В самото начало на 90-те пловдивската полиция беше поле за пилотен проект на Скотланд ярд. Тогава у нас още почти нямаше наркотици, нямаше и престъпления свързани с тях. Този факт силно впечатли английските полицаи и те предупредиха- не знаете какво ви чака. После в страната влязоха марихуаната и хероинът. Хероинът от десетилетия минаваше през страната на път за Западна Европа, сега вече количества оставаха и тук. Започнаха престъпленията, свързани с него. Обикновено ставаше дума за дребни кражби. Най-сериозното нарушение на закона бе грабеж- скъсването на някоя златна верижка на женски врат по улицата. През 2006 година еднократната доза бе инкриминирана и вече самото притежание дори на една цигара марихуана или една доза хероин влезе в криминалната хроника. Тогава, преди десетина години, експерти предупредиха- внимавайте, настъпват амфетамините, чака ви вълна от тежки престъпления.

При положение, че от самото начало държавата се държи спрямо наркотиците като заровил главата си в пясъка щраус, не е чудно, че всички предупреждения на експерти рано или късно се сбъдват.Без никакво особено съпротивление на материала.
Амфетамините са стимулант, те смениха хероина и влязоха и в училища, и в заведения, по купони и частни партита. Възрастта на първата употреба взе да намалява устремно.

В последните години се появиха дизайнерските дроги. За пръв път нови психоактивни субстанции са регистрирани у нас още през 2007 година. В незнайни лаборатории в Китай и Индия започва бурно производство. В непрекъсната гоненица със закона химиците в сянка модифицират състава, в резултат получавайки наркотик с много по-силни и опасни ефекти от предишните, но изпреварил забраната на закона. В края на 2016 година в Европа се разпространяват повече от 620 нови психоактивни вещества, почти двойно повече в сравнение с период отпреди две години. В началото дизайнерските дроги се продават по магазините като хранителни добавки, тор за теменужки, соли за вана- криеницата със закона позволява. После пазарът се ориентира все повече към интернет. В момента това е най- разпространеният начин и у нас.

Най- често срещаните комбинации сред дизайнерските дроги са синтетичните канабиноиди и катинони. През юли миналата година веществото MDMB-CHMICA беше първият синтетичен канабиноид, причинил над 30 смъртни случая. Нарастваща заплаха за здравето са новите синтетични опиоиди, имитиращи въздействието на хероина и морфина. Само от този вид в Европа се разпространяват поне 25 модификации. У нас наскоро се заговори за опасността от фентанил, но и той не е новост за пазара.

Само преди три години в София имаше поредица от няколко смъртни случая в кратък срок точно след неговата употреба. Американски експерт го сравни по мощ с хероина, като използва сравнението- кутия за обувки и пълен вагон. Той се разпространява в Европа под най- различна форма, затруднявайки и без това сложната задача на службите- таблетки, прахове, капсули, течност, назален спрей. Заради силната си концентрация, и малко количество е достатъчно за хиляди дози, а то много по- лесно се укрива и пренася. Миналата година само в Европа са регистрирани осем нови модификации на фентанил. Повече от 50 смъртни случая през 2016 в Европа са причинени от две вещества от групата на фентанилите- акрилоилфентанил и фуранил- фентанил.

Причината за фатален край и у нас, и в Европа все още държат хероинът и метадонът. Само че в тази сфера нищо не е прекалено трайно, така че и тук картината започва да се променя. И ако смъртните случаи от стимуланти и дизайнерски дроги все още са доста по-малко от причинените от опиати, то друг един ефект се засилва и расте като лавина. Агресията и тежките престъпления. Точно както предупредиха експертите преди години.

