Черният лебед е рядко или случайно събитие, което е неочаквано и се отличава с три характеристики – то е непредсказуемо, има огромно въздействие и може да бъде обяснено със задна дата. Терминът е на известният американски  икономист  от ливански произход Насим Талеб, чиято едноименна книга е определена за една от 12-те най- влиятелни книги след Втората световна война.  Пример за „черни лебеди“ са интернет, Първата световна война, разпадането на СССР , атаката на кулите в Ню Йорк от 11 септември 2001 г., появата на Гугъл и Фейсбук.  Сред примерите вече можем да добавим и коронавирусът, който за по-малко от два месеца взе над 4 000 жертви, нанесе огромни щети на икономиките на големи държави, а експертите прогнозират, че пикът на заразата тепърва предстои.

Много са българите, които продължават да неглижират ситуацията и да гледат с насмешка на ограничителните мерки, но докато празните улици на милионния  Ухан ни се струваха като кадри от поредния холивудски екшън, то снимките на обезлюдената галерия Виторио Емануеле в Милано, пустия площад Сан Марко, празните Испански стълби ни накараха да осъзнаем размера на бедствието. Хиляди хора следят в реално време броя на заразените, които продължават да се увеличават в аритметична /засега/ прогресия. Снощи Световната здравна организация обяви пандемия, след като заразените стана 120 000 души, а прогнозите са че ще бъдат заразени между 40 и 50 милиона души.

Как ще се справим със ситуацията? Като начало без паника и с отговорност. Хигиенните мерки са ясни за всички, а опитът на Китай показа в реално време как заради въведените строги ограничения  заразата бе овладяна и хората, живеещи в огнището на вируса вече се връщат към нормалния ритъм на живот.  Голяма е вероятността страната ни да бъде подложена на подобно изпитание, което ще се отрази негативно на здравната и социалната системи, на икономиката, на културата.

Загуби вече търпят културните институции, кина, хотели, ресторанти, туристически агенции и др.  Факт е , че правителството е изправено пред огромно предизвикателство – да осигури ресурси на лекарите и болниците, да избегне  паника, последвана от презапасяване , да овладее забавянето на производството и евентуалния спад на потреблението, който пък може да срине икономиката.

Основен приоритет е спешната помощ за здравето, но още сега трябва да бъдат набелязани пътища за излизане от кризата.  Трябва да се вземат решения различни от стандартните, защото ситуацията също не е стандартна. Необходими са спешни мерки за забавяне на „инфекцията” , които включват както план за подкрепа и помощ за най-слабите слоеве от населението, така и мерки за съхраняване на малкия и среден бизнес.

За да се избегне  рязко намаляване на потреблението, на хората им е необходима сигурност. Те трябва да имат гаранции , че няма да загубят работата и доходите си по време на епидемията. В противен случай притеснените хора ще харчат по-малко и по този начин ще направят влиянието на вируса върху икономиката по-сериозно, като създадат порочен кръг.

Това би могло да стане чрез гаранции за работодателите от публичния бюджет.  Наред с това  обаче отговорност трябва да поемат и самите работодатели, които освен за собствения си или бизнес бюджет, трябва да мислят за служителите и работниците си.  В този случай солидарността между трите страни ще бъде ключова за по-бързото излизане от кризата.  

Днес премиерът Бойко Борисов сравни разразилата се епидемия с война. Истината е, че няколко поколения в Европа израснаха и в мир, без да се борят за оцеляване, без някога да са изпитвали несигурност и страх за утрешния ден. Днес обаче сме във война с невидим  и непознат враг. Оказахме се герои в среднобюджетен холивудски екшън  и вече се оглеждаме за героя , който ще ни спаси. Само че такъв няма.  И едва ли ще се появи. Необходимо е колективно усилие, за да има да може филмът да има добър край.  

Дисциплина, отговорност, солидарност. Това са "трите кита", върху  които се крепи нашето бъдеще.  Само така вирусът може да бъде спрян и победен. И тогава героите ще сме ние. Всеки от нас, който успее да премине през изпитанието, без да забравя че е човек.