"Ако някой е имал и най-малко съмнение дали пък случайно отстраняването ми от УС на Фондация "Пловдив 2019" не е било плод на най-обикновена случайност -- на днешната сесия на общинския съвет картите най-накрая бяха разкрити."написа издателят Манол Пейков във фейсбук профила си , минути след като стана ясно, че четирима от Управителния съвет на общинска фондация Пловдив 2019 подадоха оставки.  Пенка Калинкова, Мариана Чолакова и Милена Чакандракова заявиха, че напускат, като най-вероятно това ще стори и Любозар Фратев.

По думите на Мариана Чолакова нито един в местния парламент не се е вслушал в думите им след освобождаването на Манол Пейков. На мястото на Амелия Гешева, Даниела Дженева и Манол Пейков влязаха Александър Държиков, Тони Симидчиева и Антон Баев. Според Пенка Калинкова самият факт, че никой не е предложил Манол Пейков да се върне в Управителния съвет, показва, че неговото изкарване съвсем не е било случайно. 

Ето и цялата позиция на Манол Пейков: 

Приятели, колеги, съмишленици --

Ако някой е имал и най-малко съмнение дали пък случайно отстраняването ми от УС на Фондация "Пловдив 2019" не е било плод на най-обикновена случайност -- на днешната сесия на общинския съвет картите най-накрая бяха разкрити.

Никой не отвори и дума за евентуалното ми връщане в УС; за сметка на това кметът Иван Тотев излезе с предложение за назначаване на трима нови членове (Александър Държиков, Тони Симидчиева и Антон Баев) -- на мястото на напусналите Амелия Гешева и Даниела Дженева, както и на мое място.

Непосредственият резултат -- според "Трафик нюз" -- "четирима от Управителния съвет на общинска фондация Пловдив 2019 заявиха, че подават оставка (Пенка Калинкова, Мариана Чолакова и Милена Чакандракова заявиха, че напускат, като най-вероятно това ще стори и Любозар Фратев)". На практика това е цялата "гражданска квота" в УС на Фондацията.

Ако всичко това не беше смешно (много смешно!), щеше да е тъжно. Много тъжно.

И не защото става дума за мен, а защото тук говорим за най-съкровените устои на демокрацията.

Да отстраниш някого заради "конфликт на интереси" без никакви доказателства, без да разговаряш със свидетели, без дори да направиш елементарно усилие да проучиш ситуацията; после да кажеш, че е станала грешка, да се извиниш, да си "посипеш главата с пепел", да обещаеш "извънредна сесия" за възстановяване на потърпевшия -- и най-накрая, по време на самата сесия, ни лук ял, ни лук мирисал, да предложиш нов човек на мястото на отстранения, че и да го гласуваш, без дори да повдигнеш темата за допуснатата (уж!) грешка на предишното заседание -- това е демонстрация на задкулисие в най-чистия му вид.

Жалко за Пловдив. Жалко за каузата, за която работих, в която вярвах и продължавам да вярвам.

И не защото новите хора не биха могли да свършат работа -- а защото когато действаш в подобен стил за всички става до болка ясно, че единственото, което преследваш, е не добруването на града и гражданите му, а твоят собствен личен интерес.

И все пак, в цялата работа има и нещо хубаво: след толкова много интриги, след безброй полудействия и полуистини, всичко е вече на масата. И няма как да бъде скрито.