МВР периодично ни съобщава, че броят на жертви на домашно насилие е скочил. Анализите им за 2025 сочат, че драстично са се увеличили сигналите от жертвите, респективно издадените ограничителни заповеди от съдилищата в страната. За миналата година заповедите за защита са 5252 – 18% ръст спрямо 2023 година. 52% пък е увеличението на регистрираните престъпления в условията на домашно насилие за миналата година – през 2023 г. те са 1681, спрямо 2551 за 2024 г.

На този фон продължават опитите системата да се оптимизира, като от новата година започна използването на Автоматизирана информационна система „Домашно насилие и насилие, основано на пола“. С пускането ѝ МВР заяви, че основната ѝ цел е да помогне на полицейските служители за много кратко време да извършат справка за лица, за които има данни, че са извършители на домашно насилие. Така още при постъпването на сигнал за домашно насилие и отправянето на полицейски патрул към адреса, униформените вече могат да добият данни за конкретния човек. Част от системата регистрира има ли той предишни подобни прояви и дали притежава оръжие.

Така само за един месец, докато е траел тестовия период на системата, е било установено, че 45 домашни насилници притежават законово огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбите – то им е било отнето.

Има ли обаче тази практика подводни камъни и какви са рисковете от прибързано прилагане на буквата на закона – пред TrafficNews говори бракоразводният адв. Мариана Каварджикова. Нейната професионална практика от години я среща отблизо с историите на стотици двойки, където нерядко са намесени и патологични отношения – изнудване, манипулации, емоционално и дори физическо насилие. Именно затова адвокатът смята, че трябва да се намери механизъм за щателно проучване на това как действително стоят отношенията между двойката. Защото наред с увеличението на случаите на домашно насилие, нарастват и злоупотребите със Закона за защита от домашното насилие.

Адв. Каварджикова за поправката в ЗЗДН: Границата между реалното насилие и злоупотребата е много тънкаНе са малко случаите, в които този закон се използва за разчистване на сметки, казва специалистът

–Измина повече от година от поправката на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), нашумяла с въвеждането на термина „интимна връзка“. Какво се промени оттогава?

–Във връзка с промените в Закона за защита от домашно насилие според мен има доста какво да се коментира и в двете посоки – част от направените промени определено са адекватни и уместни. Но за съжаление, по мое скромно мнение, по-голямата част не биха могли да бъдат квалифицирани като такива. Бих искала да обърна малко повече внимание на проблем, свързан със Закона, който към момента някак си все „замитаме под килима“. И ако в момента фокусът е само върху това да опазим пострадалите от твърдяно, обръщам специално внимание именно на думичката „твърдяно“ домашно насилие, то много скоро ще се наложи да търсим как да защитим несправедливо пострадали лица от неверни твърдения за такова.

–Искате да кажете, че има лица, които са неправилно обвинени в това, че са извършили домашно насилие?

–Доста често напоследък се случва, което практикуващите колеги няма да отрекат, ЗЗДН чрез съдействието на съда да бъде ползван като репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона права. Това е крайно неморално, но за съжаление не и противозаконно.

Знам, че ще има реакции от рода на „Е какво пък толкова да са пострадали?!“ и веднага давам един пресен пример от моята практика. Когато срещу едно лице има издадена Заповед за незабавна защита по реда на ЗЗДН веднага от органите на МВР му се отнема със Заповед за Принудителна административна мярка законно притежаваното от него оръжие, разрешението да държи, носи и употребява това оръжие. Тази Заповед, последица от която е изземването на оръжието и разрешителното, се издава само на основание издадена от съда Заповед за незабавна защита срещу лицето.

–Това какви последствия би могло да има срещу сочения за извършител на домашно насилие?

–Основно се цели „мотивиране“ на съпруга, срещу когото е подадена молбата, да сключи максимално изгодно за потърсилия защита по реда на ЗЗДН, споразумение по бракоразводно дело, което неминуемо е съпътстващо делото за домашно насилие. И след постигане на целения резултат в много от случаите се стига директно до отказ от молбата за защита от домашно насилие – аз самата имам достатъчно такива случаи, при това от самия молител.

