Код „Червено“ за замърсен въздух в Пловдив! Затваряйте прозорците, рискови групи – избягвайте продължителния престой навън. Носете маска... или направо се изнасяйте.

Това съобщение чухме няколко пъти през изминалата 2024 г.. Още в първия ѝ ден нивата на замърсяване на атмосферния въздух бяха токсични. Но нещата не спряха дотам. Извън отоплителния сезон тази аларма беше бита още няколко пъти. Причината – серия от инциденти, както и все още неотстранени пропуски в политиките на община Пловдив за справяне с мръсния въздух.

Всъщност през 2024 г. се положиха усилия, за да подобри качеството му. Част от тях вече дават резултат, но за да постигнем успех, ще трябва да извървим доста дълга пътека. Надежда все пак има... 

Какъв въздух дишаше Пловдив през 2024 година?

България заема водещи позиции в Европа по нива на замърсяване на въздуха с фини прахови частици /ФПЧ/. Пловдив, първата осъдена затова община, не се различава особено. Системата за информиране на населението относно качеството на атмосферния въздух /КАВ/, където се публикуват ежедневни данни от автоматичните измервателни станции в „Каменица“ и „Тракия“, показва, че в повечето дни от месеца – нормата за опазване на човешкото здраве е покрита. 

Дали обаче ще покрием годишната норма за КАВ?

За да си отговорим на този въпрос, TrafficNews помоли Регионалната инспекция по околната среда и водите, в качеството на контролен орган, да предостави данни относно дните, в които през 2024г. концентрацията на замърсители е била над допустимите. Важно уточнение е, че окончателна оценка дали Община Пловдив е успяла да изпълни задължението си да поддържа въздуха в здравословни нива, ще стане ясно чак през април, когато местната власт ще се отчете пред екоинспекцията.

Предварителните резултати показват, че за периода от 1 януари до 17 декември 2024 г. включително, в станция „Каменица“ са отчетени 31 денонощия с превишения на средноденонощната стойност за ФПЧ 10. Обичайно в станция „Тракия“ те са повече – 43 денонощия. 

Превишенията през годината са в порядъка – 1- 1,8 пъти над нормата (тоест от 50 до 89.95 микрограма/куб. м). По регламент лимитът е 35 денонощия на годишна база, или иначе казано – Пловдив вече е преминал границата. А предвид това, че отоплителният сезон (обикновено тогава въздухът е най-замръсен) тепърва започва, се очаква още по-сериозното ѝ превишение. 

Как се стигна дотук?

Трафикът – Разширяването на границите на Пловдив доведе до сериозен механичен прираст на населението. Естествено, тук още се борим с идеята, че не е нужно всеки път от т. А до т. Б да се возиш с колата си, както и че може би е малко прекалено всеки член от семейството да има свой собствен автомобил. На този фон процентът на зелени пространства сериозно изостава и е невъзможно да компенсира . Докато не решим този и още проблеми (обществен транспорт, алтернативен екологичен превоз и нискоемисионни зони), засиленият трафик ще продължава да дави града в изпарения от ауспуси.

Кюмбетата – Не са малко и домакинствата, които все още се отопляват на твърди горива – един от основните причинители на локално замърсяване. В това отношение общината хвърля големи усилия, за да подсигури възможности за безвъзмездна подмяна на този тип отопление с енергийна ефективна и екологично чиста алтернатива – климатици.

Горящите сметища – Лятото на 2024г. се случи "епидемия" от пожари и инциденти, които тровиха въздуха в продължение на дни.

Спомняте ли си, че в началото на календарната година новината за изграждане на инсталация за рециклиране на стари гуми чрез пиролиза /изгаряне/ в Кючук Париж разгневи обществото. Инвестиционното предложение предизвика толкова бурно неодобрение у пловдивчани, че се стигна дотам общинските съветници да се намесят, като забранят реализацията на проекта. Темата приключи скоро и повече дума не се е отваряла. С това сякаш се стопи и протестната готовност на населението да брани правото си на чист въздух. 

През лятото стартираха серия от събития, които заслужаваха същата реакция. Няколко пожара в и около Пловдив превърнаха населението в жертва на последователни обгазявания, а в основата на всичко това бе човешкото безхаберие.

