Снегът, който бе сковал града през последните две седмици изчезна и „европейската култура“ на пловдивчани лъсна. Гордостта на местната управа - новите велоалеи и пешеходни зони се оказаха минирани с кучешки изпраждения. Всъщност не само те. По старите тротоари също се показаха кафяви ароматни купчинки, които до преди няколко дни бяха удобно скрити зад буци лед. Гледката е неприятна и отблъскваща и за съжаление често срещана. Собствениците на кучета, които почистват след любимците си очевидно са малцинство, съдейки по сериозното замърсяване в града. Не по-различна е картината и по кучешките заграждения.

Отношението на българите и местната власт към животните често е повод за оживени дискусии по площадките. Там стопаните си обясняват как било „ в белите държави“, хората как се отнасяли към кучетата, къде имали право на достъп хората с домашни любимци.Същите тези борци за кучешки права обаче се обръщат на другата страна, когато видят, че кучето им се надупи и се правят на приятно разсеяни.  Така де, представяте ли как горд собственик на питбул чисти след кучето си? Той явно смята, че подобно действие е удар по мъжествеността му.   За съжаление обаче, не са само тези с питбулите, които не чистят.  

Безотговорното отношение на немарливците поставя под общ знаменател всички собственици на кучета и настройва хората срещу тези, които имат домашни любимци. Затова и посегателствата срещу кучета, каквито имаше в Кършияка преди месец, очевидно имат предистория. Не че това оправдава човекът с отровата, тъй като все пак не са виновни животните, а техните стопани.

По отношение на законодателната база Наредба №1 на Общината регламентира задълженията на собствениците и ги задължава да чистят след тях. Само че ситуацията е аналогична с тази с пушенето по заведения – закон има, забрана има, само че никой не я спазва. А и защо да я спазва, след като никой не контролира!

Като собственик на куче, често забелязвам ироничните погледи на други „кучкари“, докато  стигна до коша с торбичката в парка, след като съм събрала това, което кучето ми е изяло предишната вечер.  Чувала съм и най- невероятни обяснения по въпроса защо хората не почистват след питомците си. Като например това, че фекалиите са екологични и възстановяват почвата, или пък друго- че няма достатъчно кошчета, и трето- че щом плащат данъци, общината е длъжна да чисти. Четвърти смятат, че екскременти на кучетата от малки породи са незабележими и затова не трябва да си правят труда да ги събират. /Интересно дали мислят по същия начин, ако кученцето им  направи белята в къщи?!/ Сред често срещаните оправдания е „а кой чисти след бездомните кучета“ и „защо майките не чистят, когато децата им акат в парка“.  Коронното обяснение, разбира се е „тя цялата държава е кенеф, на вас едно кучешко л* но ви пречи!“

Последното универсално оправдание / защото то се използва не само във връзка с кучетата и техните фекалии/ всъщност е причината  държавата да е „кенеф“. След като ние пренебрегваме елементарните си задължения, защо очакваме, че хората натоварени с власт, ще изпълняват техните? И обратно, разбира се! /На снимката е шведската принцеса Маделин, която старателно почиства след своя джак ръсел Зоро. /

В различните държави са открили различни начини да превъзпитат гражданите, които  не спазват хигиенните норми. В Европа и Щатите глобите са стряскащи, а контролът, както от институциите, така и от самите граждани – доста строг.

Моделът на Борха Гутиерес, кмет на на испанското градче Брунет, обаче определено си заслужава да бъде споделен. Гутиерес организира кампания, която има за цел да върне кучешките изпражнения на техните собственици. 

Кампанията стартира в началото на миналата година и продължава две седмици. В нея взимат участие 20 доброволци, които цяла седмица следят за недобросъвестни стопани, които не почистват след кучетата си. Задачата на доброволците била да разберат името на животното, за да могат по-късно да идентифицират стопанина нарушител на закона, използвайки градската базата данни.

После доброволците е трябвало да съберат животинските изпражнения и да ги изпратят обратно на безотговорните собственици на кучета. Екскрементите са били изпращани в официални пакети на кметството, на които е пишело "загубена собственост". Общо 147 такива кутии са достигнали до собствениците. Според кмета Гутиерез, цитиран от NY Times, "Кучето е ваше, неговите изпражнения са ваши. Ние просто ви ги връщаме".

Може би е време за обмяна на опит! Защото някакси не е удобно хем да сме европейци, хем да газим всеки ден в кучешки л*на. 

 

Парашкева Иванова, TNS.bg