Административните съдилища масово връщат на работа уволнени полицейски шефове, отменят наказания

Около 80% от уволнените служители се връщат на работа след като спечелят делата, които водят срещу министерството

Според статистиката на Административен съд, ОД МВР губи всеки 2 от 3 дела

Пренебрежителното отношение към процеса на дисциплинарно разследване, копи- пейст протоколи от стари разследвания, показания на свидетели писани "под индиго"

 Адв. Гьошев: МВР губи дела заради прибързани проверки и некомпетентни проверяващи

Убийството на Мартин Божанов – Нотариуса вдигна завесата, години наред прикривала тайни сделки в средите на магистратите, незаконно лобиране, имотни измами и др. Паралелно с това стана известно и че съпругата на Божанов – Гергана е служител на дирекция „Борба с организираната престъпност”. На фона на дебелото криминално досие на съпруга й, засега не е ясно с чии протекции е била назначена, но преди 3 години сегашният министър на вътрешните работи Калин Стоянов я уволнява. След  съдебни дело обаче, бившата риалити звезда от „Къртицата” е възстановена на работа. Към момента на убийството е в майчинство и продължава да е служител на МВР.

Но това всъщност не е никаква изненада. Около 80% от уволнените служители се връщат на работа след като спечелят делата, които водят срещу министерството. В последствие биват възстановени на поста си или на друг на същото ниво или се пенсионират с почести , 20 заплати и обезщетение за претърпените морални вреди. През последните две години в Пловдив станахме свидетели на скандални казуси, в които бяха замесени полицейски шефове на най- висока позиция. Те бяха уволнени или получиха дисциплинарни наказания, но в последствие съдът отмени наказанията и уволненията и ги възстанови на работа.

ВИНОВЕН - НЕВИНЕН

През януари 2024 година Върховният административен съд окончателно възстанови на работа бившия шеф на полицията в Пловдив Йордан Рогачев, който бе дисциплинарно уволнен. На 9 август 2021г. Една от причините за наказанието му беше, че ползвал три служебни автомобила за лични цели. Всъщност уволнението му дойде след един от най- големите скандали, избухвали в пловдивската полиция.

На 19 май 2021 година при акция на Вътрешна сигурност бяха арестувани началникът на Трето районно Самуил Хаджиев и още шестима служители. След старта на операция  от прокуратурата съобщиха, че  имат данни за участие на полицейските служители в корупционни схеми, вземане на подкупи, чадър над проституция,  наркоразпространение и др. Първоначално обвиненият срещу Хаджиев бяха три - че се е приготвил да открадне половин тон марихуана от склад, че е оказвал натиск върху подчинена дознателка да изземе без нужда машини за обработка на тютюн и че не е съхранявал според правилата 50 броя патрони. Малко след това, той се сдоби с четвърто обвинение за укриване на видеозапис от катастрофата на Великден с три жертви, за да осуети наказателно преследване срещу Иво Даскалов, по прякор Лудия. Заповедта за уволнение бе издадена през ноември 2021 г. и бе мотивирана с нарушаване на Етичния кодекс на МВР и уронване на престижа на полицията. Административният съд в Пловдив отмени уволнението на Хаджиев с мотив, че от изброените обвинения в заповедта като доказани фигурират само боеприпасите.

Към днешна дата Йордан Рогачев вече е напуснал системата на МВР с полагащите му се обезщетения и е зам. ректор на Медицински университет – Пловдив. Самуил Хаджиев пък отново е служител на МВР.

Васил Костадинов бе поредният директор на ОД МВР, който бе уволнен дисциплинарно, но съдът го възстанови на работа.

През май 2023 г., в навечерието на Гергьовден,  пловдивската полиция атакува един от най- големите нощни клубове в града – „Бушидо”. При скандалната акция 400 души – клиенти на клуба,  бяха съблечени от служителите на реда в тоалетните, обискирани и принуждавани да клякат. Резултатът от гаврата, определена от директорът на полицията Васил Костадинов , като „превенция”, бе  1 цигара марихуана и пакетче с 0,4 града бял прах.

