Всеки ден сме затрупани с проблеми. Ядосваме се на държавата, политиците, късмета си. Толкова лоши новини чуваме по телевизията, че си казваме „В каква страна живеем?!“.

Но сред морето от негативизъм пропускаме красотата, с която не е лошо да се гордеем и достойно може да ни е визитката пред света.

За щастие, има хора, като Брен от Нова Зенландия. Той сам се е определил като професионален пътешественик. Дошъл е в България с положителна нагласа, без каквито и да е задни мисли. И след три седмици прекарани в Пловдив и София написа в блога си „Аз маниакално обичам България“.

От сайта shash.bg са публикували статията на Брендън, а ние я споделяме с вас. Толкова много любов към България лъха от написаните редове, че човек, докато го чете се чуди наистина ли е толкова сляп?! За същата държава ли говори?!!

Както пишат колегите – „Един далечен непознат от Окланд дойде и ни каза, че сме готини и ни обича. Каза го и на света.“

А статията започва така:

„Защо трябва да посетите България

18 юни 2015 г.

Имах нулеви очаквания за България. Никога не бях срещал българин, никога не бях срещал някой, който е бил в България и никога не бях чел или виждал нещо за това място. Отивах на чисто, а това всъщност е хубаво за разлика от случаите, в които съм подготвен.

Имах големи надежди, обаче. След изживяването ми в Турция, имах нужда от място, което да ме накара да се усмихна отново, и докато с автобуса прекосявах границата, бях в онова настроение „Искам да фрасна някой в лицето” – нещо като подобаващ подарък за сбогуването с Турция, и се надявах в България да бъде различно.

И беше.

Аз маниакално обичам България. Трудно мога да си спомня за някакви лоши преживявания през трите седмици, които прекарах в страната. Съжалявам единствено, че не можех да остана за по-дълго и да я обиколя цялата.

Какво е толкова якото при нея ли? Аз ще ви кажа.

Толкова е евтино

Това е една от най-евтините страни, в които някога съм бил, и тъй като страната се е отказала от плана си да приеме еврото, най-вероятно нещата ще се задържат така. Средните заплати са около 600 долара на месец и цените са съобразени с доходите. Това означава 2 долара за такси, 4 долара за хапване в ресторант и 5 долара за билет за кино.

Хостелът в Пловдив беше прекрасен: имаше истински легла, вместо онези на два етажа, свръхбърз WiFi и ежедневна закуска, състояща се от колбаси, шунка, домати, краставици, маслини, сирене, плодове, хляб, конфитюр, мюсли, чай и кафе (повечето хостели просто ви дават хляб и конфитюр). На всичкото отгоре ми струваше около 45 евро за пет нощувки. Джин с тоник в баровете рядко струва повече от 3 долара. СИМ картата за мобилен интернет ми струваше около 5 долара. Успях да намеря страхотни квартири чрез Airbnb, точно в центъра на града и в Пловдив, и в София, за около 20-30 долара на нощ. Ако търсите достъпно място за пътуване в Европа, няма да намерите много по-добро от България.

Интернет е светкавично бърз

Според Bloomberg България е 8-ма по бързина на Интернет в света – по-бърз, отколкото в САЩ, и определено по-бърз от Нова Зеландия. За човек като мен, който работи онлайн, това беше сигурна причина да се будя с усмивка всяка сутрин. Ако пътувате в България и решите да прекарате един ден в мързелуване и ровене в  Youtube, бъдете спокойни – няма да си счупите телефона от чакане клиповете да се заредят (в HD формат, също!).

Българите са страхотни

Още първата вечер в Пловдив се срещнах с една девойка каучсърфър (човек, който пътува, като отсяда като гост в домовете на членове на специално организирана за това социална мрежа) и се запътихме да хапнем традиционна българска храна преди да попаднем във Fabric – малък гръндж бар в центъра на Пловдив. Някои от нейните приятели бяха там и ни поканиха да седнем с тях и прекарахме нощта в пиене на евтини „Black Russian”. И бъбрихме цяла нощ. Всички те говореха добър английски, посрещнаха ме с ентусиазъм в страната си и бяха супер безгрижни и приятелски настроени – точно моят тип хора.

Както се оказа, това гостоприемство щеше да продължи до края на моето пребиваване. Да се сприятелиш в Пловдив не изискава усилия, и макар че бях планирал да остана само няколко дни, престоят ми в града продължи две седмици. Докато бях там, всяка вечер ме канеха на вечеря, джаз клуб, бар, парти – всички правеха всичко възможно, за да може Пловдив да остави усмивка на лицето ми (и успяха!). Последната ми вечер в Пловдив, реших да го давам по-леко, така че се отправих към един от любимите ми барове за едно последно питие. Сам. Но по време на разходката ми към вкъщи се натъкнах на двама приятели, които отказаха да ми позволят да се прибера толкова рано последната ми вечер. До последно бях в добра компания в Пловдив.

След Пловдив имах само три кратки дни в София, столицата, но дори и там беше същото. Просто приятелски настроени, страхотни хора, където и да отидеш. Обичам България.