Видимо отслабване, промяна на режима на спане и бодърстване, приповдигнатост, отривисти нервни движения, рани от разчесвания и пъпки, агресия- когато тези признаци са налице, причината обикновено са амфетамините и дизайнерските дроги. Тежките усложнения са в регистъра на психиатричните заболявания и нерядко се идентифицират с доживотни диагнози, ако не се проучи реалната причина, свързана с наркотиците. Състоянието отговаря на параноидна шизофрения, хората чуват гласове, под тяхно влияние извършват тежки посегателства, често с фатален край. Друг път диагнозата е биполярно разстройство. Дали става дума за отключено от наркотиците психиатрично заболяване или само тежко усложнение след злоупотреба с наркотици, рядко се разбира докрай, но криминалната хроника вече изобилства от тежки престъпления. Обикновено става дума за убийства, а жертвите са от най- близкия кръг- майки, баби, приятелки.Това не е странно, защото около зависим от наркотици обикновено остават само най- близките. Същите, които са търсили начин да спасят своето дете, внук, приятел и не са намерили никаква подкрепа отникъде.

В динамично променящата се картина на наркопазара и наркоупотребата у нас държавата в последните години направи само няколко неща. Те са толкова малко и са толкова недостатъчни, че не пречи да се изброят. Няма да заеме много място. Държавата инкриминира еднократната доза, без да въвежда задължително лечение при арест и доказване на употреба, както е в повечето европейски страни, а и по света. Така едно момче, хванато с една доза, обикновено се разминава с глоба или условна присъда, но ако не предприеме нищо за справяне с основния проблем, вероятността след два дни да го хванат със същото е огромна, а тогава вече и законът се изсипва върху него с цялата си строгост.

У нас няма опцията лечение вместо наказание, както е в редица европейски страни- най- общо и опростено казано, ако някой наркоман бива осъден на 6 м затвор за дребно престъпление, той може да избере да прекара една година в терапевтична програма или да си излежи присъдата в затвора. Обикновено избират първото. Държавата у нас промени текстове в три закона и от 2006 година направи почти невъзможно настаняването на някого за задължително лечение без неговото съгласие. Ако тогава водещата дрога беше хероинът и това не беше чак толкова належащо, сега с основен признак агресия и вече сериозна статистика от извършени престъпления, това се оказва много сериозна пречка. Агресията се вихри в семействата, родителите са жертва, често става дума само за майка, която е абсолютно безпомощна.

Как да се предотврати това? Подаване на жалба до районна прокуратура, съд, на който майката трябва да заведе сина си- насилник, събиране на свидетели, които да потвърдят неговите изблици, чакане, протакане...Който не е опитал, не е наясно колко сложна и тромава процедура е това. Един от най- сериозните проблеми в момента е липсата на място, където могат да се лекуват деца до 18 години. Факт е, че усложненията от новите дроги могат да бъдат преодолявани само в психиатрии, но там

се настаняват само пълнолетни. На теория би трябвало в детските стационарни отделения да се оказва помощ, на практика не се случва. У нас доскоро имаше само две детски стационарни психиатрични отделения- в УМБАЛ "Св. Марина" във Варна и в Психиатричната клиника на Александровска болница в София. Оказва се, че във Варна леглата са закрити, а в Александровска не се приемат такива пациенти. Така родителите осъзнават, че действително няма кой да им помогне. Когато има достатъчно заинтересовани роднини, се организират на уединени места своеобразни арести за тези деца, сменят се пред вратата, за да не избяга, пазят го. Това не е лечение и това не е решение.

Безсилието на държавата скоро бе официално легитимирано от решение на Пловдивския съд- стига човек да знае как да го чете. Възрастен баща уби сина си наркоман, след като години наред е търпял агресията и тормоза и въпреки опитите си да му помогне да се лекува. Необичайно за толкова тежко престъпление спрямо бащата не бе взета никаква мярка за неотклонение. Негласно съдът призна, че той е живял в толкова голям ад, че постъпката му е, ако не оправдана, то поне обяснима. Този човек уби сина си и дори съдът да го помилва, той едва ли някога ще си прости. Каквото и да говорим. Щом дори този скандален случай не влезе в говоренето на политиците, щом дори за секунда не отклони вниманието към този проблем, едва ли някога ще се случи. За съжаление.