Какви са изводите за партиите от първия тур на местните избори, какво да очакваме на балотажа и кой ще е големият победител - за TrafficNews коментира политологът Първан Симеонов.
- Как ще коментирате резултатите от вота? София отива на балотаж за първи път от 2005 г. Има ли връзка това със скандали като „Апартаментгейт” и прочистването на партията?
- Множеството балотажи - това е новината на тези избори. Да, вероятно за това стъпало надолу за ГЕРБ са повлияли и скандали като „Апартаментгейт”. Но ГЕРБ отдавна са доказали, че успяват да се рестартират, да се поосвежат, да отстъпят крачка назад, за да направят после две напред.
По-скоро бих го отдал на една обща ерозия – нормално за всяко управление, особено за такова, което е на повече от 10 г. И то си има и конкретни измерения: резултатът на Йорданка Фандъкова е със 70 000 гласа по-нисък от тези на предишните и по-предишните кметски избори, когато тя имаше съответно 240 000 и 250 000 гласа. Има я ерозията, което обаче не отменя факта, че на много места алтернативен заместител на ГЕРБ не е намерен.
- Какво ще направят десните избиратели на балотажа в София?
- Най-вероятно ще направят нещо средно. Много от привържениците на арх. Борислав Игнатов ще останат вкъщи, а онези, които ще отидат пред урните, е по-вероятно да гласуват за Фандъкова. Но някои може да предпочетат и Манолова.
Привържениците на Борис Бонев са градските активисти. Вероятно е голяма част от тях да изберат промяната и да гласуват против статуквото.
По-любопитно е какво ще направят привържениците на ВМРО. Те са в много специфична позиция, защото традиционно биха предпочели кандидат като Манолова – по-радикален, протестен. Но в същото време позиционирането на ВМРО в момента е по-скоро партньорско за властта.
Но няма нищо сигурно и нищо не може да се каже в този момент, защото още не са прозвучали призивите за подкрепа.
Не на последно място, много любопитно е какво ще стане с привържениците на БСП, защото не съм убеден, че БСП даде своя максимум в София. А госпожа Манолова трябва да намери път не само към сърцата на десните, но и на левите.
- Но тя няма ли своето място в сърцето на левите?
- Прозвучаха много реплики, които малко я дистанцираха от БСП. Електоратът на левицата е сравнително лоялен – или гласува, или не гласува, но рядко ходи при други партии. Може би трябва да се подсетят взаимно, че само преди години ги свързваше много повече. Манолова има своята биография в БСП. И изглежда странно усилието да се неглижира и забравя това. Фактът, че Манолова е била в БСП, не й попречи да се превърне във втория най-рейтингов човек в държавата в рамките на броени години. След като рейтингът й беше ударил почти дъното, тя се оказа абсолютна политическа звезда като омбудсман. И БСП не попречи по никакъв начин на това.
- Каква е прогнозата ви за този балотаж?
- Трудно ми е да дам прогноза. Избирателят вече е друг – все повече търси детайли, конкретика, освежаване, рестарт. Този избирател на европейските избори понечи да гласува за Десислава Иванчева. После потърси нови листи на евроизборите – не ги намери, намери млади хора. После намери Борис Бонев, Пенчо Милков в Русе. Има афинитет към освежаване на пейзажа. Много е трудно да се прецени как ще реагира този избирател в ситуация, когато е изправен пред много труден избор. Затова е рано за прогнози.
- Защо се провалиха Патриотите и ще се отрази ли този резултат на управляващата коалиция?
- Не би трябвало да се отрази. Не знам дали са се провалили Патриотите, просто се нормализираха. ВМРО има резултат, който само преди няколко години би изглеждал успешен. Но ВМРО създаде свъхочаквания с двамата евродепутати, които вкара в европарламента. Сега те влизат в нормалността – традиционна, забележима част от партийния процес в България. Да не забравяме, че само преди няколко години ВМРО беше екзотика.
И още нещо се случва: ВМРО монополизира патриотичното пространство - като се каже патриотичното пространство, се има предвид ВМРО. НФСБ партнира, а Волен Сидеров усети накъде вървят процесите и бързичко понечи да се обозначи по присъщите за него начини, за да не загуби автентичността си. Не знам дали той самият успява да спечели нещо, но успява да посъбори малко ВМРО. Отива си едно психологическо предимство: „ето, събраха се”. Но те се събраха и започнаха да се карат.
Националистическият електорат е лесно възпламеним – ще стане скандал в някое гето и веднага ще обявявим ръст на националистическите настроения. Само да ви дам пример – при сделката със самолетите F 16 Каракачанов загуби част от подкрепата си. Но после навакса. Това не е твърдият електорат на БСП, който се променя с 1 микрон нагоре или надолу. Това е електорат, който се колебае – имаме спадове, после ръстове.
- Как ще обясните безапелационната победа на кмета арестант Николай Димитров в Несебър?
- Ако той е събирал подкрепа от гласоподаватели, един арест трудно би могъл да промени това. Видяхме и кампанията на кандидати под домашен арест в София. Така че всякакви любопитни неща ще се наблюдават. Има търсене на радикални опции в политиката. Много хора се скандализираха когато Тръмп стана президент на САЩ. Или пък когато движението „Пет звезди” влезе във властта. Фактът, че някой може да печели избори от ареста, не бива да ни се струва екзотичен.
- Казвате, че има търсене на радикални опции, но пък на повечето места убедително печелят старите кметове.
- Това се обяснява със здравословния консерватизъм на българина. Българският гласоподавател рядко отива до крайности. Ние сме предпазливи хора, гърмяни зайци. Рядко ще стигнем до драстични решения. Някои ще нарекат това снишаване, други – обществена ленивост за разлика от съседни общества. Не ни се ще да прибягваме към драстични решения, особено когато нещата горе-долу са закрепени. Напоследък в Българя икономическата ситуация е предвидима, на много места в градовете се правят хубави неща, главно заради европейското финансиране. Трябва да има някаква национална вълна, за да има масова смяна на кметове. Добавете и факта, че хората стават по-взискателни.
- Кой е големият печеливш на тези избори?
- За отговора на този въпрос да изчакаме балотажите.