Любомир Паунов е асистент по хирургия. На 26 години. Завършил е Медицинския факултет на Медицинския университет в Пловдив. Работи в Клиниката по специална хирургия към УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив. Член е на УС на Българския лекарски съюз в Пловдив. Член на ОБ на МО в БСП

- Доктор Паунов, кои са основните мотиви на младите медици да остават в България?

- Напускането на един млад лекар е и загуба за самата държава, защото средствата, които дава тя за годината на обучение за един студент по медицина, са около 10 пъти повече, отколкото при хуманитарните науки. След това ние подаряваме един готов специалист на чужда страна, т.е. инвестира се в износ на кадри навън, а не за укрепване на собственото ни здравеопазване. Това е загуба и за здравната система, защото специалистите постепенно напускат, пенсионират се, а нови има все по-малко. И по-конкретно: по последни данни около 80% от лекарите, които завършват български университет, избират реализацията в чужбина.

Лекарите са посочили като основна причина за избора си липсата на възможности за специализация, на сигурност в системата, на достатъчно качествени условия за работа. Водещ фактор е и ниското стартово заплащане. Освен това винаги един млад човек се чувства по-добре в собствената си страна, отколкото навън, без приятели и близки. Но в България има достатъчно работни места поради недостига на кадри, така че в бъдеще всеки ще работи по-лесно това, което иска, и там, където желае.

В страната ни има възможност за реализация, която дори е по-добра от тази в другите държави. В повечето случаи лекарите от чужбина се третират и с по-ниско заплащане. Има и по-големи възможности за научно и академично израстване у нас, защото в друга държава един млад чуждестранен лекар трудно може да се добере до академична позиция в който и да е медицински университет, ако не е защитил дисертация.

- Какви са недостатъците в наредбите, които касаят специализантите в болниците? 

- В Наредбата за специализациите от 22 януари 2015 година не е упомената възможността за практическо обучение на специализантите - лекари по дентална медицина и фармацевти в съответните факултети. Финансирането на обучението не е ясно. Защо специализант, приет по държавна поръчка, трябва да заплаща такса на университета, а не направо таксата да се заплаща от МЗ? Не е разгледано заплащането на бременни лекарки през периода на специализация.

В чл. 24 на наредбата не е предвидено прекъсване на специализацията поради бременност, майчинство или заболяване и възможността за продължаване на специализацията след това. Не е разгледан също така въпросът за трудовия и осигурителен стаж по време на специализация. При платените специализации се заплаща такса, определена от университета, а лечебното заведение трябва да осигури месечно възнаграждение, не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход, което демотивира университетските болници да представят заявки за специализанти.

Без тях обаче те не могат да се акредитират. Не е ли по-добре след заплащане на таксата при платена специализация специализантът се осигурява сам, без да товари лечебното заведение със съответните разходи. Необходимо е във връзка с това да се направят и съответните промени в НРД за дейността по каса. В самата наредба фигурира и остаряла терминология - фелдшери (вече липсва такава специалност в университетите) вместо лекарски асистенти. В наредбата не са определени задълженията и отговорностите на специализиращите по клинични дисциплини и възможностите за самостоятелна работа, участие в дежурства и т.н.

Не е поставен и въпросът за специализиращите докторанти и асистенти, след като отпадна т.нар. чл. 20 от предишната наредба. Тяхното развитие трябва да е тясно свързано с периода на специализация. Не е ясно по какъв начин ще става тяхното зачисляване и финансирането на специализацията им. За клиничните специалности те трябва да са на трудов договор както към лечебното заведение, така и към медицинския университет.

Ако не са по държавна поръчка, специализацията на редовните докторанти трябва да се издържа от съответния университет по ред, определен от МЗ и МОН.

- За първи път има здравен министър, чийто рейтинг бие този на премиера. Как оценявате работа на Петър Москов? Първият голям скандал с него беше заради изказването му, че екипи на Спешна помощ няма да ходят в ромските махали, докато не се гарантира сигурността им. Какво ви е мнението за това предложение?

- За голямо съжаление считам, че цялото поведение на министър Москов в голяма степен е пиар. Аз заставам зад изказванията му относно екипите за Спешна помощ, но не и по начина, по който бяха поднесени. В България е недопустимо така да се дискриминират отделните етноси. Но е недопустима и тази абсурдна агресия срещу лекарите и тя категорично не бива да се толерира. Ние рискуваме собствения си живот за спасяване на човешки живот и подобно отношение към лекари е недопустимо. Има съответни органи и инстанции, към които всеки може да се обърне и те да вземат отношение, но физическата саморазправа е показателна за интелекта на определения човек.

