Социалните медии революционизираха начина, по който общуваме, получаваме информация и дори участваме в политическия дискурс. Такива платформи, като TikTok и YouTube, се превърнаха в изненадващ център за политическа комуникация, като много потребители намират популярност и влияние чрез кратки видеоа, които засягат различни политически теми. А някои от участниците дори си спечелват депутатски места, вкл. и в Европарламента.

Въпросът, който възниква, е дали тези „TikTok политици“ са адекватни заместители на традиционните политици и доколко социологическите агенции успяват да уловят тези процеси. Интерес предизвиква и въпросът дали традиционните медии днес са способни правилно и точно да комуникират ефективно с аудиторията си, предавайки им всичко, което се случва в тази нова хибридна реалност - както онлайн, така и офлайн.

TikTok и YouTube, първоначално създадени като платформа за споделяне на музикални клипове, бързо се превърна в глобален феномен, привличащ милиони активни потребители ежедневно. С нарастващата си популярност платформите се превърнаха в поле и за политически дискусии, като много потребители използват кратки клипчета, за да споделят своите гледни точки по различни теми. От критика към управляващите до представяне на алтернативни политически идеи, тези "TikTok политици" успяха да спечелят значителна база от последователи. Техният успех повдигна въпроси относно ролята на социалните медии в политическия дискурс и дали те могат да служат като надежден източник на политическа информация.

Социалните медии станаха много важни за това как хората получават информация и дори създават нови лидери. Така се появиха новите политици, т.нар. TikTok политици, като например 24-годишния Фидиас Панайоту от Кипър. Той има милиони последователи и спечелва между 16% и 19% от гласовете на последните избори, което го прави третата политическа сила в страната. Фидиас е от малко селце и става известен, когато започва мисия да прегърне 100 известни личности, включително Илон Мъск. Успехът на мисията му привлече вниманието към него, а той капитализира това внимание, като решава да се кандидатира за европейските избори, въпреки че няма опит или интерес в политиката. Младите хора в Кипър изглежда харесват Фидиас. Сред най-младите избиратели (на възраст 18-24 години) той получи 39,5% от гласовете, докато сред тези на възраст 25-34 години получи 27,5%, а сред тези на възраст 35-44 години – 19%. В нощта на изборите Фидиас призова традиционните политици да оставят различията си настрана и да помнят, че са там, за да служат на хората, а не на себе си.

В Испания антисистемният инфлуенсър Алвис Перес (34 г.) печели 4.6%, или над 800 хиляди гласа. Образът му, изграден изцяло в социалните мрежи, се радва на над 2 милиона последователи, е на борец срещу "всеобщата корупция" и "дълбоката държава". Озаглавява кандидатурата си като "Партито свърши". Цялата му кампания е онлайн, най-вече канали в Telegram. Пред "Евронюз" споделя: "Корупцията има много крака: политически, медийни и съдебни. Води се открита война срещу всичко, което е превърнало тази система не в полза на испанците, а на един корумпиран елит." Няма политическа програма, но сред посланията са му да се "сложи край на партокрацията", да се проведе референдум за излизане на Испания от Европейския съюз и да се намали ролята на държавата и държавната администрация.

В Хърватия 26-годишната гримьорка и експерт по винтидж мода Нина Скочак печели 4.6% на изборите. Инфлуенсърката има над 200 000 последователи, които използва като трамплин за политическа кариера. Листата ѝ се състои от 12 кандидати, на възраст между 19 и 30 години. Освен разпространение в социалните мрежи Скочак организира и куизове в барове в Загреб, където се "изпитват" по знания за политиката и Европейския съюз. Тя се застъпва за намаляване на възрастта за гласуване на 16 години и за въвеждане на младежки квоти на европейските избори, достъпни жилища за младите хора, цифрова трансформация и регулиране на големите технологични компании и социалните мрежи.

В България партията "Величие" се превърна в голямата изненада на отминалите избори. Тази изненада не беше напълно неочаквана за онези, които наблюдават тенденциите в българското онлайн пространство. През последните години двамата основни членове на партията, Ивелин Михайлов и Николай Марков, използваха популярността си в YouTube и TikTok, за да достигнат до по-широка аудитория. Те често бяха гости в известни канали в тези платформи. Партията създаде и своеобразно миниправителство в рамките на туристическия атракцион "Исторически парк" във Ветрино.

