Автор: Антон Гицев за "Факти"
Във всяка една война, една от воюващите страни е печеливша, но винаги най- губещите са беззащитните хора, възрастни, жени и деца. В тази война, най- губещите са украинците, защото войната се води на тяхна земя. И възниква въпросът за вината, за това, кой и защо е причинил тази война.
На пръв поглед отговорът на този въпрос е лесен, общоприето е виновният да е този, който е започнал войната. Но дали неговата вина е безусловна, стопроцентова? Дали в случая няма предшестващи фактори и събития, които да са допринесли за войната, и дали извън двете воюващи страни няма и други държави, които да са изиграли някаква роля?
Ето един пример от историята за войната: Хитлер нападна Полша на 1 септември 1939 г. и така започна Втората световна война, с ужасяващи разрушения и човешки жертви. Може да окичим Хитлер със всякакви епитети, подобно на тези, с които сега е окичват Путин (кръволок, изверг, касапин и др.) и да хвърлим изцяло вината върху него и Германия за войната. Само че вина за Втората световна война имат и други.
Версайският договор, наложен от Франция и Великобритания след Първата световна война е унизителен за Германия, тя е лишена от колониите си, наложени са и изключително високи репарации, отнети са и части от територията, Данцигския коридор, който дава излаз на Полша до Балтийско море през германска територия оставя Източна Прусия извън територията на Германия. Условията на този договор и тежката икономическа криза, в която изпада Германия обуславят появата и идването на власт на национал социалистическата партия на Хитлер и стават причина за появата на реваншистки амбиции в Германия.
Мюнхенският договор, с който се дава възможност на Хитлер да се разправи с Чехословакия, и това че тези Великобритания и Франция не правят нищо да спрат превъоръжаването на Германия в нарушение на Версайския договор, дава увереност на Хитлер, че тези две държави са ”меки” и няма да му попречат за осъществяване на своите завоевателни планове в Европа и на Изток.
Сталин, който е наясно с плановете на Хитлер да осигури с военни средства жизнено пространство за Германия за сметка на територии на Съветския съюз, предлага на Франция и Великобритания пакт за взаимопомощ при нападение на която и да е страна от Германия. Москва иска за тази цел Полша да се съгласи съветските войски да преминат през Полша и се съединят със британо- френските войски в общ фронт срещу Германия, в случай на война. Полша обаче отказва, а британците и французите, които са можели да принудят Полша да отстъпи, не са го направили, надявали са се, че Германия ще воюва с Русия, а не с тях. Преговорите с Москва за сключването на пакт за взаимопомощ умишлено са се протакали, и Сталин ги е надхитрил чрез пакта Рибентроп- Молотов, самият той надявайки се, че вместо със Съветския съюз Хитлер ще започне война със Великобритания и Франция. Както и първоначално става, Хитлер напада Полша, след което Великобритания и Франция обявяват война на Германия.
С една дума, виновен за Втората световна война не е само Хитлер. Виновни са и Франция и Великобритания, вина носи и Сталин, защото пакта сключен с Хитлер не носи никаква полза на Съветския съюз, но развързва ръцете му за нападение над Полша.
Така и с руско- украинската война. Нищо не налагаше на днешния етап Русия да осъществи пълно мащабна операция в Украйна, приемането на тази държава в НАТО не беше на дневен ред, а всеки опит на Зеленски да завземе чрез военна сили Донбас щеше да се ограничи само до локален конфликт и с негово поражение от вече разположените в района руски войски.
Предисторията на войната
Както всяка вйна и тази има предистория. Руските лидери като Елцин и Горбачов изразяваха несъгласие НАТО да се разширява на Изток към границите на Русия. Путин още през 2007 г. се обяви срещу възможно членство на Украйна в НАТО, посочвайки, че точно откъм това равнинно направление Русия е нападана от Наполеон и Хитлер и предупреди, че Москва няма да приеме Украйна да стане член на НАТО и така да бъде застрашена националната сигурност на Русия. Дълго време САЩ се съобразяваха с това руско искане, докато Клинтън и след него Джордж Буш решиха да сменят тази политика и официално отвориха вратата за членство на Украйна и Грузия. Това им решение беше критикувано от влиятелните американски политици Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински, които считаха, че Украйна трябва да остане неутрална, а доайенът на американската дипломация и бивш посланик в Москва Джордж Кенан предрече, че това решение ще е с катастрофални последици.
