През уикенда клон се стовари върху пловдивчанка в парк „Лаута“. За щастие, жената не е пострадала тежко. Но този клон може да се възприеме и като алегория – като символ на истината за състоянието на зелената система на Пловдив. И е крайно време тази истина да се стовари – и то не само в преносен смисъл – върху главите на управляващите.

Общинската управа, начело с кмета, еколозите, водени от зам.-кмета по екология Иван Стоянов, Общинският съвет и всички ангажирани с темата трябва да извадят главите си от пясъка и да спрат да се правят, че не знаят какво се случва в големите паркове на града.

А истината е проста и тревожна: състоянието на зелените площи в Пловдив е ужасяващо. Голяма част от дърветата са изгнили, други са болни. В „Лаута“, Гребната база, Розариума, Младежки хълм, както и големи части от Бунарджика и Сахат тепе, липсва системна грижа. Поддържат се само малки социализирани зони, докато всичко останало е оставено на самотек.

Не съществува нито цялостна концепция за поддръжка и развитие на зелените зони, нито адекватно финансиране. В бюджета на града за 2025 г. отново не са предвидени достатъчни средства за поддръжка на парковете.

Вместо това, само преди седмица с вълнение научихме за поредната екзотична идея на местната власт – изграждане на фуникуляр до върха на Бунарджика. Пари за почистване на падналите клони и изгнилите дървета няма, но според кмета на града 500 000 лева са заделени за проект на това „инженерно чудо“. Колко ще струва реализацията на цялото съоръжение – не се знае. Дали изобщо ще се случи – също. За неговата целесъобразност изобщо не се говори.

Никой не е казал, че изкачването на Бунарджика е невъзможно – отнема около двайсетина минути с нормален ход. Но всеки ден пловдивчани, които се разхождат или спортуват там, коментират за паднали дървета и разбити стълби от западната страна на парка.

В „Лаута“ при силен вятър хората не смеят да влязат, защото звуците, които издават дърветата, спокойно могат да озвучат сцена от хорър. Джунглата, наречена Розариум – закупена скъпо от частна фирма от предишната управа – вече е почти непроходима.

През последните години чухме за какви ли не мегаломански проекти – въжени лифтове между тепетата, кръстове по хълмовете, фуникуляри и други. Но за истинската роля на зелените зони – белите дробове на Пловдив, един от градовете с най-мръсен въздух в Европа – почти не се говори.

Падналият клон е жълтият картон, който природата показа на местната власт. Напомняне, че гражданите не искат фуникуляри и голи обещания, а реални действия: чист въздух, край на презастрояването, достатъчно и добре поддържани паркове, екологичен и удобен градски транспорт.

След като се постигне тази базова програма, тогава може да се мисли за „екстри“. Ако не – следващият картон ще бъде червен. И тогава ще е късно да търсим виновника след някой фатален инцидент.