Поредното публично обсъждане ще се проведе в Пловдив, този път покрай напрежението за избор на нов директор на Комплексния онкологичен център. Това бе резултатът след протеста пред залата на Общинския съвет и исканата оставка на д-р Калин Калинов като шеф на общинското здравеопазване.
„В дискусията ще бъдат поканени за участие общинските съветници, граждани, неправителствени организации, включително пациентските организации. Никога няма допусна да се навреди на онкоболни, възрастни и деца“, каза кметът Здравко Димитров, като заяви, че в най-скоро време трябва да се вземе решение.
На пръв поглед думите на кмета изглеждат като соломоново решение, което трябва да задоволи всички страни. Но истината е, че това няма да се случи – и ситуацията ще се повтори отново. Причините са повече от ясни, но никой днес не искаше да ги каже на глас.
В надпреварата за шеф на Онкодиспансера имаше 5 кандидати, като всеки от тях имаше определено лоби, което стои зад него. Публична тайна е, че постът е обещан на всеки, но от различни групи, които имат влияние при избора на шеф на лечебното заведение.
Така от една страна групата на ГЕРБ имаше своя фаворит в лицето на проф. Марияна Янева, протестиращите днес, които бяха микс между пациентски организации и близки до „Демократична България” – д-р Парашкев Цветков, а фаворит на шефа на общинското здравеопазване бе доц. Тихомир Дерменджиев.
Докато д-р Калинов насочваше недоволството си от избраната проф. Янева за поста от комисията преди дни, днес протестиращите отприщиха своя гняв към самия Калинов, а третото лоби в лицето на съветниците от ГЕРБ наблюдаваше отстрани полемиката.
Едно е повече от сигурно – насрочената дискусия няма да промени нищо, освен да отложи това, което вече е предначертано да се случи. Изборът на директори в общинското здравеопазване от десетилетие е едно и също и винаги се случва по един и същи начин. Шеф става този, който има политическата подкрепа в Общинския съвет - принципалът на лечебните заведения. В 90% от случаите шеф се избира тихо и кротко без особено напрежение, а причината е, че 90% от лечебните заведения не са в особено цветущо финансово състояние. Колкото и грозно да звучи КОЦ – Пловдив е разглеждан от управляващите като златната кокошка на общинското здравеопазване. За съжаление, пациентите в това лечебно заведение се увеличават, както и парите в него – то е единственото, което генерира голяма печалба.
Поради това винаги има напрежение, когато стане въпрос за избор на шеф на КОЦ – Пловдив. Докато днес д-р Калин Калинов недоумяваше защо му се иска оставката и каза, че „ако има аргументи за това, той ще го направи”, със сигурност си спомни мероприятието през 2015 година. Тогава д-р Калин Калинов бе сменен от д-р Красимир Вальов начело на КОЦ – Пловдив след проведен идентичен конкурс. Медиците и пациентски организации вдигнаха протест в Онкото при тези събития в защита на д-р Калин Калинов, като викаха „Оставка” и искаха нов конкурс за директор. Тогава д-р Калинов изтъкваше всички аргументи , които днес, викащите „оставка” изричаха. По този начин д-р Калинов опита от собственото си лекарство и изглеждаше огорчен.
Самият Калинов знае добре какви са правилата на играта в общинското здравеопазване – трябва ти подкрепа в Общинския съвет, иначе си изгубен. Докато той бе близък до ГЕРБ оглави ДКЦ-5, за малко не стана шеф на УМБАЛ „Св. Георги”, но в крайна сметка оглави КОЦ – Пловдив. Отново със същите условия в конкурса подкрепен от общинските съветници от ГЕРБ и зам.-кмета по здравеопазване. Всичко това бе плод на партийната му кариера, която в началото бе шеметна. След като обаче д-р Калинов изпадна като фаворит на управляващата партия, той започна да говори за „справедливост”.
Друга методика за избор на шеф на КОЦ – Пловдив няма – такъв е законът. Каквото и да реши тази т.нар. дискусия на Здравко Димитров, тя няма да има значение. В закона ясно е упоменато как се формира комисията и как информацията от нея е конфиденциална. Още на другата сесия пък комисията по здравеопазване може да входира предложението в Общинския съвет и то да утвърди д-р Марияна Янева за шеф на Онкодиспансера.
Дори да се насрочи нов конкурс – методиката ще бъде същата, както и тези, които ще избират новия директор на лечебното заведение. Това ще е така, докато общинското здравеопазване е в хватката на партийните централи, а вече е и съвсем друг е въпросът дали не е време дейности като лекуване на онкоболни да бъде от изключителната компетенция на държавата и Министерството на здравеопазването, а да не се гледа на тези центрове като „златни кокошки” на общинските власти. Но отново дискусията на Зико няма общо, тъй като това минава през промяна на законовата и нормативна база.