„Изненадани сме! Беше неочаквано!“, това заявили превозвачите, след като Община Пловдив реши да скъса договора за 13 от линиите на градския транспорт. До 1 месец споразумението между консорциума с превозвачите и Община Пловдив ще бъде прекратено, а линиите ще бъдат поети с временни мерки.
Изненадващо е всъщност как този договор оцеля толкова години, въпреки че „Хеброс бус“ вадеше по-малко от половината си автобуси, а пловдивчани ги чакаха дълго по спирките. Още Тодор Чонов като зам.-кмет не проявяваше решителност да прекрати този договор, а също и неговият наследник - Савина Петкова. Не е ясно дали двамата са имали по-различни отношения с превозвачите, или просто не са искали да си създават проблеми, които да решават. Още повече че тези проблеми удряха обикновените пловдивчани, а не тях от високите им позиции в Община Пловдив.
Дипломатично се отнемаха линии от Дошков, мислейки че като се освободят рейсове и шофьори по една линия, те ще отидат на другата. Да, ама – не! С линия номер 6 това не се случи, с линия 37 също. Макар накрая „Хеброс бус“ да бяха останали с 2 линии – 29 и 99, тяхното изпълнение отново бе под 40% - два пъти по-малко от минимума, заложен по договор.
И така идва логичният въпрос – защо някоя страна по договора се изненадва, че той е прекратен, при положение, че те не са коректни в изпълнението му?
Освен че Дошков се гавреше с пловдивчани, които се надяват на тези автобусни линии, за да стигнат до училище, работното си място и дома, той спря да си говори и с Община Пловдив. Разсърден, че му се отнемат градски и междуградски линии, той не е ходел по срещите с ОКТ, не си е вдигал телефона, а единственото, което правеше е да пуска жалби в съда и КЗК срещу Общината.
Този ужас без край трябваше най-после да спре, а и в случая ужасният край е за самия Веселин Дошков, който стана жертва на собствената си арогантност през годините, смятайки че транспортът в Пловдив му принадлежи.
Какво следва?
Първата работа на Община Пловдив и ОКТ е да намерят превозвачи по 13-те линии в градския транспорт. Дали ще бъде един или няколко е въпрос на управленско решение и то трябва да е изключително мъдро. От друга страна изкарването на Дошков от градския транспорт, ще е сигнална лампа за другите превозвачи.
Оттук нататък оправданието „Ние караме толкова и правим това, ама Дошков го прави по-зле“- няма да го има.
Градската управа има две години, с които може да удължава временните мерки за тези 13 линии, заедно с другите 8. Очаква се догодина да бъде пусната и обществената поръчка за превоза по тези 21 линии. Кметът, ОКТ и зам.-кметът по транспорт, който предстои да бъде назначен, трябва добре да напишат домашното си. Да заложат ясни и точни критерии, които да гарантират интересите на Общината и хората. Те са знаят от всички – редовни, удобни и чисти автобуси.
Преди да се бърза с пускането на поръчката обаче, властта трябва да обърне внимание и на „Екобус – Пловдив“, които биха могли да бъдат превозвачи по част от линиите. Това дори е задължително условие, ако наистина един ден искаме транспортът в Пловдив да бъде общински.
Нещо повече, според националното законодателство новите договори за превоз за градски транспорт дали с частни или общински дружества, трябва да бъдат с далеч по-екологични показатели на подвижния състав. Това означава, че част от автобусите, които сега се движат по улиците няма да могат да участват в бъдещата обществена поръчка.
Ако за някои от чиновниците в транспорта това, което се случва с договорите е „ужасен край“, то вероятно трябва да си намерят друго работно място.
Да, предстои ужасно много работа за тях и всички в Община, но ужасът без край трябваше да спре, за да има наистина редовен, удобен, чист и екологичен градски транспорт. Иначе Пловдив щеше да продължи да има просто градски транспорт, но и това не бе сигурно.
Още от категорията
Бюджет 2025 превръща държавата в сериозен конкурент на бизнеса във войната за кадри