Пловдивски адвокат в битка с Емил Джасим за истинската история

Едно видео се развъртя тия дни из социалната мрежа. Става въпрос за презентация на Емил Джасим, в която той провокативно се бори със "заблудите" на историята. Отвратителният за мен клип разглежда (разбирай също осмива) няколко отделни направления:

 

Ще се постарая да разгледам точка по точка тезите на "учителя" на нацията и да обясня защо смятам, че поведението му е провокативно с крайна - отвратителна цел. 

 

Тезата на презентатора (както аз я разбрах) е, че това e един смехотворен лозунг, подходящ само за тениски, защото през цялата ни история това било факт общо 22 години.

Господин Джасим,
Бъркате и заблуждавате жестоко цялата общественост.
Не знам как сте успели да завършите с положителна оценка по история в средното образование, иначе сигурно щяхте да знаете и разсъдите, че в отделни моменти от своята история България макар и не на три, е имала излаз поне на две морета. Като в различните моменти конфигурацията на излаза е била различна. По този начин по различно време вълните на повече от едно море са миели българските брегове.
Чудя се сега дали ви припомням докъде (морски) се е простирала държавата по време на Самуил? А по времето на Борис I (Михаил)? Ами цар Калоян? На колко морета сме били тогава. И на кои? Ами цар Петър I къде го забравихте? Колко дълго е управлявал? Колко е била голяма България по неговото време? А на колко и кои морета имала излаз.
Накратко, дали пък някога сте се напъвали да хванете калкулатора (щото нали викате, че сте слаб с математиката) и да изчислите на кое море колко години сме имали излаз.
Пък да не пропускаме факта, че в днешна Албания (тогавашна България) моретата са две. Т.е. в отделни периоди сме били, на практика, на четири морета.
Да ви питам и нещо друго? Когато България се е простирала в тези направления, тамошните поданици българи ли са били, или "поробени" чужденци?
И накрая, не знам защо във вашата манипулация говорите само за политическите територии на държавата. Защото за мен България е нещо повече. България (в сърцето ми) е там, където лежат костите на предците ни; там, където тяхната кръв е напоявала земята, бранейки я от враговете. България е и там, където говорят български и където се пеят български песни. 
Да, знам, че от висотата на НГДЕК сигурно не сте си цапали новите обувки да се просветите "на терен", но аз неведнъж съм посещавал села в Албания и Косово, където хората И ДНЕС говорят и пеят на български. И всеки път си тръгвам от там със сълзи в очите. 

 

 Толерантността на Османската империя

Г-н Джасим, аз не възприемам себе си като роб, нито като наследник на роби. Не искам наследниците ми да живеят с робския комплекс, умело насаждан в главите ни повече от 100 години. Не смятам, че Левски, Ботев, Тодор Александров, Гоце Делчев и Даме Груев имат робско излъчване.
Но това, че съм освободил своето съзнание от робството, не означава, че мога да приема начина, по който се опитвате да "похвалите" Османската империя за нейната толерантност. Казвате, плащали сме само един данък в повече. 

 А девширме (кръвният данък)???

Колко имате по история в 5-ти клас, че така смело пропуснахте начина, по който народът ни е бил обезкървяван, като са отнемани най-силните му, здрави и сръчни синове?
Знаете ли какво е да ви се роди дете? Да прегърнете малкото, беззащитно съкровище? Да страдате с него, когато е болно и да се радвате, когато виждате как расте здраво и красиво? И знаете ли каква е болката от тази "толерантност" - да ви го отнемат; да го пратят далеч от вас и да го обучат за убиец - убиец на други млади и прекрасни деца и техните родители?
А "Челе кула"? Знаете ли къде е и какви са тези черепи, чийто празни очи ни гледат с болка?
В интернет се твърди, че сте завършил история? Дали пък някой от вашите преподаватели е споменавал, че в правната система на Османската империя думата само на един мюсюлманин е струвала повече от показанията на цяло село? А представяте ли си какви кървави чудеса е раждала тази правна толерантност?
Привилиегиите, които се опитвате да внушите като даденост за целия период на Османското господство, са станали факт, чак след Гюлханския хатишериф. И то не защото в Истанбул са били много толерантни. А защото мъдростта, твърдостта и способността на нашия народ са извоювали "бавно и полека", но с непоколебима твърдост тази незивисимост. Да сравнявате периода след 1839 с този 200 години по-рано е проява или на историческа некомпетентност, или на целенасочена провокация, целяща да събуди езика на омразата. Или пък на нещо друго, което не се сещам какво е... 

 

Честно да призная, така и не успях да изясня за себе си защо протегнахте раздвоения език на насмешката към скромния монах - една от най-великите личности в нашата история.
Как точно е изглеждал за възрастта си Паисий, разбира се не знаем. Няма снимка (както закачливо бихте се подсмихнали от сцената), но можем да си представим на какви усилия и лишения е бил подложен един човек в онези трудни времена. Човек, който не си стои удобно в класните стаи да пише шестици на децата и да се радва на медийната симпатия и всички достижения на съвременната медицина и козметика. А човек, чието лице и тяло в суровата реалност на 18 век е изложено на студ, дъжд, вятър, слънце; човек, който невинаги успява да се нахрани питателно. Човек, чиято цел не е да изглежда млад и красив, а който се е борил за събуждането на своя народ; човек, който в името на тази свята цел е подложил организма си на върховни, състаряващи изпитания.