 В МВР започна проверка  срещу петима  служители - тогавашния директор на ОД на МВР Васил Костадинов, заместника му  Радослав Начев, началника на "Криминална полиция" Георги Ташев и още двама полицаи на ръководни постове.  Костадинов и Начев бяха наказани с  наказани с „мъмрене” за срок от един месец, а  Георги Ташев с дисциплинарно наказание „порицание”.  И трите наказания са отменени от съда, с мотивите че заповедите на министъра са издадени при съществени нарушения.

Дисциплинарни наказания бяха наложени на полицейски шефове и след убийството  на Димитър Малинов на 20 юли в Цалапица. Трупът на младежа бе открит заровен под строителни отпадъци край селото седмица, след обявяването му за изчезнал. Основният  заподозрян 30-годишният Рангел Бизюрев,  вече беше избягал в чужбина, а половин година по-късно бе заловен в Дания. Близките на Малинов заявиха, че полицаите от Пловдив и Стамболийски не са им оказали съдействие при изчезването и се е наложило сами да издирват убития. След скандала и серия протести,  началникът на РУ в Стамболийски Ангел Керпиев и директорът на полицията Васил Костадинов бяха уволнени дисциплинарно. 

Съдът обаче отмени и тези наказания. През последните години бяха отмени дисциплинарните уволнения и на други  висши полицаи, като  Виктор Празов . Отменени са и по-леки дисциплинарни наказания на други служители .  

Защо се случва това? Наистина ли всички са невинни?

TrafficNews изпрати запитване до Административен съд – Пловдив по закона за достъп до обществена информация с  въпроси за броя на делата  касаещи трудово- правни отношения по Закона за МВР в периода 2021- 2023 година. Също така поискахме информация колко от тях са решени в полза на МВР, респ. Областната дирекция на МВР – Пловдив.  Според статистиката на съдилището, ОД МВР губи всеки 2 от 3 дела.

През последните три години в Административен съд са образувани общо 47 дела, от които са приключили 44. От тях 15 са спечелени от Областната дирекция, а 29 са загубени и са приключили в полза на жалбоподателя . Положението едва ли е по-различно и на национално ниво.

Големият брой отменени дисциплинарни наказания вероятно е направил впечатление и на ръководството на МВР, защото през 2023 година е направен и правен анализ на ситуацията. Той е изготвен от служители на дирекция „Човешки ресурси” в МВР.

Едно от основанията за отмяна на дисциплинарните наказания е, че нарушението не е доказано по безспорен начин от наказващия орган. „Пренебрежителното отношение към процеса на доказване в хода на дисциплинарното разследване и събиране на доказателства води до пълно компрометиране и последваща отмяна на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание.  Така в един от случаите съдът е констатирал, че събраните сведения от свидетели са били със сходно оформление и в тях са използвани напълно еднакви изразни средства, които дори не са описвали в пълнота възприетото от тези лица”  посочва анализаторът.  Т.е проверките се извършват формално, а разследващите ползват готови протоколи от стари разследвания или копират едни и същи показания.

Друга причина е неправилната квалификация на дисциплинарното нарушение.

Най- много обаче са отменените наказания заради нарушения на процесуалните правила и това според анализа, се дължи изцяло на субективни причини. Или иначе казано или разследващите, или юристите на МВР не са си свършили работата както трябва.  „Непрецизно описване, проявена формалност, неясна фактическа обстановка, са най- често срещаните мотиви в решенията на АС.  „Особена характерна е отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, при което свидетелите като че ли са „преписали”  един от друг сведенията” пише в анализа.

Впечатление прави, че почти всички актове, издадени в последната година, за уволнения и дисциплинарни наказания, особено на висши полицейски служители падат в съда . През този период начело на отдел „Административен”, който изготвя тези заповеди, е бившият началник на ОД на МВР  - Пловдив  Димитър Балев.  Той заема този пост и към днешна дата. По този начин с волни или не, дребни пропуски, които не са по същество в заповедите за наказания, ги  правят нищожни в съда.

КАК СЕ ЗАОБИКАЛЯ СИСТЕМАТА

TrafficNews направи и мониторинг на част от делата за дисциплинарни наказания, гледани през последните няколко години в Административен съд- Пловдив.