Разпадът на Съветския съюз и последвалият икономическия упадък на Русия отговаряха на интересите на американският политически елит, защото светът ставаше едно полюсен, в който събитията ще се диктуват от САЩ. Но Русия се възражда, а се появява и нов геополитически противник- Китай. САЩ са изправени през два проблема в осъществяването на амбицията си да бъдат световен лидер- съюз между Русия и Китай, и там те малко могат нещо да направят. Другият проблем е опасността от прекомерно сближаване в икономически план между Русия и Германия- на руските енергийни и суровинни богатства и германската технология, което може да доведе до отслабване на контрола на Америка върху Европа, където Германия има ведуща роля. Тук Америка има шанс, ако успее да прекъсне потока от газ, петрол и суровини от Русия към Европа. Това е цел, носеща две ползи за Америка- политическа, и втората чисто икономическа, изместване на Русия от САЩ на европейския енергиен пазар. Като един от инструментите за тази цел е избрана Украйна, която да се използва като прокси в геостратегическия сблъсък на САЩ с Русия. Затова през 2014г. в Украйна с американска помощ се извършва преврат, като в Киев идва антируско правителство и Украйна се поощрява да стане член на НАТО.
Роляна на САЩ
Редица американски и други западни анализатори смятат, че САЩ изобщо не са имали намерение да предотвратят избухналия руско- украински конфликт, като убедят Зеленски да се съгласи на неутралитет. САЩ и НАТО направо са подвели Украйна- обещали са да я приемат в НАТО, без да и дадат гаранции, че ще я защитят от руско нападение. И анализаторите смятат, че от войната истинския печеливш са САЩ и Байдън, а губещите са Украйна, Путин и Русия, защото чрез тази война Америка постига целта си- не само потенциален срив на руската икономика, но и изолирането и от европейския енергиен и суровинен пазар. Те смятат, и че Путин е попаднал в клопка. Той е имал основания да се тревожи от възможно членство на Украйна в НАТО, но реално това едва ли е щяло да стане, на нея и е дадено само едно голо обещание, без никакви планирани срокове, във Вашингтон и НАТО са знаели, че Русия ще прибегне до война за да предотврати това, както стана при опита на Грузия да стане член на НАТО.
Във Вашингтон съзнават, че рано или късно Украйна ще загуби войната, но колкото повече продължи войната, толкова по- голяма ще е изгодата за САЩ. Продължителната война ще води до изтощаване на Русия, до основания за все по-тежки санкции и обвинения за „зверства” и „геноцид” от руска страна, до все по- голяма външнополитическа и търговска изолация на Русия. На думи САЩ са миротворци; според говорител на Държавния департамент държавният секретар Блинкен „е обсъдил със своите колеги нашата загриженост, че конфликтът може да се проточи, но всичките му усилия са насочени около това как най-изгодно конфликтът да бъде спрян възможно най-бързо“. Но не предприема никакви стъпки в това отношение, не е говорил с външния министър на Русия Лавров от 15 февруари, и вместо дипломация САЩ непрекъснато уличават военната помощ за Украйна, която вече достига 2.5 млрд. дол. Високопоставен служител на Държавния департамент заяви пред CNN, че „тъй като залогът от битката става двойно по-голям, така и нашият ангажимент да им даваме оръжия и оборудване, които могат да използват, се удвоява.“ Абсолютно в синхрон със Вашингтон са и действията на новият канцлер Шолц, който замени значително по- умерената Меркел. „Скъсахме с традицията Германия да не дава оръжия на страни във военен конфликт. Целта на доставките ни е Русия да не спечели тази война“ заяви той, като обеща 1 млрд. евро военна помощ на Киев. Отделно Европейският съюз досега е взел решение за предоставяне на военна помощ на Украйна за 1.5 мрд. евро за Украйна, според върховният представител за външната политика Жозеп Борел „за да защитим нейната територия и население и да предотвратим по-нататъшни страдания".