Знаете ли? Дори и сега, през 21 век аз познавам такива състарени младежи, хора, жертващи себе си в името на това, което вярват и хора, на които им е останал единствено младежкият пламък в погледа
И не, никой не оспорвам, че усилията на Паисий са били насочени най-вече срещу духовната агресия на гърците, но ... ехидните ви подмятания реално са "точка" в полза на тази тогавашна агресия.
Защо ли? Защото се погаврихте с човека, който е посветил живота си на това да събуди своя народ за битка с нея.

 

Г-н Джасим, да ви кажа смаян съм. Смаян съм, че е възможно някой да си мисли, че Левски е имал домашен любимец лъв. Първите ми спомени за Левски са от детската градина. И колкото и да съм бил инфантилен, не съм проявявал дебилността да си мисля, че Левски си е гледал лъв вкъщи. Не знам дали това ваше възприятие се дължи на някаква фантасмагорична наивност или просто се опитахте да ни подведете, както направихте с този (вероятно) измислен разговор с някакви дечица.
Измислен, защото ако не сте присъствали и стенографили дискуисията на тези дечица, е вероятно, че разчитате на въображението си, за да осмеете Апостола.
Аз не възприемам Левски като светец в каноничния смисъл на думата. Но Левски е социален светец не само на българския народ, а на цялото хуманно човечество от втората половина на 19 век.
Левски, като участник в две легии, човек с безспорна военна подготовка, никога не се е осмелил да проповядва агресия и насилие. Той е искал само и единствено свобода и справедливост за всичи. Тази негова наивна и чиста любов към свободна и независима от духовни и политически поробители България е причината османската и руска политика да изплетат въжето, на което, в покрайните на тогавашна София, той стана част от безсмъртието.
Закръглен казвате бил... Интересна антропологическа фантазия обитава във вашето съзнание. Готов съм да се обзаложа, че тази подигравка я направихте не от любов към битка с митовете, а за да предизвикате реакция и да провокирате омраза. Омраза, която е чужда на Левски, с чиято памет толкова усмихнато се погаврихте. А иначе конкретно, гледам вие не сте закръглен, имате и пламък в погледа. Дали ... пък бихте могли да извлечете от спортната си (разбирайте незакръглена) фигура физическите постижения на един кален в битки и лишения човек? 

 

Видно е, че вие не се гордеете с българския си произход. Ваша воля. Аз обаче се гордея и знаете ли защо? Ще ви го кажа с думите на Далчев:

  

"...И българин съм не заради твойта слава

и твойте подвизи и твойта бранна сила,

а зарад туй, че съм безсилен да забравя

за ослепените бойци на Самуила."

Ще започна с "офтопик" (както е модерно да се казва).
Един от големите проблеми на всяко общество, преживяло война, са ветераните. Това са масови убийци, хора, изстрадали ужасите на войната, дърпали спусъка, виждали целта, си облята в кръв, и вдишали барутния аромат на превъзходството.
Погледнете нашата (ама не вашата) история. Изобилства от случаи, в които учител взема пушката, отива в гората, години наред в името на Каузата убива, пролива кръв и с барутния армоат на превъзходството, станал кошмар за враговете, успява да се запази, да остане ЧОВЕК.
Историята на България е мноброен списък от примери, в които учителят, убивал десетки и стотици врагове, оставя пушката и се връща в класната стая. Неговата благородна българска душа остава непокварена от насилието, а той самият осъзнава, че не по-малко важна е битката за създаване на здраво, грамотно и свободно поколение. Ето с тези хора съм горд. Горд съм с тях и като българи, и като ЧОВЕЦИ. 
Пък вие не сте длъжен да сте горд, което не пречи ние гордите да се гнусим от посланията ви.

Г-н Джасим, проследил съм посланията ви в множество статии и телевизионни предавания (да се чуди човек дали пък не сте един качествен PR продукт и ако не, как така толкова ви обикнаха прожекторите и обективите). Твърдите, че се борите да покажете истинската история на България.
Ако това действително беше така и ако искахте да възпитате у своите ученици (и у цялото ни общество) философията на онези учители, оставили пушките, когато не им трябват, щяхте да правите друго.
Щяхте да отправяте послания към обществото, че българските въстаници от 1876 са издигнали хуманността на пиедестал; че са взели решение (и са го спазили) да не закачат мирните турски села, защото нямат вражда с тях.
Щяхте да разкажете, че за липсата на реваншизъм и това, че Учредителното събрание на България е имало всички етноси (включително и турци), които заедно са изработили закона (Търновската конститиция), по който всички хора в новата държава да живеят в разбирателство.
Че по-малко от 15 години след като в южната част на САЩ робството е било в основата на трупане да доход, Българската конституция постановява "Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска терртория".

 

Ако действително се борехте с иделогията, инфектирала историята, като твърдите, щяхте да запитате:
Защо до портретите на Раковски Левски и Бенковски ги няма Васил Чекаларов, Апостол Петков, Тодор Александров?
Защо до Паисий го няма Пърличев?
Защо чакахме 100 години за паметник на генерал Иван Колев?
...

Ако действително... действителността, обаче явно е друга.

И част от действителността е езикът на омразата. И, вярвайте ми, този, който говори с езика на омразата е по-малко виновен, от този, който го провокира.