Пловдивски адвокати реагираха остро по повод коментарите, направени във връзка с решението на бургаския съд по делото срещу шведа, ритнал камериерка. 

Престанете с квалификациите към българския съд по делото с шведа. Това не е нито шведска тройка, нито шведска маса, за да се изказва всеки неподготвен по темата. Такъв е закона и в случая е приложен правилно. Законите не се пишат от съда, а се прилагат от него, пише във фесбук профила си председателят на Адвокатската колегия в Пловдив Стефан Левашки. 

Колегата му Росен Димитров пък е направил цяла публикация по темата:

Вчера съдът е разгледал делото на шведа, който през лятото ритна камериерка в главата. Въпреки битуващото у обществото мнение за бавно правосъдие у нас, случаят приключва за три месеца, с едно открито съдебно заседание – това от вчера.

Стана ясно, че съдът е освободил шведа от наказателната отговорност и му е наложил глоба от 4500 лева. Това породи доста недоволство у хората, понеже, както винаги, медиите наложиха тезата, че той се е “измъкнал“ само с глоба. Тоест, съдът е приложил “скандалния“, пак според медиите, чл. 78а от Наказателния кодекс.

Уточнявам, че след извършване на деянието, според медиите, шведът е бил задържан под стража, а после под домашен арест. Тоест в продължение на повече от три месеца не е бил на свобода, а е търпял най-тежките мерки за неотклонение. Пострадала жена се почувствала ритната още веднъж, като чула присъдата и за нея такава присъда е била в резултат на корупция в съдебната система.

КЪДЕ Е УЛОВКАТА?

Голямата уловка или заблуда за обществото, е че шведът се е измъкнал само с глоба! Защо това не е вярно?

Първо, както посочих, той е бил задържан в ареста, а после е бил под домашен арест. Тоест, за три месеца той реално е бил лишен от свобода.
Второ, глобата от 4 500 лева е държавната санкция за извършеното престъпление, което според медиите е лека телесна повреда. Освен това тази глоба доближава максималният размер, предвиден в закона от 5000 лева.
Трето, пак от медиите стана ясно, че пострадалата жена има претенции на обезщетяване на неимуществените вреди – болките, които е изпитала вследствие на ритането. Тя претендирала 50 000, а шведът бил готов да плати 30 000 лева.

Това означава, че сумата, която може да плати шведът на жената за това, че я е ритнал, може да надвиши в пъти тази, която държавата му налага от 4 500 лева.

Това ще бъде възможно след като пострадалата жена заведе ново дело за своите неимуществени вреди. Това го заявява и самата тя. В това дело тя ще трябва да доказва колко е страдала, какво е изпитала и т.н., а съдът да й определи обезщетение по справедливост.

Защо тогава медиите трърдят, че шведът се измъкнал само с глоба? Според мен, защото това е основаната им цел – да манипулират обществото, а не да го информират.

И сега на основния въпрос: Може ли шведът, ритнал камериерка да осъди България?

Според мен може и мисля, че ще го направи. Това е така защото, в крайна сметка е осъден да плати глоба – понеже условията за приложение на чл. 78а са налице и са били такива още в самото начало, когато е извършено деянието.

Съдът е приложил този член, защото е бил задължен да го стори, след като законовите предпоставки са налице. Въпреки това, шведът няколко месеца е търпял две мерки за неотклонение “Задържане под стража“ и “Домашен арест“. Тоест, наложеното крайно наказание “глоба“ е несъразмерно леко с наложените му и търпени най-тежки мерки за неотклонение преди това.

Той е бил в ареста, където по принцип са извършителите на тежки престъпления – убийства, изнасилвания и други, които след това биват осъдени на лишаване от свобода (затвор), а той е причинил лека телесна повреда и е получил глоба.

Така шведът също, както ринатата от него жена, е претърпял неимуществени вреди – стрес и дискомфорт. Бил е лишен от радостите на живота извън ареста – от това да бъде с близките си, да работи (ако работи), да се придвижва свободно и всичко, което би могъл да прави, ако беше на свобода.

Разбира се, аз не го защитавам. Той е извършил престъпление и следва да бъде наказан. Но когато някой е бил в ареста или в затвора, а после е бил оправдан или му е наложена глоба, то има основание да осъди този, който го е държал в тези места за лишаване от свобода.