"Успехът не е окончателен; провалът не е фатален: смелостта да продължиш е важна" казва Уинстън Чърчил, който е управлявал в много тежки времена. Такива са и днешните в България, въпреки че границата ни не е окупирана от вражески сили.
За първи път в съвременната ни история обаче можем да проследим как само в рамките на 1 година се водят три сражения и всяка битка дава качествено нови резултати. Резултатите категорично оправдават максимата, че успехът не е окончателен. За провала тепърва ще видим.
От така създалата се ситуация можем и да видим как новопоявили се формирования могат да обърнат драстично почетната стълбичка към Народното събрание.
Въпреки, че все още обработването на протоколите продължава, вече са ясни ориентировъчните данни от последния вот, така че да покажат и финалната картина в сравнение с изборите на 4 април 2021 и предсрочния вот на 11 юли.
"Не се страхувайте да се откажете от доброто, за да получите страхотното“, казва Джон Д. Рокфелер. Тази мисъл съпровожда генезиса на „Продължаваме промяната“. Лидерите на формацията Кирил Петкови и Асен Василев бяха избрани за служебни министри, но смело напуснаха сигурността на кораба, за да плуват в открито море – да основат свой проект и да наберат необходимия човешки капитал в него. Рискът, който поеха, щедро им се отблагодарява и ги изстреля на първа позиция от раз. Да, ПП са големите победители на този вот, и тъй като българите обичат новите проекти, този път се повтори феноменът на НДСВ от преди близо 20 години. Дори Слави Трифонов не успя да постигне успеха на Кирил Петков от първи избори.
Айнщайн казва, че „Никога няма да можете да разрешите възникнал проблем, ако запазите същия начин на мислене и същия подход, който ви е довел до този проблем“. Може би това е и причината ГЕРБ да губят от подкрепата си на всеки следващ изборен тур, макар и с малко. Вероятно избирателите им очакват те да излязат от зоната си на комфорт и да предложат обновен курс. На първите избори ГЕРБ водеха отчетливо, но не успяха да формират правителство. На вторите, макар със силен резултат, останаха втори. Приблизително същата картина имаме и на сегашните избори. Около 4% е разликата межди април и ноември, макар и вероятно на последния вот избирателната активност да остане ниска. Това показва, че формацията на Борисов има своя твърд електорат. Проблемите дотук бяха, че депутатите им не стигат за никакъв реалистичен сценарий за съставяне на правителство. Тя бяха поставени в изолация и вероятно ще останат там и след последните избори. Освен ако не се обединят с формацията на Кирил Петков, което за момента се изключва от лидера ѝ.
Трети в надпреварата са ДПС, които също са сред победителите тази есен. Те държаха стройни позиции с около 10,5-10,7% подкрепа през първите два тура избори, докато днес сме свидетели на рекордна мобилизация и покачване с около 3% в крайното класиране. Увеличението идва най-вече от чужбина, тъй като на сегашните избори в Турция гласуваха над 90 хиляди души. Джим Рон казва, че „Успешните хора правят това, което неуспешните не искат да правят“. В нашия случай – мобилизираните да гласуват създават успехи за партията си. Тези, които разчитат, че партията им ще победи или им е все едно кой ще събере подкрепа, дават шанс именно на проекти, които знаят как да побеждават.
БСП явно се водят от максимата на Уинстън Чърчил, че „Успехът е способността да се преминава от провал към провал, без да се губи ентусиазъм“. Или поне без да изглежда така в очите на обществото. Партията на Корнелия Нинова претърпява историческа загуба. Социалистите паднаха на четвърто място и са на косъм от петите. Процентите им буквално са сринати. Нинова обаче упорито не подава оставка, въпреки че с всяко изминало явяване на избори, сянката на неуспеха пада все по-сигурно върху социалистите. Те са загубили около 5% от подкрепата си от април до ноември. В същото време обаче Нинова се надяваше, че с избори 2 в 1 ще вземе поне второ място заради Румен Радев. Провалите за момента не отказват Нинова, а политическата математика сочи, че макар незавидния брой народни представители, които ще има в новия Парламент, именно БСП ще бъде незаобиколим фактор. Просто Кирил Петков не може да състави правителство без тях, ако удържи на думата си да не се коалира с ГЕРБ и ДПС. Разбира се новият играч "Възраждане" също е опция, но изглежда твърде далеч идеологично от ПП.
