Пловдивският юрист Мариана Обретенова публикува емоционален разказ във фейсбук профила си, в който цветно описва неуспешните си опити да повика линейка за дъщеря си, която в неделя вечер е получила криза. След няколко позвънявания на националния телефон 112 , пловдивчанката така и не успяла да се свърже с лекар и се наложило в полунощ  да потърси "помощ от приятел". За съжаление тя едва ли е единствената , която има трудна комуникация с диспечерите от телефона за спешни случаи. 

Публикуваме разказа й без редакторска намеса:

 

Чукай на дърво,завърти се три пъти,плюй си в пазвата, не прекрачвай с левия крак прага на дома си,внимавай да не разсипеш сол,да не си прехапеш езика,ако те сърби носа установи коя част точно,ЩОТО, може да е на ядосване...

Ако се разкиснеш нещо,сиреч,да имаш неблагоразумието да се разболееш,нищо от тези суеверия не помагат,ако ще и да ги правиш като физзарядка всеки ден.

Та,това лирическо отклонение е недостатъчно за словесната бомбандировка,която всеки човек притежава,когато от другата страна на комуникацията стои клиничен случай на Дънинг-Крюгир.Викторианското ти възпитание разкъсва и последният кат на благоприличие, пред възпроизвелия себе си за ерудит диспечър на телефона за спешни повиквания. И, после, ти си виновен,че някой се мисли за Ентилигентен и не вдява,че от другата страна може да стои и човек надарен с мозък,който за да яхне метлата, е броил най-малко до десет, а ти меко казано си прекалил не със свещената простота, а с простотията,която е игра на нерви, и никакво възпитание не може да спре вулканът от гняв срещу неадекватно мислещ хомосапиенс помислил си,че той коли и беси,та, дори и да иде реч за здраве.

По същество,като един юрист,да си дойда на думата.

Казусът касае една картинка разиграваща се от време оно:

В неудобен час за нашата Спешна, Бърза, Неотложна помощ, и каквото и да е там здравна помощ- 23.00- 24.00 часа,и то неделя вечер, те връхлитата някакъв здравословен проблем и ти си позволяваш да звъниш на този така нужен телефон, но не да си поръчаш каляска,за да се прибереш от бала,а линейка,която да те извози,ако се налага,защото не знаеш,какво се случва в твойто тяло,така изведнъж свил се на две и едва дишащ от болка.

Ако е за теб,иди - дойди, но когато иде реч за детето ти,няма родител,който не би късал месо,ако му задават неадекватни въпроси точно от този "спешен " телефон.

Диспечер на 112 е новата фигура на Св.Петър пред портите на отвъдното.Ако отговориш адекватно на въпросите- може и да прекрачиш трапа. А, ако "попълниш" теста за заболяването си, може и да те разпределят в Рая,в противен случай - Адът ти е в кърпа вързан.

Любезността на Негово величество Диспечера,приключва до първото сито /първата вдигната слушалка/, сиреч, гара- разпределител. Вторият "Властелин на телефона", залага на точката ти на кипене:

- Какво искате? Изледвания, преглед или хоспитализация?- женски отегчен глас.

- Извинете,но се касае за 19 годишно момиче,което се превива от внезапна остра болка в коремната област с неизяснен произход!!!!- отговарям все още любезно аз.

- Има ли разстройство, повръщане,температура?

- НЯМА!Отново Ви повтарям,че иде реч за детето ми, което се превива от болка,внезапна,може да е и апендицит.

- Какво искате?

- Искам лекар да дойде и да и види състоянието- вече с няколко октави по-нагоре.

- Тя е на 19, пълнолетна, да се обади сама и да обясни,какво и е !

- Как да ви се обади, като не може от болка?

Затръшване на телефона от Негово Величество - диспечера!

Звъня отново.

Обяснавам на първото сито,че искам да ме свърже с адекватен човек, за да се помогне на детето ми, и че ако зная какво му е на детето ми, няма да звъня и да търся помощ, аз съм юрист, не съм лекар.

Вторият диспечер,вече мъж, за по-голям "респект", ми задава същите въпроси.