Накратко: горя сметището в Цалапица – два пъти. Горя незаконно сметище край Триводици. Горя завод за пластмаси в Царацово. Горя депото на „Чистота“ в Пловдив. Горя и депото за утайки в Катуница – по-конкретно, горя две седмици. А колко пъти горяха отпадъци в кварталите „Столипиново“ и „Шекера“ буквално е невъзможно да преброим.

През цялото това време ние дишахме...

Наказанието 

След цялата "епидемия" от пожари, единственият, който понесе наказателна отговорност, бе един фермер от Пловдивско. При незаконно изгаряне на отпадъчен материал той допусна подпалването на бившето хвостохранилище за утайки в Катуница. 

Но има и друг, когото трябва да държим отговорен. Законът за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ вменява на кметовете и общинските съвети да се грижат за населението си, като управляват общинската инфраструктура и дейности така, щото да осигурят здравословна среда на живот. Ако не се справят – следва за тях да има санкции. По тази причина след пожара в депото за битови отпадъци в Цалапица, което се експлоатира от Община Пловдив, последната се сдоби с акт. 

Освен това през 2024 година РИОСВ – Пловдив е съставила на местната управа АУАН още четири пъти. Два от тях са по ЗЧАВ за неизпълнение на мерките в Програма за подобряване на КАВ, както и за това, че не е постигнато намаление на средногодишното ниво на азотен диоксид. Екоинспекцията е изпратила и редица указателни писма към общината, става ясно от отговора на наше запитване. С тях ги е подканила да осъществяват по-строг контрол върху нерегламентираните изгарянията на отпадъци, което по принцип е трудна задача за общината. Възложено ѝ е още по-строго да контролира бурното строителството в града, разрушаването на сгради и други дейности на частни инвеститори, които оказват влияние върху чистотата на въздуха.

Новият план на Пловдив за справяне с проблема

През 2024 година изтича Плана за подобряване качеството на атмосферния въздух, по който до този момент общината действаше. Вече е започнала актуализацията на новия, чието изготвяне от външна фирма ни струва 84 000 лева без ДДС. Той ще застъпи периода от 2024г. до 2028 г., като ще се фокусира върху основните замърсители, с които до момента не сме се справили, за да се изготвят конкретни мерки за намаляване на вредното въздействие от тях. В петгодишния план ще се заложат цели като допълнително озеленяване, увеличение на машинното метене и миене с техника, подобряване на пътната инфраструктура, изграждането на нови велоалеи, подмяна на кюмбета с електроуреди, въвеждане на зони с ниски емисии и други. 

Да теглим чертата на 24' с (болна) амбиция 

Малко преди да изпратим поредната нездравословна година за Пловдив, в последните дни на 2024г. отново е било регистрирано превишение на замърсителите във въздуха. Всичката тази информация идва на фона на предупреждения от Световната здравна организация, че замърсяването на въздуха е все по-смъртоносно. Преди няколко години същата организация нареди България на трето място в света (след Северна Корея и Босна и Херцеговина) по мръсен въздух, заради който на годишна база умират между 8500 и 11 000 души. 

Заради стряскащите цифри преди два месеца ЕС въведе нова директива, чрез която регламентира нови мерки и поставя по-строга границата за допустимо замърсяване. Държавите-членки разполагаме с 2 години, за да приобщим директивата в националното си законодателство. Новите ограничения ще влизат в сила на два етапа – през 2030г. и 2035г.. След пълното въвеждане ще трябва да покриваме норма от 10 µg/m³ за азотен диоксид, 5 µg/m³ за ФПЧ до 2.5 микрона и 15 µg/m³ за ФПЧ 10 микрона. Друга много важна промяна е, че европейските граждани ще имат правото да завеждат съдебни дела срещу публични органи, когато страдат от незаконни нива на замърсяване на въздуха.

Новите планове звучат свръхамбициозно за Пловдив, който по всяка вероятност няма да изпълни годишната си норма за 2024г. (нея изчисляваме при доста по-нисък праг). До 2035г. остава ценно време, в което можем да постигнем реален успех. А може и да продължим да правим компромис – на пръв поглед с допустимите цифри, но всъщност – със здравето на всеки един, който диша.