Чаках цяла година тази дата. Като вас.Най-светлата нощ, в която Пловдив изригва и десетки хиляди като мен и вас заливат улици и галерии... За да докажем че градът е столица на културата, не само когато ни дадат от Брюксел, а всеки ден и всяка нощ.

Но снощи Господ реши да покаже, кой е най-големият творец и създаде порой, който аз и приятели гледахме през стъклата на Археологическия почти два часа. Като хамстери от терариум.


Намаля "по разписание" в 23, 45. Охраната търпеливо изчака стотината души да си хванем пътя. В 00,05 разбрахме как се е чувствал Ной. Само, че нашата суша беше Пловдив.


ПЛОВДИВ СЛЕД ПОТОПА:Подлезът на аптека Марица се беше сдобил с пожарна кола и помпа. И 50 см дълбоко езеро. Давещи се манекени и отчаян собственик на магазин за дрехи.

В 00.15 Главната си беше почти същата. Хора и светлини. И Моцарт - онова момче, което свири с цигулка от красив постамент. Но без барокови дрехи. По чорапи, бельо и парцал. Спасяваше магазин на приятел. Стефко Автографа бе на своя пост пред Хепи и с мокра тетрадка жънеше подписи.


В 00,55 Археологическият подлез беше с 20 см дълбочина на водата. Видимо успокоен от това, един бездомен мъж - омагьосан от вода и етилови продукти, философски гледаше на света.

01.20. Нивото на потопа в подлеза на Тримонциум беше "само" 30 см.
И тук имаше оцеляващи, чистещи яростно магазините си под девиза "Кризата не може да ни удави, потопът - също".

Защото не знаеха какво е в подлеза срещу Ректората на ПУ. 
В 1.45 водата си стоеше на 65 см - мътна, мрачна и загледана вече в дръжките на вратите. Уверен, че страшното е преминало, друг странник спеше на пейката на университетската спирка.


И правилно - по това време всички нормални спят. 
Трябва или да си луд, или влюбен в този град, за да го кръстосваш по цели нощи.

Фейсбук / Николай Илчевски