Facebook предизвиква повече спорове между хората, отколкото спорят политиците по време на предизборните си кампании. Мрежата събужда много емоции у млади и по-възрастни дами и господа. Когато искаме да изглеждаме по-интелигентни ние решаваме да се захванем с вечния въпрос: Полезен или вреден е facebook. Толкова много се говори за него, сякаш е живо същество.
Няма верен отговор по темата дали facebook вреди на хората или им е страшно полезен. И двете са еднакво верни.
Facebook има и своето забавно лице, че дава възможност едновременно да говориш с приятеля си в САЩ, да харесаш снимката на приятелката, която е на ваканция в Рим, да прочетеш интересната публикация на твоя съсед, който се изживява като интелектуалец. Пъстър свят е този на facebook, защото само стоейки си на дивана може да си навсякъде. Вече не са ти нужни само пари, за да обиколиш света, а просто профил във фейса, защото групите в мрежата споделят много фотоси на най-прекрасните кътчета от света.
Facebook дава възможност и за по-сериозна дейност, която всеки от нас върши. Доста често в мрежата откриваме познати, на които сме изгубили дирята, защото тефтерчето или лексиконът от 5-ти клас са скъсани и не помним телефонния номер. Но в нашето съвремие всеки има профил и с бързото изписване на името вече сме казали здравей на стар приятел. Facebook е връзката ни с модерния свят.
Като всяка монета, така и facebook, а и подобните на него социални мрежи, имат и своята мрачна страна. Facebook е добре познат на малчуганите от най-ранното им съществуване. Детето в детската градина израства със съзнанието, че мама и тати имат профил в социална мрежа и това за него е толкова нормално, както е било в реда на нещата децата да скачат на ластик през 90-те години. Това дете пораства и в тийнейджърските си години не излиза с приятели, за да играе на стражари и апаши, а наблюдавайки как мама си е правила селфи, и то копира това сега. Времето минава и тийнейджърът си има приятелка, но е по-лесно да пише есемес, в който й се обяснява в любов, отколкото да отскочи до вратата й, или просто да й се обади. Това е новата тенденция на общуване, която без да осъзнаваме ни ограбва. Не се замисляме и колко висок е съвременният данък facebook. В мрежата хората показват отпуснато, непринудено поведение, те са приятни и разговорчиви. Те се чувстват защитени от дистанцията, която мониторът им дава, а когато трябва да погледнат отсрещния в очите, те просто свенливо свеждат глави. Забързани в ежедневните си грижи не разбираме, че facebook възпитава нашите деца.
Когато седнем на кафе, ние не разговаряме, а чатим с някого друг, преглеждаме съобщенията си, лайкваме снимки. Сядаме на кафето, защото сме се уговорили да се видим, тъй като от лицемерие се правим на общителни. Не разбираме колко много ни е завладял Facebook.
Като че ли опасностите, които се крият зад една обикновена регистрация са повече, отколкото забавните моменти. Много често тагването ни (оповестяването къде се намираме, в колко часа и с кого) е стръв за хората, които правят своите профили с престъпни намерения. Терористите имат свой добре обмислен механизъм, с който следят „любимите“ си жертви и знаят къде и с кого те са в конкретен момент.
Facebook е един нов и различен виртуален свят. Този свят е много не се доближава до реалният, в който човек отива в планината, за да диша чист въздух. Макар мрежата да се доближава до естественото, защото профилите на всички ни са изпълнени със снимки, цитати, мисли, то това не замества разговорите и общуването между хората. Тази изкуствена реалност, която сами създаваме е вътре в компютъра, а отвън отново оставаме сами. Във facebook имаме 800, 1 000 приятели, а, когато спукаме гума, звъним все на един и същ човек, защото той няма профил, но пък има телефонен номер и е наш много добър приятел.
Facebook ни позволява за бъдем каквито пожелаем, да заблуждаваме, но когато се изправим пред истински проблем, пред реална случка от живота, ние често пъти не знаем как да реагираме. От безсилие и отегчение пишем чувствен статус в профила си, който предизвиква сълзи и хиляди прочувствени коментари от многото „приятели“ и така преживяме дори най-личните свои премеждия.
Facebook е новият начин на живот. Може би в близките години ще се намери начин, чрез който и децата ще се създават в интернет пространството и няма да се налагат никакви усилия, а просто натискането на няколко клавиша. А преди хората се смееха заедно, подаваха си носни кърпички, когато плачат и разговаряха… Днес са само и единствено във facebook!
Автор: Симона Господинова
TrafficNews.bg