На което избухването е меко казано - взривих се!

Обясних му на истерично- императивен тон,че ако аз зная,от какво е болката на детето ми няма изобщо да им се обадя, и че за моите 50 години съм търсила точно четири пъти спешна помощ, един от които беше в социалистическо време, и колкото и да го отричаме,беше,да му се не види, наистина адекватно- никой не ме питаше,какво искам, никой не ми задаваше неадекватни въпроси. Идваше се до десет минути и се преценяваше на място, какво да се направи за пациента.

От тези четири пъти се бях натъкнала и на още един за историята на Бързата помощ в България- лекарят,който посети баба ми,четеше в учебника си,пред мен, какво представляват симптомите и, а тя, миличката, лека и пръст, беше с инсулт.

Та, след като "мъжествено - диалектният" глас не можа да всее респект в мен, и да дам диагноза на детето си,отново ми затръшна телефона.

Каляската се превърна в тиква, диспечера пък в мишка, мина 24.00 часа.

Прибягнах до Вариант Б- обади се на приятел.

В този час,повечето хора са в света на сънищата,което е напълно нормално.

Ние също бяхме с аутфит на Морфей,но рязко го сменихме като на военно обучение след кризата на дъщеря ни.

По протокол, звъннах до три пъти, по домова книга, на приятелите ни лекари /задължително,всяко домакинство,трябва да се "снабди" с такъв приятел и с приятел- собственик на траурна агенция,в случай, че не проработят вариантите, описани по-горе/.

След като приятелката ми вдигна телефона, имахме " тридесет " секунди /реакция по едно култово предаване/, да закараме детето на преглед у тях.

Лекарката беше със същият аутфит на Морфей, събудихме я и тя ми каза веднага да я доведа до тях.

Днес ще и бъдат направени пълни изследвания,предвид диагнозата, която и е поставена, както и необходимите интервенции.

Чудя се,ако беше нещо,което изискваше незабавна хирургическа намеса, или поставянето на специален медикамент, който да спре нещо необратимо, тези диспечери,как щяха да обяснят поведението си?

Его, простотия, или дълбок личностен проблем.

Всеки диспечер трябва да мине през задължителен преглед през психиатрията,за реакции при форсмажор, да попълни тест за интелигентност преди да застане на този телефон.

Лекарите учат минимум шест години, и цял живот...

Но, диспечер е друга бира- той е специалист повече от лекаря, и след като той прецени,че не ти трябва помощ за здравето- и лекарят не може да те спаси.

Претърсваш къщата си за икони,амулети, свещи от Божи гроб, сплиташ ръце в молитва и чакаш чудото Свише.

След разказа ми за борбата с телефон 112, моята дружка,ми обясни,че аз не говоря с лекари на втората линия - Спешна,Бърза, и каквото и да е там наречена помощ, а с диспечери.Тази комуникация не стига до лекарите- сиреч, преценката дали въобще имаш нужда от лекар са прави от необразовани лица, както споменах вече, клинични случаи по Дънинг - Крюгер.

По разказ на приятели разбрах,че ако се бях представила за ромка, веднага щях да съм обслужена - за тях хвърчат линейки, защото същите, според мен, знаят, къде и на кой да се оплачат от тази неадекватност.

Словоблудството ми не е с цел да се сее омраза, а безсилие пред недоразумението телефон 112.

В училище,вместо да се чудят, какви предмети да се премахват и добавят за образоването на поколението, да вземат да въведат час по "ОЦЕЛЯВАНЕ", и да се наблегне на стоицизмът, на самостоятелните прегледи- трЕбе да знаеш, от какво те боли, защо те боли и да се лекуваш адекватно,защото може диспечера на 112 да прецени,че ти не си за лечение.Та, след този час, както английският език е втори матерен вече, то всеки успял да завърши средно образовани, да влиза да учи Медицина без изпит, да се обучи шест години, за да бъде адекватен с Новото време на самолечение и поставяне на диагнози.

А, до тогава, да са живи и здрави лекарите,приятелите лекари, защото без тях Спешната помощ е портите на ада.

С огромна благодарност към д- р Ана Геворкян.