Последният месец в Пловдив мина под знака на предстоящите местни избори. Градът се напълни с кандидат – политици като спирка на градския транспорт в 5 следобед. Темите на дебатите между тях бяха горе – долу същите като в автобуса – защо няма редовни рейсове и кой е виновен, кой булевард е затворен и кой е отговорен за това, как ще запишем детето на ясла догодина, като няма достатъчно места. Проблемът с намаляващия брой паркоместа, който е обратно пропорционален на растящото строителство и броя на колите в града, бе нагледно илюстриран със стрелба в Кършияка. Военослужещ простреля двама мъже след  скандал за парко място.

Кандидати за местната власт, които 4 /а и повече/ години бяха в управлението на Пловдив, изведнъж се сетиха, че градът е мръсен, задръстен и презастроен. Че няма достатъчно ясли и детски градини, че тепетата са в плачевно състояние, че общинските фирми са пред фалит, че липсват обещаните многоетажни паркинги, че трябват още велоалеи, че река Марица прилича на джунгла.

Довчерашните съюзници в десетки гласувания, ощетили града, започнаха да се замерят с обвинения и да дават обещания. Естествено, всичко в името на един по-добър Пловдив.

Ако разгледаме програмите на партиите и коалициите, които искат да управляват града следващите 4 години, няма да открием почти никаква разлика в приоритетите им. Само че е доста тъжно през 2023 година да говорим за разбити тротоари, затворени улици, как да намерим паркоместа за четирите коли на четиричленното семейство, което живее в Кършияка, как да увеличим онлайн услугите в общината и за пореден мандат да търсим дом за пловдивската опера.

Визионерите в България не са на особена почит, но хилядолетният Пловдив има нужда от управление,  чиято програма за развитието на града надхвърля ежедневните битови проблеми на гражданите.

Съвременните градове имат нужда от сериозни промени, които да съхранят живота в тях. Досегашното планиране на Пловдив е закъсняло с поне 20 години. Климатичните промени и съсредоточаването на нови големи групи от хора в града поставя нови предизвикателства. Необходима е промяна в приоритетите, сред които увеличаване /не само на хартия/ на зелените площи в града, създаване на повече пешеходни зони, а не паркоместа, устойчив и екологичен транспорт,  нови връзки между градските райони и заобикалящите ги пространства.

Идеята за масови зелени пространства изисква големи инвестиции, но подобрява качеството на живот. Липсата на места за разходки, спорт и занимания на открито влияят  пагубно върху човешкото здраве и върху пълноценния начин на живот. Затова в дългосрочен план ще разберем, че инвестициите в „зелен град” си струват. 

А иначе преди избори "Всички обичат Пловдив!" Дано не го забравят следващите 4 години.