Помощ, мамо! В 20:00 часа вечерта мъж влачи млада жена за косата в центъра на Пловдив. Рита я със шутове, удря я и плюе върху нея. Охранителна камера записва унизителната сцена, а 12 часа по-късно полицията се самосезира. Насилникът е задържан и признава, че е бил жената, с която има връзка. Жертвата също потвърждава, че тя е жената от записа, но заявява , че „обича приятеля си и няма никакви претенции към него“. Отказва да се освидетелства. За съжаление това е почти стандартна ситуация в стотици случаи на домашно насилие. И в някои от тях предшества драматична развръзка с фатален край. /Само в първите 6 месеца на годината в България има 13 жени, които са убити от съпрузи или близки./ Делата за домашно насилие растат лавинообразно , заедно със случаите на насилие в семейството.

Може ли държавата да се противопостави ефективно на тази тенденция? Вероятно да, стига да има желание. Ако използваме последния случай, можем да тръгнем от самото време на реакция. Видеоклипът със скандалната случка бе публикуван в 18 часа вечерта, но действията започват 12 часа по-късно. Дали ако действаха малко „по-припряно“ , служителите на река нямаше да установят, че мъжът е шофирал под въздействието на алкохол или наркотици? Или пък щяха да получат адекватни показания от жертвата, която все още е била в състояние на афект и преди насилникът да се е извинил?

Прокуратурата също се  самосезира след публикация на TrafficNews за нанесения жесток побой. Към момента 20-годишният Валентин Петров е привлечен като обвиняем за хулиганство, тъй като е „извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения- нанесъл множество удари с ръце и крака по лицето и тялото на 19-годишно момиче, влачил я по земята, дърпал я за косата, обиждал я и крещял“. Наказанието за това престъпление е до 2 години лишаване от свобода или пробация.

Далеч по - сериозно е наказанието, ако срещу него бъде повдигнато обвинение за причиняване на лека телесна повреда в условието на домашно насилие. Чл. 131 ал.1 т. 5 предвижда от 5 до 15 години лишаване от свобода.

Разследващите вече са установили, че двамата са имали връзка. Предстои съдебно – медицинска експертиза , която може да бъде направена и по видеозаписа, ако жертвата не желае да съдеийства и обвинението да бъде променено. В този случай и при адекватна присъда наказанието може да има ефект. 

Унизената жена вероятно живее с надеждата, че Валентин ще се „поправи“ и ще спре да я бие. Че когато изпълни всичките му прищевки и претенции, той ще се промени и двата ще заживеят щастливо в мир и любов. Статистиката обаче показва, че това не се случва. Посегателствата зачестяват, скандалите стават ежедневие, побоите също. Ако има късмет, един ден жената ще събере остатъците от чувството си за самосъхранение и ще си тръгне. Само обаче ако има късмет.

Обществото ни, което много често е на страната на насилника, вероятно и този път ще започне да разсъждава над въпросите – тя с какво го е предизвикала, писала ли си е с някой друг, изневерявала ли му е, измила ли е чиниите и прочее въпроси, които нямат никакво отношение към случилото се. А то е, че една жена е влачена, бита,  ритана и плюта от един мъж. И благодарение на записа, това не може да бъде поставено под съмнение. Следващият път това може да се случи в дома, в който двамата живеят. Там няма да има камери. Ако не получи справедливо наказание при поредния побой Валентин Петров може и да не спре навреме. Мъжете, които разсъждават и действат като Валентин ще прочетат какво наказание ще му даде съдът. И една пробация едва ли ще ги възпре следващия път, когато жената или приятелката им не им угоди.

Затова жертвите ще крещят по улицата „Помощ, мамо!“ , вместо да викат „Помощ , полиция!“ .