Признаваме – организаторите на манифестацията тази неделя имат талант: намериха начин как да изключат Националния фронт, но да посрещнат личности като турския премиер, Ангела Меркел или пък Мариано Рахой, който в собствената си страна хич не обичат манифестациите.

Но има ли някакво значение глупостта на онези, които желаят да решават кой има право да получи покана? Ние ще участваме в марша.

Бум! Всичко бе налице, за да се направи страшна манифестация, за която Франсоа Лами (бивш френски министър, член на социалистическата партия – бел.ред.) се погрижи да евакуира 25% от френския електорат, за щастие заменен от турския премиер Ахмет Давутоглу, шампион на свободата на словото, мама Меркел, възползваща се от невероятните намаления за големи размери в магазините Тати, и водача на Народната партия Рахой, чийто нов законодателен арсенал може да го изпрати зад решетките без присъда – всичко участва в забранена манифестация. В същото време обаче нашият гениален организационен комитет забрави да покани Путин!

О, не, къде им е главата? Все пак толкова се потрудиха! Наистина показаха прекрасна и мащабна политическа визия. И такава стратегическа проницателност. Вижда се, че полагат усилия – но разбира се – да избегнат онези, които довчера обръщаха гръб на Шарли, онези, които дори заливаха с мръсотия седмичника заради злоупотребата със светския принцип, да не се опитат да сложат ръка върху движението.

Наистина се вижда, че се опитват да обединят, организирайки дори ухаещи на цветя събрания (игра на думи с името на министъркта на културата Фльор (Цвете) Пелрен – бел.ред), където целият печат бе приобщен (с изключение на „Мариан“, но, честно, признаваме си този грях – публикувахме карикатурите на пророка Мохамед след Шарли). Как аджеба успяват да се развихрят така и да забравят „героя“ от Грозни? Каква липса на вкус! Жалко, колкото по-малко луди – толкова по-малко смях.

Тъй като гласувахме с „Не“ през 2005, чак ни идва да се опипаме и да се запитаме дали наистина сме си на мястото… Ние обаче все пак ще идем като един човек, без сянка от съмнение, заради Тиню (Бернар Верлак, наричан Тиню, убит при стрелбата на терористите в редакцията на „Шарли ебдо“ – бел.ред.), на когото би доставило огромно удоволствие да скицира Меланшон (бивш френски министър и кандидат за президент) рамо до рамо с Юнкер, заради Шарб (друг карикатурист на сатиричния седмичник също убит при нападението), който би удоволствал при вида на Безансно (кандидат за президент на Комунистическата лига – бел.ред), припкащ след Гатаз, заради Кабю, Волински, Оноре, Бернар Мари, които се превиват от смях, виждайки системата, на която толкова дълго са нанасяли удари, да ги възхвалява на траурна церемония.

И заради всички други жертви на мракобесието, които няма да имат късмета да съзерцават как човешката вълна демонстрира срещу тъпотията, включително и онази, която ръководи този „републикански марш“ подобно на конгрес на Социалистическата партия.

Редакционен коментар на френското списание „Мариан“