След постановяване на съдебния акт, с който делото се прекратява по молба на самата молителка, тази заповед за незабавна защита се обезсилва на основание (чл. 19, ал. 3 от ЗЗДН). Нейните последици се заличават с обратна сила, следователно същата не следва да произвежда абсолютно никакви последици в правната действителност.

На практика причината за отнемането на разрешението, огнестрелните оръжия и боеприпасите е отпаднало и няма никаква пречка те са се върнат обратно при съпруга. Но когато той заявява пред съответното Районно управление, отнело разрешителните, те да му бъдат възстановени – среща пречка. От районните управления се отказва да бъде удовлетворена молбата му, съответно върнато оръжието и разрешителното. Мотивът е, че законът не прави разлика – дори привременната мярка за защита да е отпаднала заради влязъл в сила съдебен акт, това оръжие не може да бъде върнато, защото МВР е длъжно да издаде акт за отнемането му, ако има сигнал в последните три години.

А в личен разговор дори ми е отговаряно – „ами, няма яснота и предвиден механизъм в закона как да върнем оръжията и разрешителните, затова не ги връщаме“.

–Това звучи като правен нонсенс. Къде според вас като юрист се корени проблемът?

– Генезисът на този проблем, отново по мое лично мнение, е заложен в самия Закон, при това не само в ЗЗДН. Съвсем накратко ми се ще да изложа от позицията на практик къде според мен се корени основанието за него.

Известно е, че при наличие на домашно насилие пострадалото лице се обръща към Районния съд с молба, като едно от основните искания в нея е издаване на Заповед за незабавна защита. Тя поражда правно действие веднага! Тази заповед бива издадена от съда на основание единствено едностранно изложени твърдения на лицето, което казва че е жертва, и представена от негова страна декларация (по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН). Тоест законодателят дава превес на бързината на защита от домашно насилие, като в тази ранна фаза на процеса занижава значително съблюдаването на основателността на искането за налагане на мярка за защита.

Именно поради липсата на проведено съдебно следствие преди издаването на заповедта за незабавна защита, законодателят предвижда тя да действа до момента на постановяване на крайния съдебен акт, с който производството завършва. Така заповедта се издава единствено при наличие на някакви данни или по-скоро наличие на някаква степен на вероятност да е извършено домашно насилие и едва след това се събират доказателства и се разглежда делото по същество.

Но на практика е напълно възможно да бъде издадена заповед за незабавна защита срещу лице, по отношение на което по-късно да бъде установено, че не е извършил домашно насилие.

–Това, което казвате, ни оставя с впечатление, че не е особено трудно да се злоупотреби с правото на защита, което непременно трябва да се осигури на жертвите на домашно насилие. Каква според вас би била адекватната мярка за пресичане на подобни практики?

–Характерът на обществените отношения, които е призван да защитава ЗЗДН, безспорно налага ограничаването на възможността насилникът да притежава огнестрелно оръжие, с помощта на което да извърши престъпление срещу молителя в едно производство по ЗЗДН. Именно нормата от регламентът за отнемане на оръжията обезпечава това. В същото време е абсолютно неоправдано ответникът да търпи каквито и да е негативи от една издадена и подчертавам - впоследствие обезсилена заповед за незабавна защита, по отношение на която са заличени всички произтичащи правни последици. Иначе казано, ако се докаже, че той не е упражнил насилие, оръжието да бъде възстановено.

Ето защо аз като юрист и най-вече изхождайки от практиката, считам, че заедно с данните на колко лица са издадени през годините Заповеди за незабавна защита, не по-маловажна е да се регистрира броя на обезсилените заповеди, лицата за които се отнася това, както и как са отстранени последиците, до които неминуемо са довели издадените срещу тях Заповеди за незабавна защита.

И най-вече считам, че вече е наложително законодателят да помисли освен за това как да броим дните, в които е имало или нямало „интимна връзка“, или пък да ни дава непоискани и никому ненужни дефиниции за това какво е интимна връзка, за да може да бъде прилаган ЗЗДН, да изработи ефективен механизъм за ангажиране отговорността на лица, поискали защита по реда на ЗЗДН без да имат основание за това.