й повече като университетски кампус, а не като болнична база. Там достъпът е малко по-сложен, логистиката е по-сложна. Сградите са строени преди доста години и трябва да се инвестира твърде много ресурс, за да бъдат доведени до състояние, адекватно на една съвременна болнична база. И това е идеята за нашата благотворителна кампания, за която вече споменах. Така или иначе, решени са всички спорове, ясни са териториите на болницата. Всяко едно преустройство или строителство ще се осъществява много по-лесно в бъдеще. Нашите амбиции са поне два нови корпуса в пряка връзка с Хирургичния блок. Защо не покрит паркинг с хеликоптерна площадка и още много други неща.

 

Цялото интервю с проф. д-р Карен Джамбазов гледайте в ТРАФИК ТВ:

УМБАЛ "Свети Георги" – от три бараки под Хълма на доблестта до най-голямата болница в странатаЗа първи път в България в лечебното заведение се извършват редица операции