В случая с „Бушидо”, съдът е отменил дисциплинарното наказание на Васил Костадинов, тъй като той не е бил изслушан от дисциплинарната комисия. 

„В противоречие със ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното наказание, Костадинов не е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган. Разпоредбата е императивна и задължава наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да му даде срок за писмени обяснения, като събере и оцени посочените от него доказателства. Тези изисквания са предвидени като гаранция за осъществяване на правото на защита на служителя и за обективното и безпристрастно провеждане на санкционното производство, поради което неспазването им опорочава административния акт и е основание за неговата отмяна", гласят мотивите на магистратите.

При отмяната на наказанието на Ташев, съдиите смятат , че има нарушение на принципа на съразмерност, защото той е бил наказан с „порицание” за 1 година, а Костадинов и Начев с „мъмрене” за месец за едни и същи нарушения.

Наказанието на Радослав Начев е отменено по същество, като магистратите са констатирали, че той въобще е нямал задължения да съгласува плана за специализираната полицейска операция в клуба, каквото нарушение му е вменено. Поради това не може да му се търси дисциплинарна отговорност, аргументира се съдът.

Йордан Рогачев е възстановен на работа, след като Административния съд преценява, че няма доказателства, че служебните коли , ползвани от него за лични цели според обвинението,  са се движели по негово разпореждане или пък че той е пътувал в тях.

Върховните магистрати посочват, че при повторно разглеждане на делото е прието, че "е наложено дисциплинарно наказание за две нарушения, като второто от тях е следствие на първото: неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи и използване на служебно положение за лична облага". Според тях обаче неспазването на правилника, който забранява ползването на техника за лични нужди не попада в хипотезата на "използване на служебно положение за лична облага". Освен това министърът на вътрешните работи е трябвало да определи 2 наказания за двете нарушения, което не било направено.

Пред съда са разпитвани служители на полицията по времето, когато Йордан Рогачев е бил директор. От показанията им станало ясно, че макар и трите автомобила да са се движили до места извън Пловдивска област, а в пътните книжки да е бил записан градски маршрут, това не доказва, че са ползвани от полицейския шеф за лични нужди. Свидетелите са посочили, че документите се оформяли така, за да не се знае докъде пътува директорът.

Съдът върна на работа и бившият шеф на „Охранителна полиция” Виктор Празов. Освобождаването на Празов от системата на МВР бе мотивирано с полицейско насилие в ромската махала на Асеновград на 6 май 2020 г. Тогава там имало купон за Гергьовден, прераснал в скандал и после в бой и един от участниците бил настанен в болница. На другия ден близките разказали как полицаите са ги били и посочили като техен ръководител човек, чието описание напомня външния вид на Виктор Празов.

Той оспорил заповедта и в хода на делото  не са открити нарушения на Етичния кодекс на МВР от негова страна. Съдът счита, че тежките нарушения на служебната дисциплина, за които Празов е уволнен, не са доказани. "Ситуацията представлява битов скандал между роднини, но непосредственото лично участие на Виктор Празов в него в никакъв случай не е възможно да бъде разглеждано като дисциплинарно нарушение на изискването за законността на действията му по време на овладяване на ситуацията, непазене на доброто име на институцията, с личния си пример не е дал повод за неспазване на закона, непредприемане на действия за преустановяване на неетично или опасно поведение от друг служител към трето лице", мотивират се магистратите.

Съдът приема, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с целта на закона и с правилата за индивидуализация на наказанието. Липсват каквито и да е мотиви, че целите на дисциплинарното наказване няма да бъдат постигнати и с налагането на по -леко по вид и също възможно дисциплинарно наказание, като например "порицание".

Лошото качество на образуваните проверки, а в последствие и на заповедите за дисциплинарни наказания костват на МВР не само пари, но и рейтинг. В крайна сметка, когато служителите са наясно, че шансът да отменят наказанието си е около 80%, те не са мотивирани да спазват закона и съпътстващите разпоредби. Това, разбира се, рефлектира и върху самото качество на работата на цялата полиция, защото е изключително демотивиращо за тези, които са избрали да работят по правилата. 

