Неизбежна ли е ескалацията? Не е неизбежна, но е много вероятна, тъй като замразяването на конфликта на днешно ниво не устройва нито Кремъл, нито Украйна. Последиците от този сценарий най-добре описва военният историк Игор Куртуков, пише "Сега".

Според него за лежащите в руини Луганска област, части от Донецка, Херсонска, Харковска и Запорожка области /и малка част от Николаевска област/ руските власти заплатиха с влошаване на положението на всички останали “фронтове”:

- Русия се намира под санкции, които пречат не само за развитието на икономиката, но и, което е по-важно за Кремъл, не позволява да се превъоръжи армията.

- Армията показа своята слабост, което пречи тя да бъде използвана като аргумент във външната политика, а замразяването на конфликта ще направи тази слабост очевидна и за руското население.

- Единството на НАТО, а и на Запада не само, че не е разрушено, но и укрепна. Границата със страните от НАТО,които сега смятат Русия за главен противник, значително се разшири /благодарение на скорошното влизане в НАТО на Финландия/. Контингентът на американската армия в Европа нараства, европейските страни, членове на НАТО, които десетилетия наред не изпълняваха своите ангажименти за военните разходи, планират да ги увеличат. Алиансът показа своята ефективност в съхраняването на суверенитета не само на своите членове, но и на важни партньори, станали жертва на агресия.

- Украйна не само че не е демилитаризирана, но и получи западно оръжие и се научи да го използва, като очевидно този процес ще продължи.

- Линията на съприкосновение с враждебна Украйна се увеличи - формален буфер във вид на непризнати републики вече не съществува, тъй като Русия фактически ги призна и присъедини. Това означава, че Кремъл ще трябва да харчи повече ресурси за “замразеното” противостояние с Киев, отколкото до войната.

- Не е сигурно, че при замразен конфликт ще се прекратят обстрелите на окупираните територии, а това ще разруши наратива на Кремъл, който през февруари оправда войната с желанието да се “спаси” народът на Донбас от обстрелите.

Накратко - даже да не се броят загубите в жива сила и техника, замразяването на конфликта ще е поражение за Русия, което трудно ще се представи като победа.

Вероятно Кремъл може да обяви за победа пълната окупация на Донбас /дори без окупация на цялото черноморско крайбрежие на Украйна/. Такива идеи лансираше руската делегация на преговорите с Украйна през март. Вероятно именно това има предвид Кремъл, когато говори за “мир при нашите условия”.

Украйна също няма изгода от замразяване на конфликта сега. На преговорите през март нейните представители участваха в обсъждането на условията на Кремъл /макар че публично отказваше да ги приеме/: руската армия бе на 30 км от центъра на Киев, пред Харков и продължаваше опитите да се придвижи към Одеса.

Сега непосредствената заплаха за украинската държавност е поне отложена. Затова и Киев отказва дори да слуша за мащабни териториални отстъпки.

- Киев вече поставя като цел на войната “пълното освобождаване на Украйна”, в това число и Крим.

- Не е съвсем ясно дали Украйна обмисля /както беше през април/ по-мек вариант с “междинна цел” -възстановяване на довоенните граници с последващи “дипломатически усилия за връщане на всички територии /такъв вариант би могъл да бъде обявен за победа/. Но нито един от тези два варианта не може да бъде приет от Кремъл /докато там е Путин/.

Военно-политическата теория не оставя шансове за дългосрочно примирие при такава разлика в оценките на страните за допустимия изход от конфликта.

Затова са възможни два варианти за развитие на събитията

- Дълга и изтощителна война без ясен способ за достигане на политическите цели от двете страни, докато те не решат, че приключването на бойните действия дава по-голяма изгода, отколкото тяхното продължение в опитите кардинално да изменят положението на фронта в своя полза. Историята познава такива прецеденти. Така например от момента, когато Корейската война влезе в очевидна задънена улица в началото на 1950-те години, до замразяването на конфликта минаха две години. За примирието тогава способства фактът, че двете страни смятаха, че нищо не са загубили /с изключение на живота на милиони войници и мирни граждани/ в сравнение с предвоенното положение.

- Ескалация на конфликта. С мобилизация и увеличаване на въоръжението от двете страни.

Възможно е и Кремъл, и НАТО да ориентират своите действия по реакцията на противника, опасявайки се от неконтролируема ескалация и дори излизане на конфликта извън пределите на Украйна. Но ако те осъзнаят, че не могат да достигнат приемливи политически цели без сериозни допълнителни усилия, вероятността от ескалация е много висока.

До какво може да доведе тази ескалация?

Резултатът е непредсказуем. Възможен е целият спектър от варианти:

- една от страните може да прекрати увеличаването на ресурсите си по политически причини /което ще означава, че на мирните преговори ще трябва неизбежно да се съгласи със загуба на територия/

- увеличаването може да стане неприемливо и за двете страни едновременно /в случая за Кремъл, и за Запада, на когото Украйна основно разчита за въоръжаването си/, което ще доведе до патова ситуация

- Смяна на политическите цели на Кремъл - ако в него по някаква причина вече не е Путин, за когото окупирането на Украйна беше преди всичко личен проект 

Военните  експерти обсъждат и най-екстремни варианти, в това число и пряк сблъсък между Русия и НАТО. Известният американски think tank The RAND Corporation анализира няколко сценария, водещи до такова развитие:

- ако Западът със своите доставки на оръжие премине някаква известна само на Кремъл “червена линия”, Русия може да нанесе удари по логистични центрове и складове извън пределите на Украйна с оперативно-тактически ракети.

- Кремъл може да реши, че нападението на НАТО срещу Русия е неизбежно /например да види предислокация на войски и ударни комплекси в Източна Европа или да чуе призиви към пряка интервенция в западните медии/. В такива случаи са вероятни удари не само с конвенционално, но и с тактическо ядрено оръжие.