Встрани е от „лудницата”

Като излючим Източното крайбрежие – Слънчев бряг и Варна, изглежда не много хора са виждали България. Вероятно и аз нямаше да я видя, ако не се опитвах да избягам от Турция. Опитът ми с пътувания ме е научил, че места като България са винаги най-забавни за проучване – малко тарикати, ниски цени, както и истински поглед върху страната без лъскавата туристическа фасада. Безплатните пешеходни турове в София и Пловдив събират не повече от 6-8 души на ден (в по-големите градове са 30-40 и отгоре). Дори за безплатния тур за традиционна кухня в София, където хапнахме безплатно в някои от известните столични заведения, бяхме около 12 човека. Чужденците, които срещаш, са или студенти по програма Еразъм, или просто преминаващи.  Ако искате да отидете някъде в Европа, където не гъмжи от туристи а ла Париж и Лондон, България може да бъде перфектният избор.

Безопасно е

Подобно на всички страни и България има своите „сенчести” места, но аз се скитах сам в ранните утрини и късно през нощта и никога не се почуствах застрашен. Прибирайки се сам вкъщи след полунощ в Пловдив и София се чувствах по-безопасно, отколкото в повечето големи градове – най-вече, защото улиците като цяло са спокойни и осветени. Дори и в 2 часа през нощта редовно виждах момичета да се прибират сами вкъщи – обикновено това е добър знак, че улиците са безопасни. Разбира се, че трябва да се вземат обичайните предпазни мерки и да се избягват „усойните” части на града, но на повечето места можете да сте спокойни и сигурни в България.

Всеки говори английски!

Ами може би не всички и може би не перфектно, но говорят достатъчно, за да разберете и да се насладите на кратък разговор. Срещнах и много българи, които говорят почти перфектен английски език, което много ме изненада, особено след като идвах от Турция, където английският почти не съществува. Бях се подготвил за голяма езикова бариера при пристигането ми, така че ми стана хубаво да открия, че ме разбира почти всеки, с когото се срещах, независимо дали това беше в хостел, магазин, ресторант или кафене. Разбира се, и вие също трябва да положите усилия да научите малко български. Наздраве!

Яжте!

Макар и да не е известна с храната си, България има някои доста вкусни неща. Можете да започнете деня си с няколко парчета баница, мазни, вкусни, хрупкави, печени тестени закуски, пълни с нещо страхотно (обикновено яйце, лук или картофи). После изпийте няколко литра айран – традиционна българска напитка от кисело мляко. След това може да се отдадете на няколко глътки таратор – супа от краставици, чесън и кисело мляко (най-доброто кисело мляко в света!). Тогава можете да преминете към по-сериозната част и да се възнаградите с класическа шопска салата – българска запазена марка, микс от краставици, домати, лук, сирене и магданоз. Насладете се на техните огромни шишове от месо, изяжте няколко филии, намазани с българска лютеница, опитайте няколко от известните български кюфтета или пълнени кюфтета и, разбира се, не забравяйте няколко кръгчета ракия. Запазената марка на българите е да се пие до края на нощта. Нуждаете се от снимки? Ето.

България е развита

България не е Токио, но не е и Пном Пен. Повечето от вашите западни удобства са налице – ако ги искате, от McDonalds да H & M, хубав стек за вечеря в луксозен ресторант. Бях изненадан, че ми отне само няколко дни, преди да открия истински фреш бар; най-важното е, че соковете са от истински зеленчуци, изстискани с истинска сокоизстисквачка (това не мога да кажа за Франция). България има репутация на бедна и изостанала страна, и да, тя не е богата страна в никакъв случай, но аз я намирам за свежа и модерна, поне в по-големите градове. Ако бях принуден да живея тук за една година, нямаше да имам никакъв проблем.

Българите купонясват

Мамка му, здраво купонясват в България. Напитките са евтини, българите пушат като комини и баровете са навсякъде. Но въпреки всичко това, питейната им култура не изглежда да е „пиянде, дай да се отрежем възможно най-бързо”, тяхното пиене е по-скоро “наслади се на питието си и се наслади на нощта до ранната сутрин”. Това доста ми харесва. Който и начин на пиене да харесвате, просто знам, че никога няма да пиете сам в България.

България е красива

Най-важното – България е просто красива страна. Има толкова много история тук и вие ще го забележите моментално в архитектурата и облика на градовете (България е била част от няколко империи). Пловдив се счита за най-древния град в Европа, а безплатните пешеходни обиколки и в Пловдив, и в София ще ви покажат колко много пластове историята са скрити тук. Има една спокойна и безгрижна енергия в България, такава енергия, която ви кара да дойдете тук и да я харесате. Хората са кротки и учтиви, улиците са спокойни и е лесно просто да се скиташ и да се наслаждаваш на страната за това, което е. Бях планирал да остана само няколко дни, но в крайна сметка останах почти три седмици, а и съвсем не ми се тръгваше.

Ще завърша този пост с едно огромно “Благодаря” на всички българи, които ми показаха любов и направиха посещението ми събитие, което искам да споделям и винаги да си спомням. Мога само да се надявам, че ако някога посетите Нова Зеландия, ние ще успеем да направим същото и за вас.

В същото време, ако в момента планирате пътуване в Европа и търсите препоръки, България има официално печата на Ben on the Road – ОДОБРЕНА!

Насладете се на България!”

Любен Спасов / lentata.com