По темата TrafficNews се обърна към адвокат Кристиян Гьошев, който работи по различни дисциплинарни казуси на наказани полицаи. 

 Адв. Гьошев: МВР губи дела заради прибързани проверки и некомпетентни проверяващи

Адвокат Кристиан Гьошев е специализира в областта на трудовото право,административното право и правата на човека. Работи като юрист  от 2017 г. През последната година той бе адвокат на уволнени и наказани полицейски служители, които обжалваха наказанията си.

 - Колко дела сте водили по Закона за МВР , касаещи трудово – правни отношения?

- 4 или 5 дела. От тях съм спечелил 3. Но те не са били за уволнения, а за по-леки дисциплинарни наказания.

- Какво ви прави впечатление при тези дела?  Наистина ли всички са невинни или в тези, които пишат наказанията в МВР  са некомпетентни?

- В трудовото право съдът проверява първо дали е спазена процедурата. Ако процедурата не е спазена , на формален принцип наказанието отпада. Ако процедурата е спазена, делото се гледа по същество. Видно и от правния анализ на МВР, в най- честите случаи наказанията се отнемат заради сгрешена процедура. Ако сте стигне до гледане по същество, се установява  освен дали е извършено от лицето  и  дали действително представлява дисциплинарно нарушение.

Всъщност има три основни  причини за тези сбъркани процедури и делата. Първата а е, когато се касае за случаи с обществен отзвук и медиен интерес, министерството гледа бързо да реши проблема и да наложи някакво наказание. В този случаи всички страни знаят, че нещата не са ок, но го правят. Втората причина  са действия под политически натиск. Когато трябва да се смени или санкционира даден служител , обикновено при смяна на управлението, новото ръководство, за да покаже кой командва парада, налага наказания, които не са издържани. Третата причина е умението на тези , които извършват проверките и оформят документите за наказанията. Разбира се, има и субективен фактор  - съдията. При тези дела няма обжалване пред  Върховен съд. Когато не се касае за уволнение, делата се гледат само на една инстанция. За да се спазят изискванията на съда в Страсбург да има поне една инстанция, на която наказанията да се обжалват . С това на практика се изпълнява закона, което според мен е неправилно, но целта вероятно е да се разтовари Върховния съд. В този ред на мисли, различните съдилища в страната имат различна практика. И така за едно и също нарушение, можеш да получиш две различни решения, което обаче е нарушение на Конвенцията за правна сигурност.

- Статистиката показва, че МВР губи всеки 2 от 3 дела. Това не е ли прекалено висок процент?

- Не само МВР. По принцип държавната администрация масово губи дела. В Закона за МВР има 6 наказания. За сравнение, в Кодекса на труда има само 3. В МВР работникът няма толкова права и закрили, и вероятността да се сбърка процедурата е много по-малка. Но виждаме , че и тя се бърка. Но е много  по- трудно работодателят да накаже някого или да го уволни, отколкото да сбърка при назначаването му. Обективно, дисциплинарната отговорност е много трудна материя за работодателите.

- Колко струва на МВР, респ. на данъкоплатеца, едно такова дело?

- По сегашните правила, обжалването на 1 административен акт е между 1000 и 1500 лева. Това е обезщетението , което получава служителя, ако спечели делото.  При уволнение се присъждат 6 заплати по Закона за държавния служител.

- Как всички тези спечелени дела се отразяват на дисциплината в МВР? В крайна сметка служителите са наясно, че каквото и да направят, дори да бъдат наказани, в съда наказанието им ще падне.

- Последните години служителите започнаха да обжалват масово наказанията си. Преди не беше така, поне при по-малките дисциплинарни наказания. Може би, защото се притесняваха да не стане по-лошо. Но в крайна сметка това си е право на служителя. Е, ако не разчитаме на грешки на администрацията , ние адвокатите няма да имаме работа. Мисля, че нещата не опират толкова до липса на качества на хората в юридическите отдели на МВР, а по-скоро на тези, които извършват проверките. А те не са юристи. Според мен, там е заровено кучето. Трите причини, които изброих в началото, са факторът, който се отразява на цялата ситуация.