TikTok политиката може да бъде описана като кратки, прости и ясни послания. Тези послания обикновено избягват сложни политически програми и идеологии. Всичко опира до създаването на "кукичка" (примамка), която да задържи вниманието на потребителите на социални мрежи за повече от няколко секунди. Антисистемните кандидатури, като Алвис Перез и "Величие", често се фокусират върху страховете и конспиративните теории, докато мейнстрийм инфлуенсъри като Фидиас и Нина Скочак твърдят, че са "различни" от традиционните политици, които обикновено се появяват по телевизията.

TikTok вече не е само платформа за забавление; той се превръща в поле за печелене на избори. Традиционните партии започват да го забелязват и вероятно ще започнат да го използват. Крайнодясната "Алтернатива за Германия" вече е партията с най-голямо присъствие в немския TikTok, което допринася за увеличаването на младежкия вот за тях.

Въпреки че е положително, че тези интернет влиятелни лица привличат младите хора към политиката и насърчават протестен вот срещу установените партии, отрицателните въздействия върху демокрацията не са малко.

Наблюдава се опростяване на политическата кампания, която се съсредоточава върху посланията вместо върху политиките, експлоатиране на емоциите на избирателите, предимно техните страхове, разпространение на дезинформация и конспиративни теории, както и концентрация на цялата политическа идентичност върху личността на интернет инфлуенсъра, без структурата на организацията за вътрешен партиен контрол и демокрация.

Много е вероятно е подобни знаменитости, които сега са набрали популярност, бързо да изчезнат и да бъдат заменени от следващи, подобни на тях, но с ясно изградена и реализирана стратегия за постигане на успехите, които са замислени.

Традиционните медии в новите условия

С появата на TikTok и YouTube като платформи за политически дискусии, традиционните медии са изправени пред предизвикателството да адаптират своите стратегии за комуникация, за да останат релевантни за аудиторията си. Докато някои се опитват да включат тези платформи в микса на своите дейности, други се борят да намерят баланс между запазването на достоверността и желанието да достигнат до по-младата аудитория, която е преобладаващо активна в трзи платформи.

Въпреки това, докато някои медии се стремят да се адаптират, други изглеждат неспособни да се справят с бързо променящия се медиен пейзаж. Това доведе до ситуация, в която традиционните медии се борят да комуникират ефективно с аудиторията си, което води до загуба на доверие и ангажираност.

Въпросът дали медиите днес са адекватни в комуникацията с аудиторията е сложен и многостранен. От една страна, традиционните медии все още играят решаваща роля в предоставянето на задълбочени анализи и разследваща журналистика, които онлайн платформите често не могат да осигурят.

От друга страна, много традиционни медии се борят да се адаптират към бързо променящия се медиен пейзаж, което води до загуба на доверие и ангажираност сред по-младата аудитория. Това поражда опасения относно дългосрочната жизнеспособност на традиционните медии и способността им да продължат да изпълняват ролята си на пазители на истината и проверяващи фактите в епохата на социалните медии.

Освен това възходът на "TikTok политиците" повдига въпроси относно надеждността и достоверността на информацията, споделяна в социалните платформи. Докато тези платформи предлагат нови възможности за политически дискурс, те също така създават среда, в която могат лесно да процъфтяват дезинформацията и манипулацията. Това поставя предизвикателства пред традиционните медии, които трябва да гарантират, че предоставят точна и надеждна информация, дори когато са изправени пред нарастваща конкуренция от социалните платформи.

Възходът на "TikTok политиците" и предизвикателствата, пред които са изправени традиционните медии днес подчертават необходимостта от адаптиране и иновации в комуникацията с аудиторията. Докато социалните медии предлагат нови възможности за политически дискурс, те също така създават среда, в която дезинформацията и манипулацията могат лесно да процъфтяват.

Традиционните медии трябва да намерят начин да се адаптират към бързо променящия се медиен пейзаж, като същевременно запазят своята достоверност и надеждност. Това ще изисква комбинация от иновативни стратегии за ангажиране на аудиторията, като същевременно се поддържат високи журналистически стандарти.