Предизборна ли беше акцията срещу полицейските шефове на Първомай и Асеновград? В името на нечии по-висши интереси ли паднаха главите на  Васил Налбантов и Димчо Темелков?  Или просто нарушенията в двете районни минаха границата на търпението на прокуратурата?

Тези въпроси, които преди седмица се задаваха под сурдинка,  станаха особено актуални след коментара на бившия директор на пловдивската полиция Пламен Узунов, който заяви че е бил притискан от депутата Методи Андреев да смени въпросните полицейски шефове.  Депутатът от Перущица веднага го контрира като го  заподозря в  политически амбиции и директно го свърза с един от кандидатите за кмет на Пловдив- Здравко Димитров. 

В този ред на мисли дори полицейската операция и началото на предизборната кампания да са съвпаднали случайно, но тя вече има политически контекст.

Факт е, че съвместният брифинг на представителите на прокуратурата и МВР бе безпрецедентен в историята на пловдивската полиция. Действията на прокуратурата и „Вътрешна сигурност“ също. Изнесените данни по отношение на настоящите и евентуалните бъдещи обвинения-  са шокиращи. Тежките обвинения обаче по никакъв начин не кореспондират с размера на гаранциите, срещу които бяха освободени полицейските началници и подчинените им.  Суми от 1000 до 2 500 лева обикновено се слагат на далеч по дребни престъпления.

Дали гаранциите са функция на официалните доходи на ченгетата / защото според магистратите те имат и неофициални/ или пък са свързани с неубедителни доказателства по отношение на разследването, ще стане ясно впоследствие, когато приключат разследванията и се стигне до обвинителните актове. Това което може да се каже със сигурност е, че адвокатите на арестуваните полицаи изобщо не изглеждаха разтревожени за клиентите си.

От тук нататък на ход е прокуратурата, която трябва да докаже обвиненията и да открие доказателства, в подкрепа на твърденията си. Защото изнесените факти  действително са стряскащи, но те са разпръснати назад във времето и доказването им ще бъде изключително трудно. Зам. Окръжният прокурор Галин Гавраилов също се застрахова още в самото начало, припомняйки че член 387 от Наказателния кодекс вече не може да бъде прилаган за полицейски служители.

Текстът гласи, че "който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до 3 години", а  втората алинея е предвижда, че "ако от деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 8 години".

След поправка в НК в края на 2014 година , този член може да бъде прилаган спрямо служители на МВР единствено по време на война!   Война , слава богу няма, но явно и престъпления –също.

Какво ще се случи в обезглавените районни управления ? Основателен въпрос, предвид изявлението на Окръжния прокурор, че 80 % от полицаите по цял ден въртят частпром. Разбира се , абсурд е да се мисли, че точно в двете малки градчета са се събрали най- мързеливите и корумпирани полицаи от цялата страна, а във всички останали районни работят честно и почтено.   Така стигаме до системата за контрол , която явно не действа. Или действа с обратен знак, прибирайки виновния служител под „чадъра“.  И това  е причината за масовия страх и недоверие сред гражданите, за който говореше Апелативния прокурор Иван Даскалов. А всъщност без съдействието на гражданите , полицията е абсолютно безпомощна.   А борбата с престъпността е обречена, особено при сегашното състояние на държавата.

Основателно се задава въпроса защо операциите бяха проведени по този показен начин. С възпитателна цел или просто „Вътрешна сигурност“ е решила да покаже мускули.   Според наши източници полицаи от двете районни се готвят да подават  жалби в прокуратурата за това , че са били лишени от свобода и принуждавани на сила да дават показания.  Юристи твърдят, че  е нарушена процедурата по задържането , а освен това са били арестувани служители, които не са имали никакво отношение по случаите, които са разследване.

Утре  част от арестуваните полицаи, които в последствие бяха освободени под гаранция, ще дадат пресконференция. Много вероятно е те също да съобщят, че са  жертви на политическа репресия. И след това всичко, което бе изнесено на скандалния брифинг на прокуратурата, да изчезне в политическото говорене.

Всъщност коментарите по повод акцията за пореден път показват , че деполитизацията на българската полиция е един от митовете на прехода. Полицейски шефове , които до вчера са обяснявали че мерят с един и същ аршин хората, влизат в различни политически формации веднага след пенсионирането си. Факт е, че почти всички полицейски шефове, оглавявали плодивската дирекция през последните 10 години са се отъркали  в политиката.  

Йордан Кюмюрджиев стана първият председател на градската структура на ГЕРБ, а след това и влезе като зам.-кмет в градската управа. Наследникът на Кюмюрджиев на областната дирекция Ангел Рангелов бързо намери място в щаба на БСП, а след това за кратко оглави „Общинска охрана“. Следващият директор и бивш главен секретар Валентин Петров бе водач на областната листа на АБВ, но така и не успя да седне в депутатско кресло. Предстои да разберем дали прогнозите на Методи Андреев по отношение на Пламен Узунов са верни.

За някои полицейски шефове  влизането в политиката е търсене на реванш / тъй като никой не напуска директорския кабинет доброволно/ . За други просто официализиране на стари връзки, които в повечето случаи са добре пазена публична тайна.Връзки, които са действали години наред. Благодарение на които,  те са се оказали на този пост. И  в последствие, разбира се, са пазили интересите на благодетелите си.

Затова връщайки се обратно в Първомай и Асеновград може би не трябва да се питаме защо един полицейски инспектор зарежда кафе машини в работно време или друг негов колега организира замяната на кръвни проби. Отговорът е ясен. 

Парашкева Иванова, TrafficNews.bg