Няколко поредни съботи, вървейки към кварталния магазин, забелязвам млад мъж, който полага усилия да облагороди пространството около блока, в който живее. Когато го видях за първи път приех, че е въпрос на самоинициатива и по тази причина около него няма други хора. Казах си "евала", така се прави. Трябва да се дава личен пример. Ще го последват и други.

На следващата седмица го видях отново. Беше с кирка в ръце и почистваше покритите с трева плочки. Отново беше сам.

Видях го да подрязва и розите, а и всички храсти, които влизаха в очите на минаващите покрай блока. И отново сам!

Блокът е многоетажен. Вероятно можем да го сравним с броя жители на едно средностатистическо българско село. Често правим подобни сравнения, но на село хората много се грижат за домовете, дворовете и градините си! А в столицата не е съвсем така. Да цапаме можем всички, да почистят – единици.

И продължавам да си мисля за този млад мъж, който сам продължава да прави всичко възможно да превърне градинката около блока в едно приветливо, чисто и хубаво място. Но сам! Вероятно много хора го гледат от терасите си и се чудят защо го прави като не е неговият двор, като съвсем скоро някой от същите тези съседи ще изхвърли боклука си през балкона, като утре някой ще откъсне цъфналите лалета…  

Надявах се, че някой ще го последва. Смятах, че личният пример е много важен и ще накара хората да се замислят… но явно "една птичка пролет не прави".

Вероятно следващата седмица мъжът отново ще е пред блока. И може би отново сам. Не знам, но този път, нищо че не живея там, ще му помогна, защото примерът му ме кара да съм съпричастна. Огледайте се, подминаваме малките неща, за да се взираме все в неща, които са извън пределите на нашето си.