"Пътят към успеха и пътят към провала са почти еднакви“ казва Колин Р. Дейвис. Хората на Слави Трифонов би трябвало да знаят това. Пътят им не се променил особено много от първото им явяване на избори през април до ноември. Резултатите обаче са качествено различни. Трифонов се появи като поредния спасител, залагайки не просто на антисистемно говорене, но отричане на всички стари играчи. Това беше основна риторика в изказванията на хората на Дългия. Те започнаха с шоу и решиха, че това е печеливша стратегия, но накрая шоуто се обърна срещу тях. След две театрални постановки при първите избори и при вторите, когато Слави стана първа политическа сила, се оказа, че "Има такъв народ" трябва да управлява, т.е. да намери начин да състави правителство. Провалът беше с гръм и трясък. Промените в състава на предложени състави на Министерски съвет приличаха на бързи кастинги, сред които обаче се излъчват някакви скандални изпълнители за рейтинг. Както процедират шоу програмите. Истината е обаче, че това доведе до отлив от цели 15% или далеч над половината от гласуващите за ИТН през лятото са преосмислили решението си и са избрали нов кандидат през есента. Или пък просто обезверено са предпочели някой друг да решава.
„Много по-добре е да поемаш големи рискове, преследвайки голяма цел, макар и заплашен от голям неуспех, отколкото да живееш в сивотата на сигурността, която не познава нито победата, нито поражението". Тази мисъл на Теодор Рузвелт като че ли описва точно поведението на Христо Иванов. Според неофициалните политически хроники, Кирил Петков е преговарял с Христо Иванов да се явят заедно на избори. Иванов обаче отказва. Да, до голяма степен това можеше да доведе до обезличаване на него като лидер и на формацията, която води. Обезличаването обаче дойде и без този ход. Демократична България се срина с над половината от подкрепата си през лятото. Иванов подаде оставка, защото решенията му очевидно доведоха до колапс. Депутатите, които ще вкарат ДБ са едва 16 при 34 в предходния парламент, чийто живот обаче не бе дълъг.
„Човек, който не може да си представи кон, който галопира върху домат, е идиот“, казва Андре Бретон. Сюрреализмът добре описва сблъсъка между очаквания и реалност, формирал се с влизането на "Възраждане" в новия Парламент. Костадин Костадинов, разбира се, заема важна роля на мястото на изчезналите патриотически формации, но той отива много по-далече, отричайки някои основни стожери като Европейския съюз и НАТО. Здравните мерки според него не трябвало да съществуват. Да, вероятно тези идеи звучат много екзотично на голяма част от българите, но се намират и такива, които подкрепят сюрреалиста на политиката Костадинов. Неговата подкрепя расте сравнително устойчиво за последните 7 месеца и той се изкача от 2,45% подкрепя, която го оставя под бариерата, през 3,01% до желания резултат от 4,97%.
„Войните са лоши длета, за извайване на мирни сутрини“, казва Мартин Лутър Кинг. Роден от енергията на протестите, проектът на Мая Манолова, Николай Хаджигенов и Арман Бабикян заложи изцяло на антиГЕРБ реторика, за да си проправи път към властта. Проектът стартира с наименование „Изправи се! Мутри вън“ и си залагаше „метеж“ на старата власт. Както обаче опитът повелява, негативните послания не успяват задълго да обединят поддръжници, особено когато обещанието е за мир и благополучие. Тази концепция на Манолова успя да акумулира максимума си от около 5%, а последващите вътрешно коалиционни търкания, дадоха ясно да се разбере, че дори в самата партия липсва обещаваната хармония. Но как хора, които не намират нормален диалог помежду си, ще въведат такъв в управлението, принципно? Да, вероятно тази колизия, детронира макар и преименуваната коалиция на „Изправи се.БГ! Ние идваме“ и реално доведе до „Вие си тръгвате“ с рекордно ниска подкрепа от 2,3%.
Още от категорията
Бюджет 2025 превръща държавата в сериозен конкурент на бизнеса във войната за кадри