Два безобразни инцидента на пътя в рамките на три дни възмутиха пловдивчани.  Причината за произшествията е една съща – наркотици. Сценарият е един и същ.  Героите са с различна съдба, но еднакво поведение. Положителното в двата казуса е, че приключиха без жертви и пострадали, а виновните водачи са арестувани.

До тук обаче с добрите новини. Съдейки по случващото се по пътищата в България, трябва да сме наясно, че Ивайло Динков и Александър Паталенски са само върха на айсберга. Липсата на адекватна законодателна база и корупционните практики в институциите са създали у голяма част у българските граждани чувство за безнаказаност.

Как иначе можем да си обясним, че Александър Паталенски, който е с отнета за алкохол книжка, се качва спокойно в колата си и отива не къде да е, а в КАТ, за да си регистрира колата. Като преди това се е „подкрепил” доволно с амфетамини до степен, до която е стресирал служителката на гишето. Или”героят” от катастрофата в ЖР „Тракия”  - Ивайло Динков, който въпреки че няма книжка, редовно си обикаля с колата из града и когато го спрат за проверка – просто отказва да бъде тестван. Същият човек в събота вечерта едва не уби младо семейство , след като влезе в насрещното. И тук не говорим само за млади хора, без опит и с бушуващ адреналин. И Динков, и Паталенски наближават 50-те и от тях се очаква далеч по-адекватно поведение. Но такова липсва. Вместо това и двамата са навъртяли огромен брой нарушения на пътя в досиетата си и продължават да не се съобразяват със закона.

Очевидно в случая разликата в образователния ценз на двамата мъже не играе никаква роля. Паталенски е вишист,  завършил е най- елитната гимназия в Пловдив и Техническия университет в София, а Динков е с далеч по-скромни успехи в училище. Вероятно и двамата имат проблеми в личния живот, което ги е тласнало към алкохола и наркотиците. Но личните драми не могат да бъдат оправдание, ако сядайки зад волана, някой от тях причини смъртта на невинни хора.

Как може да бъде предотвратено това?

Полицията отчита промяна в тренда като анализът на данните от проверките сочи, че броят на водачите , които шофират под въздействие на наркотични вещества вече надминава този на пияните шофьори.

Разбира се, не бива да пропускаме и факта, че методиката на тестване на водачите за наркотични вещества е порочна и не са малко случаите, когато в статистиката и в ареста влизат шофьори, които не са употребили наркотик, но тестовете им са положителни. Кръвните проби, които могат да потвърдят или отрекат резултата от драг чековете, излизат с повече от 6 месеца закъснение и далеч не са единични случаите , когато невинни хора губят шофьорските си  книжки, а някои и работата си.

В същото време обаче наистина опасните камикадзета нямат проблем да се качат зад волана, без значение, че са пили или са се друсали. Без значение дали имат или нямат книжка. Ако нямат – още по-добре – няма какво да им вземат. Ако ги спрат – просто отказват да дадат проба. В крайна сметка те си знаят правата. Задълженията са друго нещо.

Българските закони по отношение на движението по пътищата са напълно абсурдни. Преследват се малки нарушения и се търси бройка вместо да се санкционират сериозните и опасни нарушители. Да се трупат нарушенията в досиетата на водачите, без от това да произлизат адекватни последствия, които да ограничат по-нататъшни прояви , е губене на време и затъване в бумащина.  Да се обсъжда единствено повишаване на глобите, без да се намери механизъм, по който те да бъдат събирани в кратки срокове, също няма да реши проблема. А трупането на административни наказания, които очевидно нямат никакъв ефект, също не работи.

В момента шофирането без шофьорска книжка е административно нарушение,  а не престъпление. Причиняването на смърт при катастрофа , без значение от състоянието на водача , се води по непредпазливост. Но как може да говорим за непредпазливост при човек, който се качва зад волана след бутилка водка или надрусан до степен да не знае къде се намира?

Ако следващият парламент намери време и желание да се занимава с тези дребни, но животоспасяващи промени в НК, ефектът ще се появи сравнително скоро.

Другият важен фактор е отношението на полицията и прокуратурата при всяко произшествие. 

В случая пред КАТ , пловдивският полицай изми срама , натрупан от предишни случаи от представители на МВР. Клипът, който показва как униформеният служител чупи стъклото на колата на дрогирания шофьор и го вади навън, се приема положително от гражданите. В коментарите те дават висока  оценка на реакцията на полицая, която съвпада и с оценката , дадена от прокуратурата.

На другият полюс, разбира се, е татуираната Симона Радева, чиито действия при катастрофата на бул. „Черни връх” се отразиха изключително негативно на имиджа на полицията.

Реформата в МВР е наложителна, но и правителството , което тази седмица си отиде, остана само на фаза обещания. Да видим следващото!