„Всеки период и всяко време нещо е унищожавало, друго е прибавяло, но като цяло Капана остава част от идентичността, от историята и културното наследство на града“. Това са думи, писани през 80-те години на миналия век от арх. Антоанета Топалова, основен застъпник и автор на няколко проекта, посветени на възраждането на квартала.

Преди повече от пет века тази част на Пловдив започва своята история като квартал на майстори и занаятчии, а свидетелство за това са имената на улици като „Железарска“, „Златарска“, „Абаджийска“, „Кожухарска“. Наименованието му идва от мрежестото разположение на тесните и криволичещи улички, които понякога наистина се превръщат в капан.

През миналия век серия от събития водят до това постепенно кварталът да загуби част от своя дух. Превръща се в занемарен и изоставен, само на няколко крачки от Главната улица на града. Организирали са се няколко инициативи за неговото икономическо и културно възраждане и устройствено преобразяване.

Местни още помнят каква е била атмосферата в „Капана“ преди 2012 година, когато стартира първата голяма промяна в новата история на квартала. Зоната влиза в проектната книга на „Пловдив 2019“, когато начело с Иван Тотев, градът кандидатства в надпреварата за „Европейска столица на културата“. Със спечелване на престижната титла тогавашното управление на Пловдив концентрира усилия да развие потенциала на локацията. И успява да го направи. 

Така постепенно предприемачи започват да гледат на „Капана“ през различна призма – разкриват се галерии, работилници, ателиета, барове и ресторанти. Проектът става разпознаваем. Кварталът наново придобива известност с прозвището си „Квартал на творческите индустрии“ и започва нов живот като културно и развлекателно средище. 

Но... години по-късно нещата се усещат по-различни. Изкуството постепенно и ненатрапливо бе изместено от бизнеса. Все по-рядко артистични и фестивални мероприятия намират място в квартала. За сметка на това, ако решиш да хапнеш или пийнеш нещо – изборът сега е пребогат. Градската управа изтърва юздите и така се стигна до агресивния момент, в който „Капана“ е по-скоро „Квартал за парти индустрии“.

Властта го знае и по една или друга причина не се противопоставя на икономическия интерес. Сега бизнесът там е наясно, че може спокойно да нарушава правилата. И го прави.

Наредбите на Община Пловдив ясно посочват какви са задълженията на собственици или наематели в търговските обекти в зоната на „Капана“ – ограничено работно време, шумови норми, регулации относно използването на общински площи, хигиена. На хартия всичко изглежда подредено, на практика – въобще.

Част от заведенията, функциониращи като барове, тенденциозно просрочват работното си време. Не се спазват изискванията за „тихите часове“. Улиците се превръщат в неофициални клубни пространства. Тротоарното право е само право, но не и задължение. Алеите са като „естествено“ продължение на най-близкото заведение или бар.

Обявяването на пешеходна зона преди години беше добро решение. Но никой не предполагаше, че към днешна дата ще е трудно на самите пешеходци да преминават, защото вече се блъскат в маси и столове. Потенциално съществува опасността да се спънеш в маркуча на нечие наргиле.

А за местните – глъчката е един от най-големите проблеми. Шумът и музиката често надхвърлят допустимите децибели. Събития от последния уикенд показват безспорно накъде са тръгнали нещата. Живеещи на ул. „Абаджийска“ се оплакаха, че хаус парти в един от клубовете е бил „терор“, а силната звукова вълна се усещала като „земетресение“. Определиха ситуацията като прецедент. За останалите на улиците „Георги Бенковски“, „Братя Пулеви“, „Йоаким Груев“, „Златарска“ това отдавна е ежедневие.

Самите посетители вече нямат уважение към духа на „Капана“, чиято история е „заглушена“ от нощния живот.  Ако всичко казано дотук изглежда като натрупано напрежение от промяната на облика на „Квартала за творчески индустрии“, която съвсем загуби своята начална форма и стойност, то тогава трябва да погледнем картината отстрани и да се запитаме – съществува ли изобщо някакъв обществен ред в „Капана“ или наредбите спират да важат, след като всички чиновници си тръгнат от работните места?

Понеже отговорът е ясен, възродяването се превърна в изродяване.

И наистина – всеки период и всяко време по нещо унищожава и по нещо добавя... Работата е там ние под какъв отпечатък ще се разпишем?