Пловдив бил на 6-то място по задръствания в света. Това е можи би най-споделяната новина в социалните  мрежи от гневни пловдивчани, които висят всеки ден в трафика.  Всъщност не е точно на 6-то място в света по задръствания, а на 6-то място в разликата между това да изминеш 10 км в час пик и да ги изминеш извън най-натовареното време.

В тази класация на компанията ТомТом на първо място е Мексико Сити,следва Банкок, Давао във Филипините, Кумамото в Япония и Букурещ, а след това и Пловдив.  Градове като Лондон, Истанбул,  Берлин, Париж, Берлин са много назад – защо ли?  Защото за повечето, които са ги посетили е ясно, че там час пик е почти денонощно.

Вторият обсъждан показател, на който Пловдив е на 59-то място – средно изминаване на 10 км, е 27 минути. Това всъщност е доста добър показател, предвид, че въпросното разстояние е от край до край на града и от изток-запад, и от север-юг.  Така за 27 минути може да преминете от целия Пловдив – един от най-гъстонаселените градове в Европа с десетки хиляди автомобили, които са ежедневно по улиците.

Пловдив е шести в света по удължаване на времето за пътуване в час пикОт българските градове в класацията именно Пловдив е най-напред и по показателя изминаване на 10 км в центъра

Истината е, Пловдив не е на 6-то място в никакъв случай по задръствания в света, но още по-валидно е, че трафикът в града няма да става по-добре.  Презастрояването, заселването на все повече хора  и бурното развитие на Пловдив - всичко това обуславя по-тежък трафик. Всеки един кмет говори много за този проблем – дават се десетки милиони за пътища, обещава се най-после  нормален и добър публичен транспорт, подобрена градска мобилност.  Всичко това, което всеки един пловдивчанин иска да чуе.

Докато обаче се бием да намалим 27-те минути в трафика, тотално игнорираме останалите 23 часа и 33 минути които ни убиват бавно.  През годините Пловдив десетки пъти е оглавявал световните класации за най-мръсен въздух, подминавайки дори Пекин, Шанхай и индустриални градове в Европа.  Дори днес и утре нормите на фини пархови частици ще бъдат в пъти над нормата.  По данни на специалистите всяка година 12 000 души в България губят живота си вследствие на мръсния въздух – 24 пъти повече отколкото хора, загинали в катастрофи( дори и тук Пловдив е на първо място в антикласацията).

Всичко това обаче остава изцяло извън фокуса на мнозинството от пловдивчани. Това пък от своя страна кара политиците, които се борят за гласовете на избирателите, да приоритизират 27-те минути тапи пред останалите 23 часа и 33 минути. Това се вижда и в програмите им, и в действията, и в бюджетите им.

Заради лошия въздух: Община Пловдив съветва да ограничим излизането навън утре и вдругиденДиректорите на детските и здравни заведения да ограничат активностите и часовете на открито

Да, трафикът и задръстванията, дават сериозно отражение и върху качеството на атмосферния въздух, но според всички изследвания за Пловдив – влиянието е не повече от 15%.

Битката с мръсния въздух от друга страна се гледа от управляващите като на метод за усвояване на европейски средства, които изобщо не са малко.  На всеки пет години се приема Програма за подобряване на атмосферния въздух, в който има редица мерки, които  обаче просто се пренасят копи-пейст в следващия план и се слага друг времеви диапазон.

Какво трябва да направи Община Пловдив, ако не иска въздухът в града буквално да се вижда?

Докато всяка година се дават десетки милиони за пътища и булеварди,  кметът Костадин Димитров и неговото вице по екология Иван Стоянов, трябва да направят голям и издържан бюджет за справяне с мръсния въздух, а не просто да се чака на европейско финансиране.

Проектът за подмяна на печките на твърдо гориво

През изминалия програмен период Община Пловдив се похвали ,че е сменила над 3100 кюмбета и камини с екоуреди, а през  текущия се очакват още 4000 домакинства да сторят същото. Според докладите 73% от замърсяването на въздуха е именно заради битовото отопление.  И в двата проекта обаче бяха допуснати съществени грешки, които бяха изготвени в миналия мандат.  На  първо място така и не бяха допуснати наематели да сменят печките с твърдо гориво. С това се изключиха над 4000 общински апартаменти в Пловдив, от които по-голямата част са в Столипиново. Много от тях се отопляват с кюмбета, които пък от своя страна се превръщат в своеобразни инсинератори – в тях се гори всичко…

Също така съседните общини „Родопи” и „Марица” също по никакъв начин не бяха включени в проекта, а дори не се направи опит да се види дали това е възможно. Именно това са най-големите замърсители с ФПЧ от битовото отопление.

Сметища, почистване и санкции

Ежедневното горене на гуми, сметища и боклуци в Пловдив най-после трябва да бъде преустановено. Напоследък се заговори за „екополиция”, като темата изплува по време на дебатите за вдигането на ТБО. Крайно наложително е Община Пловдив  да бъде безкомпромисна с нарушителите, които и създават и след това изгарят тези сметища.

От друга страна миенето на улици, площади и паркове трябва да става ежедневно – запрашеността по тях е огромна, а все по-сухите периоди обуславят тази нужда.

Залесяване и кални петна

Справянето с т.нар. „кални петна” отново се гледа като на възможност за усвояване на еврофондове.  Тук трябва ясна и точна представа какъв  финансов ресурс е необходим тези зони, които разнасят кал и прах из кварталите да бъде заличени, а парковете да не се превръщат в калища, а озеленени зони.

Залесяването  на големи градски зони също е повече от наложително. Изминаха близо 10 години, откакто бе представен проект за нов бял дроб на Пловдив – залесяване на над 650 декара южно от Гребната база. Именно от запад влизат много от ФПЧ, а това щеше бъде естествена бариера. Този проект обаче бе замразен, защото вместо той да се финансира от Община Пловдив, бе натикан в проекта за Втори гребен канал. Последният „изпадна”, а с него и говоренето за голямото залесяване. Така вместо голям екопарк дори вече имаме сериозна намаляла дървесна растителност в зоната заради пожарите  през последните години.

Зони с ниски емисии

Отново властите опитвайки се да бъдат в ситуация „и вълкът сит и агнето цяло”, те удобно избутват темите за въвеждането на зони с ниски емисии. Тук не става дума само за забрана на цапащите коли в централна градска част, а и за такава за отопление с твърдо гориво.

Община Пловдив трябва да реши – дали иска доволни граждани, че могат да влизат със замърсяващите си коли в централна градска част и да се отопляват на въглища, или наистина да се справят с мръсния въздух и да мислят за здравето на целия град.

Животът в централна градска част не е просто привилегия, но все повече ще бъде натоварван и с отговорности.  За това е назрял моментът не просто за пожелателни стратегии, но и за сериозни рестрикции.

Градски транспорт

Панацея за справянето с мръсния въздух и трафика в града – няма. Но ако има нещо,  което може да подобри състоянието и на двете, то това е масово използване на градския транспорт. В момента това не е така – той не се възприема като алтернатива от пловдивчани.  Вече не звучи толкова утопично той да стане безплатен, а тогава Община  Пловдив ще бъде с развързани ръце за редица мерки.

Кметът Костадин Димитров и неговият екип трябва да си дадат ясна сметка, че темата с мръсния въздух не е просто нещо, с което да се пълнят новинарските емисии. Това е отрова, която всяка една минута всеки един пловдивчанин вдишва – независимо дали е в трафика,  в образователна институция, на работното си място или спортува „на чист въздух”.