На 23 април вечерта 26-годишният Георги Антов излиза с приятели да си вземе членската карта от клуб „БМВ“. На бензиностанция „SNG“ взема машината на най-добрия си приятел - Стефан Иванов. Тръгва към надлез „Родопи“ да направи едно кръгче. Минути по-късно той се разбива на „Кукленско шосе“ между бензиностанциите „ОМВ“ и „SNG“.  Стефан го държи в ръцете си, докато последните искрици живот угасват в очите му. На място пристига линейка и полиция. Лекарите само констатират смъртта на момчето. Полицаите пък правят оглед и излизат със стандартното заключение „несъобразена скорост“.

Близките и приятелите на Жоро обаче не са съгласни с прибързаната констатация, а действията на полицаите според тях са меко казано повърхностни. Затова веднага след погребението бащата на Жоро - Румен Антов, брат му Огнян, приятелката му Александра, Стефан и още няколко момчета започват собствено разследване.

„Не обвинявам никого, но искам да знам истината. А не мисля, че за няколко часа може да се приключи разследването на смъртта на един човек. Ето, че вече няколко дни след инцидента не е разпитан нито един очевидец на катастрофата, а записите от камерите на двете близки бензиностанции бяха иззети едва когато ние отидохме при дознателя“, разказа за TrafficNews.bg бащата на Георги.

„Сами ще разберем каква е истината, знам, че с това няма да го върнем, но поне това му дължим - ИСТИНАТА“, заяви Стефан. 

След три дни денонощни проверки и анализи, цивилните „разследващи полицаи“ са се натъкнали на факти и улики, които коренно променят първоначалното заключение на полицията - че Георги е паднал сам, тъй като е карал с висока скорост и е загубил контрол над машината.  

Антов пада на лявата страна, като тялото на младежа излита напред и се удря в разделителната мантинела. 20 метра преди мястото, където моторът пада, бащата открива парче слюда от дясната страна на мотора. По-късно те успяват да разгледат останките на машината и там намират и второ несъответствие - стъпенката е изкривена напред, а ауспухът е вдлъбнат.

„Това не може да се получи, ако моторът е ударен от кола с пластмасова броня. Което води до извода, че моторът е засегнат или от джип с ролбар или от автобус."

Очевидци на инцидента, които по същото време са били на бензиностанцията „SNG“ са видели, че минават миниван и автобус. В продължение на два дни приятелите на Антов дежурят на мястото на инцидента и засичат преминаващите автобуси. Установяват, че по това време по график там се движи №17 от градския транспорт. Рейсът е на транспортната фирма „Автотранс Чолаков“. Младежите намират автобуса и шофьора, който същата вечер е бил на смяна.

„По автобуса и по джантите има драскотини, като е правен опит да бъдат заличени. А шофьорът се държа изключително гузно и неадекватно. Няколко пъти говорихме с него, а той ни казваше различни неща и не смееше да ни погледне в очите. Кондукторката пък като ни видя, щеше да припадне“, разказва Радослав Малинов.  

Според момчетата друго съмнително обстоятелство е това, че той не е направил последния си курс за деня. От диспечерката разбрали, че въпросната вечер шофьорът е казал, че не се чувства добре и пристигнал в базата пребледнял.

Моторът, с който Антов загина, е прибран като веществено доказателство в КАТ. Но само, защото във фаталната нощ Стефан отказал да го прибере.

„Полицаите ми казаха - докарай един бус и го товари. Аз им казах, че няма да докосна мотора, който е убил приятеля ми. Попитах ги няма ли да правят други огледи, а те ми отговориха, че за тях нещата са ясни. За полицията моторист означава донор!“, разказва момчето.

След това обаче младежите отишли да огледат мотора на светло и открили следи от удар по дясната страна, където не би трябвало да има такива. Дясното огледало е било счупено, а километражът, който според полицаите показвал 240 км/час бил на 0!

„Няма как да е карал с много висока скорост, защото машината е изключително шумна, а на бензиностанцията не се чуваше нищо. Така че едва ли е карал много бързо. А и самият Георги не бе рисков водач – той никога не си е правил експерименти с чужди мотори. Знаеше наизуст булеварда. Караше добре, имаше и категория за мотор“, разказа Стефан.

Цивилните „следователи“ обикалят и близките бензиностации, за да видят записите от времето на катастрофата. Оказва се, че тези на частен обект обхващат не само обекта, но и пътното платно, докато тези на „ОМВ“ са насочени само към входа на бензиностанцията. Което означава, че на практика предписанията са нарушени. В района обаче често стават пътни произшествия и по този начин служителите на бензиностацията си „спестяват“ разправии с полицията.

Записите от камерите са иззети от полицията едва в понеделник - три дни след катастрофата.

„И то след като ние отидохме при дознателя Христозов и му казахме, че ще проверим случая. Той ни каза „не търсете под вола теле“. На въпроса защо не ни разпитват, ни отговори „Аз си знам кого да разпитам“, разказва Огнян Антов.  

Георги вече го няма, но приятелите му искат да научат истината за смъртта му. „Не искаме да го изкарват някакъво камикадзе, което е карало с безумна скорост и се е пребил“, категорична е Александра.  

Момичето трудно сдържа сълзите си. Момчетата също. Казват, че няма никога да забравят усмивката на Георги. Той обичал живота, колите били неговата страст, обожавал да пътува. 

Всички те се надяват, полиция и прокуратура да погледнат по-сериозно на трагедията и да проведат задълбочено разследване.

„Нещата, които ние направихме, ни отнеха дни, защото ние нямаме никакви правомощия. А дознателят може да ги направи за няколко часа“, категорични са те.

 Ива Модова, TrafficNews.bg