През последните 10 дни пловдивчани и хората от цяла Южа България разбраха как ще изглежда лятото през следващите години. Рекордни жеги, екстремно дълги горещи вълни, пожари. Повече от седмица термометърът се движи около 40 градуса, като няколко поредни дни ги надхвърля. Първата вълна беше още през юни.  Горещниците все още не са приключили и не е ясно дали до края на лятото няма да има още една или повече вълни. Тепърва ще се изчисляват и нанесените щети от десетките пожари, с които стотици огнеборци, военни и доброволци се борят всеки ден. Синоптиците са категорични, че тенденцията ще продължи и през следващите години и всяко следващо лято ще е по-горещо.

Дължината и честотата на горещите вълни ще се увеличават, заедно с риска за здравето и икономиката.

Около 30% от населението на света живее в климатични условия, които водят до рисково високи температури през поне 20 дни от годината. Научните изследвания показват също, че броят на хората, изложени на горещи вълни, се е увеличил с около 125 милиона между 2000 г. и 2016 г. България е част от тази тревожна статистика.

Светът бързо се учи да живее в екстремните жеги, а Пловдив е един от градовете, който трябва много спешно да изработи стратегия за адаптация към трайните климатични промени. Това предполага съществени промени в градската среда – архитектурата, зелената система, транспорта, здравеопазването.

И, разбира се, вече сме закъснели с години.

Пловдив посреща новата гореща реалност в плачевно състояние –  тепета, покрити с изсъхнала трева, без работещи полевни системи, големи паркове /Лаута и Гребна база/  с 50 % изсъхнала растителност, презастроени квартали, кошмарен градски транспорт без електробуси и още по-кошмарен трафик на автомобили, заради липсата на алтернативи за придвижване.

В община Бургас вече е създадено специално звено, което ще предлага решения и ще координира действията на различните дирекции, които прилагат мерките. Градът има и стратегия за действие до 2030. Макар, че температурите в Бургас, благодарение на морето, са доста по-ниски от тези в Пловдив, градската управа вече работи по темата.

Общината вече обяви, че търси специалисти с експертиза в сферата на геонауките, екологията, урбанистичното планиране, инженерството, архитектурата, общественото здраве. Звеното за устойчивост и климатична адаптация като мозъчен тръст ще действа като постоянна структура към общината. Вече е в ход промяна в озеленяването на града - през последните години на много места са засадени по-топлолюбиви храсти и дървета.

В Пловдив , обществените места, където хората от града търсят спасение от жегите са моловете и парковете, в които има фонтани, тъй като там температурите са с няколко градуса по-ниски.

Но това изобщо не решава проблемите. Социализацията на река Марица се отлага всеки мандат, по тепетата няма напителни системи или ако все пак има – те не фунционират. Шадраваните , които се намират на Младежкия хълм, Бунарджика и Сахат тепе от години са пресъхнали и не работят. Липсва системна работа по залесяване на кварталите, акциите по засаждане на дървета са повече ПР на различни организации, отколкото последователна стратегия за озеленяване. В същото време заради разширението на пътната инфраструктура се изсичат десетки дървета.

Преди две седмици станахме свидетели на два пожара на Младежкия хълм. За щастие огнеборците ги овладяха бързо. Но следващият път огънят може да се окаже по-бърз от тях, тъй като безводието е превърнало хълмовете в истински клади. Готови ли сме да загубим и тази зелени паркове?

Градските власти трябва да действат бързо и пловдивчани да знаят какви са предстоящите рискове и как хората и градът ще се адаптират и предпазят. Защото една такава мащабна промяна не може да се направи само от общинските власти, а е необходимо участието и на много други сектори.

Всъщност проблемът не е само на градско ниво- липсва цялостна стратегическа, правна и институционална рамка, насочена към изменението на климата. Кризата с пожарите през последните дни ясно показва, че държавата не е подготвена за промените в климата. Липсват както разбиране за конкретните въздействия от изменението на климата и бързи мерки за адаптиране, така и  системно проучване на дългосрочното въздействие на климатичните промени.

Синоптиците прогнозират намаляване на валежите, което ще доведе до значително намаляване на общите водни запаси в страната. В това отношение прогнозите сочат намаляване на валежите с приблизително 10 процента до 2020 г., 15 процента до 2050 г. и от 30 процента до 40 процента до 2080 г. При средногодишните валежи се очаква намаление в Западна България с около 10%, а намалението в Южна и Източна България се очаква да бъде по-голямо (с 15-20%).

Политическата обстановка в страната на този етап не предполага бързи и адекватни решения. Но докато чакаме редовно правителство, губим хиляди декари гори, селскостопански насаждения и дори цели села. Защото природата не се интересува от партийните ни страсти и не прави никаква разлика между привържениците на различни политически сили. Проблемът е общ и няма цвят!