Пловдивчанка, избрала да възпитава детето си с мисъл за околната среда, сподели крайното си разочарование или както тя го нарича "изумлението и огорчението си", които изпитва, докато се опитва да се качи на автобус от масовия градски транспорт.

Тони Михайлова разказва в детайл преживяванията си от вчерашния ден, когато тя води дъщеря си на спирката, като ѝ обяснява, че използвайки автобусите, те опазват Пловдив чист. Разказвайки за ситуацията, жената отправя логичните въпроси, на които търси отговор - не само за себе си, но и за всички граждани на града. 

"Вчера, 18. 12. 2018 г., към 14.40 часа, на спирка №44 на бул. Македония №55, аз и дъщеря ми на 9г., чакахме автобус №1 и №27, за да се приберем към дома си. Като съвестен гражданин на Община Пловдив, с удоволствие се включих в призива на общината, да оставим личните си автомобили и да използваме услугите на градския транспорт,за да запазим нашия Пловдив по—чист. Това обясних и на детето си, което е в трети клас и то с радост прие идеята , да чака по спирките с огромна и тежка раница, вместо да се вози комфортно в семейния автомобил. Седейки под дъжда, на горепосочената спирка, не след дълго, забелязахме приближаването на автобуси №1 и №27, които се движеха един след друг. Оттук нататък започна изумлението. Шофьорите и на двата автобуса караха с видимо превишена скорост, дори не намалиха, подминаха спирка №44, без да спрат, увлечени в своята игра на гоненица. Аз и детето останахме на спирката отново да чакаме следващите автобуси, в неприятните зимни условия. Дъщеря ми ме попита, какво се случва, защо нито един от двата автобуса не спря и видимо беше разочарована, как и двамата шофьори не са забелязали нито мен, нито нея. Все пак все още не притежаваме магични сили, да ставаме невидими", разказва за TrafficNews.bg майката. 

Жената допълва, че чакайки следващ автобус, в главата ѝ са започнали да нахлуват множество въпроси, които към този момент тя е систематизирала и препратила до медията ни, а ние от своя страна ще ги сведем до вниманието на компетентните институции и фирми, посочени от нея. Вижте ги: 

Въпросите отправям към:

1. Консорциум „Пловдив—2017" ДЗЗД ( автобусна линия №1)

2. „Хеброс Бус" АД ( автобусна линия №27)

3. Община Пловдив

4. ИААА — гр. Пловдив

Въпросите са следните:

1. Има ли въведено „ново правило" автобусите от градския транспорт на гр. Пловдив, да не спират на определените по маршрута спирки, след като там чака майка с дете? Ако е така, моля Ви, кажете ни, за да започнем да се събираме на по-големи групи или да си закупим светлоотразителни жилетки, с надежда да бъдем забелязани от шофьорите на съответните автобуси!

2. Какъв е механизмът, чрез който Общината контролира фирмите превозвачи, с които е сключила договор и им заплаща съответните дотации? Какви санкции им се налагат при такова събитие, описано от мен по-горе?

3. Как сега да обясня и да изисквам от детето ми на 9г., да вярва в моите думи, че използването на градския транспорт е удобно и приятно, в полза на по-чист град, за сметка на пренебрежително и доста унизително отношение?

4. Като активен шофьор, който управлява лек автомобил, съм запозната с правилника за движение по пътищата. Искам да попитам съответните органи, да не би „гонките" с автобуси на градски транспорт по големите булеварди в гр. Пловдив, да са разрешени? И ако все пак — не са, какви са санкции се налагат? Нима в тези автобуси не се возят човешки живи същества? Нима са малко, ставащите ежедневно ПТП в гр. Пловдив?

"В този ред на мисли, надявам се, разбирате моето разочарование на гражданин на Община Пловдив, използващ услугите на „удобния" и „модерен"  европейски градски транспорт. Вярвам, че ще получа адекватни отговори на моите въпроси, а също така, от морална гледна точка и извинение от фирмите превозвачи!", пише Тони Михайлова.

Снимката е илюстративна!