Раздрана мрежа закрива фасадата на една от най- красивите къщи на ул. „Христо Г. Данов“ , за да предпази /уж/ минаващите под фасадата пешеходци. Големи парчета тухли  падат от разрушения комин от разпадащата се Къща с кулата на „Антим I“  и само по чудо все още не са уцелили някой пловдивчани или турист. Прочутата къща с глициниите, която всяка пролет се появява в десетки постове на пловдивчани, буквално се разпада. И още десетки красиви къщи в центъра на града, строени в началото на 20 век, са в покъртително състояние.

Пловдив бавно губи архитектурната си памет. Сгради, носещи духа на една отминала епоха, с ръчно изработени детайли и уникален облик – изчезват под кофата на багера, за да отстъпят място на поредната жилищна кооперация.

Формално много от тези сгради не са обявени за паметници на културата, което ги прави уязвими. Инвеститорите често използват всяка правна вратичка, за да ги съборят и да реализират нов проект – по-доходен, но с висока обществена цена. И с външен вид, който по никакъв начин не се вписва в архитектурния ансамбъл. 

Точно сега, когато се готви промяна в Наредбата за таксите и цените на услугите на Община Пловдив, е моментът да се предприеме реална стъпка в защита на старите къщи. Един възможен механизъм е въвеждането на значително по-висока такса за издаване на строително разрешение, когато то включва събаряне на стара сграда. И това не е забрана, а икономически сигнал, че градът цени своето наследство.

Паралелно с това Общината може да въведе стимули за реставрация – например драстично по-ниски такси или облекчен административен ред за онези собственици, които решат да съхранят сградата и да я възстановят по оригиналния ѝ вид. Така ще се поощри опазването, а не разрушаването.

Налице е и друг проблем- голяма част от въпросните къщи са със смесена собственост – частна и общинска. Липсата на комуникация между страните, липсата на финаси, отказът за съвместна инициатива  за съвместна работа по реставрацията , както е нелеките процедури буквално обричат десетки къщи на смърт.

Намерението на кмета на София Васил Терзиев, който предложи общината да изкупи  стари сгради и да ги превърне в детски градини заслужава внимание. Така от една страна общината ще спаси сградите от разруха, а  от друга децата ще растат в обстановка, която ще формира у тях естетически усет и уважение към градската история.

Такива политики вече се прилагат в редица европейски градове. Някои дори въвеждат допълнителен „данък събаряне“ за сгради със стойност, други създават специални фондове за реставрации.  През последните години Бургас има трайна и последователна политика в тази посока.

Пловдив – с цялата си история, амбиции и културен престиж – не бива да изостава. Сега е моментът не само да мислим за бюджета, но и за цената, която плащаме в загубена идентичност.

Къде са пловдивските Тенковци, които ще спасят архитектурното ни наследство?След като община и държава абдикират от проблема, остава да разчитаме на филантропи с възможности и уважение към историята на града