Налице е невероятен цинизъм в обясненията за отдаване на огромна военна помощ на Украйна. Тази помощ няма как да помогне на тази страна да спечели войната. Няма и за защити нейната територия и не само няма да предотврати по- нататъшните страдания, а точно обратното, ще доведе до все по- големи разрушения и повече човешки жертви, на войници от двете страни и на цивилно население. Ще разруши окончателно украинската икономика. В телевизионен спор по британска телевизия, известният коментатор Питър Хитченс, който има своя страница в неделният „Дейл Мейл”, в отговор на събеседничката му депутатка от Консервативната партия, че с военната помощ се показвало солидарност с Украйна, лаконично отговори, че по този начин се налива „петрол в огъня”.
Изходът е повече от очевиден- преговори, и не просто и само между руската и украинската страна, а и с участието и на други страни, имащи отношение към конфликта, също и на влиятелни посредници като Китай, Израел и Турция, които и сега се опитват да посредничат и отхвърлят политиката на санкции, като не допринасящи за неговото разрешаване. Изходът е да се постигнат договорености на основата на компромиси, като се удовлетворят някои резонни искания на Русия, по отношение на нейната национална сигурност и спазване на правата на рускоезичното население в Украйна.
За съжаление, засега изход не се вижда. САЩ умело използуваха руската параноя, главно по отношение на приемането на Украйна в НАТО и досега избягват да призоват Зеленски да се откаже официално от такова намерение. Обратното, САЩ и съюзниците им в НАТО умело използват неговото тщеславие. Той е героизиран, осигурени му бяха видео обръщения с американския Конгрес, с парламентите на Великобритания и Германия и на други страни, дори пред Съвета за сигурност на ООН. Въпреки, че е съвършено ясно, че Украйна не може да спечели войната, на него му се обещава и предоставя икономическа и военна помощ, само от САЩ в размер на няколко млрд. дол. Ефектът от тази военна помощ във вид на различни въоръжения е удължаване на войната със все повече разрушения и жертви, но от друга страна води до изтощаване на Русия, до основания за все по-тежки санкции, и по правило както е при война, в случая почиващи на дезинформация за „зверства” и „геноцид” от руска страна.
Но и украинският президент се намира във своеобразен капан. Той вече разбира, че въпреки отчаяните му призиви за помощ и подкрепа от САЩ и страните от НАТО за все по- тежки санкции срещу Русия, в края на краищата ще загуби войната и ще бъде принуден да приеме условията за неутралитет на Украйна и да направи компромиси за Крим и за Донецка и Луганска области. И тогава украинците може да му зададат въпроса, защо не се е отказал от амбицията за членство още в самото начало и така да бъде избегната войната и ненужните жертви и разрушения?
Демонизирането на Путин е друга част от плана да бъда изолирана Русия. На европейските народи и държави са казва- вие не трябва да имате търговско- икономически и нормални политически отношения с Русия, докато в Москва този човек е на власт. Но САЩ и НАТО знаят отлично, че Путин е одобряван от руския народ и ще остане на власт в обозримото бъдеще, и колкото по- дълго време той остава на власт, толкова по- дълго и Русия ще бъде изолирана. През което време Европа, в това число и България ще станат потребители на по- скъпите американски енергийни суровини, а поради повишението в тази връзка на хранителните продукти, и на внос на американски селскостопански и хранителни стоки.
Ако се върнем на въпроса за вината, Путин се явява удобен виновник. Но очевидно сред виновниците са и лидерите на САЩ и страните от НАТО, както и украинският президент Зеленски, който имаше възможността да предотврати конфликта от самото му начало.
Кой печели и кой губи от руско- украинската война? Отговорът като че е ясен. Несъмнено печеливши са САЩ. Несъмнен най- губеща е Украйна. Макар и да се очаква да спечели войната и да постигне целта си Украйна да приеме искането за неутралитет, в политически и икономически план губеща е и Русия. Губещи са и европейските страни, членки на НАТО, които се подадоха на американския натиск и ако наистина се лишат изцяло от руския газ, петрол, въглища и други суровини, ще застрашат сериозно, ако не и необратимо икономиките си.
Това се отнася и до България, която би могла да постъпи като Унгария и Турция, които заявиха, че отказът от руски енергийни суровини не е в националния им интерес и отказаха да прилагат санкции спрямо Русия. Но ние нямаме такива държавници като тези две страни.
Антон Гицов Бивш дипломат, служител на ООН, съветник и културен аташе в посолството на Република България във Вашингтон. Автор на публицистични текстове в периодичния печат. Член на Съюза на българските журналисти.