Така един магазинер или едно момиче на улицата могат да бъдат набити или изнасилени, защото не са се усмихнали. Но същото отношение, тази злоба към лекари, се насаждаше изкуствено през последните няколко години. Затова и ответните действия е задължително да бъдат безпощадни. Именно това считам, че имаше предвид и министър Москов. Да, във всяко стадо има и вълк, но повечето лекари са честни хора, които отделят цялото си време в името на своите пациенти.

- Какво друго трябва да се промени в българското здравеопазване?

- За последните 26 години се създаваха всякакви закони, други се изменяха. Като ги погледнеш - всичко е идеално. Но сега вече всички се замисляме, че това бяха повече добри пожелания. Здравеопазването ставаше от зле по-зле, а никой истински не беше заинтересован системата да тръгне най-после по своя път във вярната посока.

Да стане такава, каквато всички я искаме. Или поне както настояват повечето лекари и пациенти. Или си мислим, че е така. Всички знаем отговорите защо здравеопазването е това състояние. Но никой няма интерес за действие. Не може една такава система да бъде успешна, когато средствата за здравеопазване се насочват към останалите звена. Защо всеки да не е задължен така, както си плаща данъците, да си плаща и здравните осигуровки?

Един от основните фактори, които водят до тази незавидна ситуация със здравеопазването, е и огромното количество здравни заведения. За 7 млн. души има над 400 болници, а за сравнение в Германия за 90 млн. те са около 2000. Само частните болници са над 100. В Холандия и Белгия, където населението е сходно, болниците са под 100.

Следователно е жизнено важно да се въведе ясен и точен критерий за регистриране на лечебно заведение. Средствата за здравеопазване за година, които се отделят от едно семейство в САЩ, са около 15 000 лв., в Европа - около 6000 лв., а тук - около 500 лв. Ние отделяме за тази система около 4% от БВП, за Европа този % е 8, а за САЩ - 18.

Над 2000 хирурзи са напуснали страната за последните 10 години. Основна причина за това е, че лекарите в други европейски страни получават до 10 пъти повече. За миналата година около 550 лекари са избягали в чужбина, докато преди 2 години техният брой е бил около 400. Огромно е и количеството на заминалите специалисти.

За изминалата година са напуснали около 250 лекари с по една специалност и около 50 - с две и повече специалности. Най-много са хирурзите, анестезиолозите и гинеколозите. Стигна се дотам, че хирурзите и анестезиолозите се изравниха, а дефицитът на интернисти, педиатри и патоанатоми е изключителен. Абсурдно е един изграден специалист с име да взима по 700-800 лв. на месец, а само той знае колко му е коствало, за да стигне до това заплащане.

- Вие сте асистент по хирургия. Защо избрахте тази професия? Какво ви дава тя?

- Медицината и по-скоро хирургията ми е в кръвта. Аз съм трето поколение лекар и то хирург. И винаги такова е било и моето желание. Още от малък съм искал да бъда лекар и никога не съм имал колебание за това. Освен че тази професия е свързана със спасяването на човешки живот, което е изключително, тя е за мен и едно голямо предизвикателство, изпитание и необятна сфера, която никога не можеш да обхванеш изцяло, защото винаги има нещо ново, което да видиш и научиш; винаги трябва да си в крак с новостите, а по този начин се развиваш и израстваш като лекар.

В момента работя във Втора хирургична клиника в УМБАЛ "Св. Георги", асистент съм и в клиниката при Медицинския Университет. Пловдив е място с добри традиции и опитни хирурзи, от които се надявам да науча много. Харесва ми и бих искал тук да продължа обучението си. От миналата есен имам възможност да преподавам и на англоговорящи студенти, което ми доставя удоволствие в работата.

- Какъв е мотивът Ви да се развивате в България?

- В България завърших, в България започнах да работя и след 10 години отново се виждам тук. Независимо от проблемите в здравеопазването, които има държавата, независимо от негативното отношение на хората към докторската гилдия и ниското заплащане, смятам, че всеки камък си тежи на мястото, а моето място е тук.

- Какво би Ви накарало да напуснете държавата?

- Когато осъзная, че въпреки усилията, които правя, въпреки желанието, което имам, не мога да променя нищо. Когато изгубя всякаква вяра, както се случва с мнозинството. Надявам се все по-малко лекари да стигат до подобно решение, но за това са отговорни както политиците, така и всички ние.

TrafficNews.bg