Разликата в населението на България и Дания е около милион в полза на нашата държава /поне преди последното преброяване/, но разликите в ежедневната статистика, която съпътсва ковид пандемията са драстични. В Дания починалите пациенти с ковид са 2 640, а в България те са 10 пъти повече - 20 423.

Дания бе първата страна в Европа, която през септември свали всички ограничителни мерки. Там са ваксинирани над 73% от  населението и датчаните вече са свободни. Как правителството на държавата успя да мотивира гражданите си и какви са последствията за хората там, след дългия локдаун? Защо България е в челните места по смъртност в Европа? С тези въпроси се обръщаме към пловдивчанката Пенка Станкова, която  от 26 години работи като медицинска сестра. Преди три години заминават със съпруга й и трите им деца за Дания, където намират нов дом и реализация. Пенка работи в болница в град Йоринг. 

 

- В началото на септември в Дания отпаднаха всички ограничителни мерки. Върна ли се животът в старото си русло?

- В голяма степен, да. Противно на общоприетото мнение, че датчаните са асоциални хора, това не отговаря съвсем на истината. Участието в групата и нейната роля в обществения живот са основен фокус на работа от много ранна възраст. В резултат, обикновеният датчанин участва най- малко в един клуб по интереси и/ или полага някаква форма на доброволен труд. Масовият спорт, движението изобщо, е почти със статут на религия и се практикува ревностно, най- често на групи. Именно невъзможността да се събират тези групи се посочва сред първите негативни преживявания по време на локдауните тук. Така че в момента всички са радостно навън и се социализират, макар джогингът в група съмишленици да не е може би най-точната наша представа за приятно прекарване с приятели.

- Как управляващите в страната успяха да мотивират гражданите да се ваксинират?

-Ако трябва да използвам само една дума, то тя е " елегантно". Наред с навременната и адекватна информационна стратегия, многобройните дигитални приложения както за актуална информация, така и за комуникация със здравните органи, тук се въведоха непоколебимо твърди мерки, които направиха живота на наваксинираните да речем неудобен. За определен период от време имаше изискване за актуален негативен КОВИД тест за всяка мислима дейност под покрив. На практика си представете, че например спонтанното сядане в кафене с приятели беше невъзможно или, че за да ходиш на фитнес два пъти седмично, трябваше да се тестваш два пъти седмично с произтичащите от това неудобства за ежедневието. На гражданите беше предоставен пълна свобода на избор при тези условия. Тук искам задължително да добавя, че тестването за КОВИД винаги е било безплатно.

- Каква е статистиката към момента? 

- Датския Серум институт е разработил интерактивен дашборд, на който може да се се следи актуалната ситуация в реално време. За днешната дата, например, числата са следните:  потвърдени случаи на корона - 389 при направени 39 641 ПСР-теста и още 36 000 антигенни, починали са 2, новорегистрирани случаи- 11, оздравели -491 .  Няма информация колко от регистрираните положителни случаи са на ваксинирани хора.  

- Следите случващото се в България и виждате разликата между двете държави. Къде сбъркахме? 

- Поведението на двете общества в пандемичната обстановка изигра роля на лупа, според мен, през която се видяха ясно стари и в известна степен известни проблеми в България. Общо взето на нас ни се случи да преживяваме ураганна буря в открито море, натоварени в прогнил кораб, на който моряците са скарани с офицерите и отказват да изпълняват нарежданията им, а мястото на капитанския състав е перманентно вакантно.

- В Дания има ли противници на ваксините сред лекарското съсловие и как медиите и обществото се отнасят към скептиците? 

- В професионалните среди категорично не. В турболенцията на подобна ситуация стриктното спазване на правила и протоколи за професионално поведение има решаващо значение. Дори и да има скептици сред здравните работници, те могат да изкажат резервите си свободно, след като съблекат униформата. Разбира се и тук социалните медии изобилстват от теории на конспирацията и антиваксърски настроения. Мисля, че им се дава добра възможност за изразяване, но в никакъв случай възможност за влияние върху взимането на конкретни решения. Типично по датски, антиваксърите тук са организирани и структурирани и, доколкото знам, имат свои издания, събират се на конгреси и пр. Въпреки това ,обаче, при абсолютната доброволност за следване на ваксинационния календар, нивото на ваксинирани хора е устойчиво много високо.

- Как определяте ролята на Микаел Банг Петерсен в комуникацията с датчаните? Възможно ли е една личност да промени нагласите в дадена посока, както например ткова се случва в България, където голяма част от обществото предпочита да следва съветите на доц. Мангъров? 

- Както самият Петерсен подчертава непрекъснато, ключовата дума тук е "доверие". Датското общество е изградено върху изумително високо ниво на доверие както между отделните си членове , така и към авторитета на институциите. В този смисъл едва ли една единствена личност може да има решаваща роля за промяна на обществените нагласи. Това, което наблюдавам тук е ангажирано и гъвкаво поведение на държавната машина. Впечатляваща е също адекватността на усилията за предвиждане и съответните действия. Целия свят се намира в ситуация на неизвестност по отношение на КОВИД , но датското общество успява ако не да е стъпка напред, то със сигурност да е в крак.

- Как се отрази пандемията на хората, с които общувате? Виждате ли някакви трайни последици? 

- Популярна шега казва, че датчаните отдъхнаха след отпадането на изискването за два метра дистанция по време на локдауните и с радост се върнаха към обичайните си пет.  Като оставим шегата на страна, бих посочила като трайна последица това, че хората спряха да се докосват. Ръкостискането се превърна в ексцентрично поведение.

- Има ли програми за справяне с последиците от изолацията? 

- Не бих могла да дам адекватен отговор за чисто практични с финансов израз мерки за подпомагане на бизнес и икономика, защото работя в обществения сектор. Колкото до програми за психологическа подкрепа и помощ, тук отпреди пандемията има добре изградена възможност за такава. Както вече казвах, датското общество е стъпило солидно върху възможността за свободно и доброволно сдружаване на хора, което дава възможност за безброй локални инициативи ориентирани специфично към групата хора, от които произтичат . Такива вече се забелязват навсякъде. Кратко казано, датчаните участват сами и активно по справянето с последиците от КОВИД и общо взето не чакат пасивно някой да дойде да ги дърпа навън от водата.

Снимка: Добрин Дренски