„Наташа, войната започна!”  Това са думите, с които  украинката Наталия Еллис , която от 5 години живее и работи в Пловдив, се събужда на 24 февруари, в 6 часа сутринта. Звъни й майка й от Харков. След първоначалния шок, тя и съпругът й Влад започват да звънят на свои близки и роднините на своите служители , за да ги изведат от страната. „Първите дни бях в шок. След това пристигнаха първите бежанци започнахме да се занимаваме с настаняване и осигуряване на най- необходимото за тях.  Паралелно с това получих и първите обаждания от приятели и познати, които ме питаха с какво можем да помогнем. След това започнахме да събираме хуманитарна помощ  за Украйна” спомня си първите дни от войната Наталия. До момента тя е настанила близо 80 бежанци, а през офиса им са преминали над 100 други украинци, които са получили съдействие. Наталия Еллис е част и от Кризисния щаб в Областна управа.

- Бяхте убедена, че няма да има война. Говорихме само няколко дни преди 24 февруари. Защо никой не вярваше, че Путин ще нападне Украйна?

- Да, сбърках. Истината е, че никой не вярваше, че това ще се случи. Дори майка ми не искаше да повярва, въпреки че първите ракети вече падаха в Харков. Тя напусна града  седмица по-късно, когато в Харков руснаците вече стреляха по жилищни сгради.  И все още не е пристигнала.  Хората са в шок, защото  кой би повярвал, че в 21 век Украйна ще изглежда като филм от Втората световна война.  Аз загубих приятел в Харков , когото познавам от 25 години. На 1 март той писа на моя съпруг, за да го поздрави и изчезна по средата на съобщението. Той се намираше в Областния съвет на Харков, който беше бомбардиран.  Тялото му още не е открито. Толкова много трагедии има. Разделени семейства, убити деца. За какво е всичко – Крим да е руски? Наистина ли мислите , че е толкова елементарно. Бих искала да препоръчам на всички българи да прочетат книгата на братя Стругацки „Понеделник започва в събота”, за да си изяснят много неща за руската психология. Там има един знаков персонаж –  кадавр /зомби/. Един кадавр никога не спира. През 2014 година Путин превзе части от Украйна. Сега той иска по-голяма част от Украйна, след това цялата. Но това няма да му стигне. Ще последват Молдова, Полша, Румъния, България. Ако някой не вярва, ще ви припомня, че само преди две седмици никой не мислеше, че може да стане война.

 - Изненада ли ви реакцията на пловдивчани?

 - Бях изненадана от големите сърца на пловдивчани и изобщо на всички българи. Те дават подслон без пари, приемат бежанци, подкрепят ги дрехи , храна , лекарства, психологическа помощ.  Това е начин тези хора да се върнат към някакъв нормален живот, поне колкото е възможно в тази обстановка. Но има и доста украинци , които не могат да напуснат военните зони по различни причини – възрастни болни родители, за които се грижат,  съпрузите им са в армията или в териториалната отбрана и те остават до тях. Опитваме са помогнем и на тях. Аз намерих път до там, пред благотворителния фонд „Корпорация Монстров”, с която работя от няколко години. От 2014 година помагаме на бежанци, тъй като това продължава вече 8 години, макар и далеч не беше в такива мащаби. Грижим се както за хората, които са там, така и за животните, които са оставени.  

Преди два  дни регистрирах и фондация  за Поддръжка и възстановяване на Украйна. Основната ми задача в момента е да помагам на бежанците, които пристигат тук да се настанят, да се регистрират , да намерят работа.  Работата е важна за всеки, за да се чувства сигурен. Затова и благодаря на работодателите, които предлагат работни места.  Надявам се скоро и държавата скоро да има механизъм за регистрация, за да не се налага да водим всички до София да се регистрират.  Част съм от Кризисния съвет при областния управител и помагам като изграждам мост между двете страни. Ние сме близки народи, но има разлики в психологията ни.

 - В какво състояние са хората, които пристигат тук, подгонени от войната?

 - Хората, които пристигат, са много объркани. Поддават се на слухове. Сега например , мнозина се страхуват, че ако получат статут на бежанци, няма да имат право да се върнат в Украйна в рамките на 3 години.  Затова ние ги насочваме към получаване на хуманитарен статут, който дава всички необходими права, включително е да работят.  Така че първото, което трябва да направят е да се регистрират, след това да получат хуманитарен статут,  после да започнат работа, а децата да се върнат в училище.

Бежанците идват само с един куфар, пет- шест възрастни, 7-8 деца. Стоят в ступор и гледат уплашени. Изпитват и ужас, и срам. Все пак само преди седмица те са живели съвсем нормален живот – имали са дом, работа, най- обикновени  битови проблеми. И изведнъж се оказват на стотици километри от дома си, без багаж, без пари, с разрушени домове и не без да знаят дали когато всичко това приключи ще видят живи родителите си, съпрузите си, синовете си.

Първите дни са много подтиснати, много е трудно психологически да приемат ситуацията. Благодаря на Манол Пейков , който ни осигури психолози и доброволци и активно участва в набирането на хуманитарна помощ. 

- Гражданите сякаш изпревариха държавата, която сякаш боксува?

Държавите навсякъде се бавят, но това е нормално. Бюрократичната машина е по-тежка.  Най- спешно е хората, които пристигат да бъдат информирани.  Руснаците пишат стряскащи неща по социалните мрежи .  От 25 000 души само 1% са подали документи за хуманитарен статут.  

 - Колко от пристигналите хора тук, са с нагласа да се върнат в Украйна?

 - 50 на 50. По-образованите хора разбират, че ситуацията няма да се разреши за месец. Те си легализират дипломите и си търсят работа. Има и такива хора, които мислят , че до 2-3 седмици ще се върнат. Аз казвам на всички пристигащи, че ще останат поне една година. Сега всички бежанци ще имат срок 3 дни да се регистрират с хуманитарен статут, ако откажат – те сами ще трябва да си търсят подслон, работа и храна сами. Защото те не са туристи.

Много българи са съпричастни с пристигащите украинци, но не са малко и тези, които негодуват срещу прославутите 40 лева , които държавата отпуска на хотелиерите, които са приели хората. Как се отнасяте към тях?

Баба ми и дядо ми са оцелели от  Втората световна война и докато бяха живи ми казваха: „Ната, помагай винаги , когато можеш. Не знаеш кога какво ще се случи с теб. Прави добро и го хвърляй във водата”. Майка ми и баща ми също казваха, че ако Бог ми е дал възможност да помогна, значи трябва да го направя. И това правя винаги.  Това е единственото , което ни отличава от орките, от съществата, които не прибират своите мъртви, за да ги погребат, от съществата, които бомбардират родилни отделения, от тези които минират зелените коридори.  Ние сме други и вие сте други. На хората, които питат защо даваме 40 лева на бежанец искам да кажа: дай боже да не получавате пари от чужда държава, когато сте погребали убити родители или деца и тръгнете нанякъде без пари с празна душа и мъртво сърце.

Първите дни бях агресивна спрямо хората, които отричаха руската инвазия. Сега разбрах, че трябва да изчакам. Времето ще покаже на всички какво наистина се случва. Ето сега, след 8 години , руснаците за първи път признават , че са влезли в Украйна през 2014. Лъжата рано или късно излиза.  Българите, които подкрепят Путин, трябва да са наясно че подкрепят един агресор и убиец на деца. И не могат да се оправдават с незнание. Впечатлена съм от това, колко компании напускат Русия, въпреки че санкциите не ги засягат. Те понасят големи загуби, но подкрепят Украйна.  

- Всички следим хода на войната, но ситуацията сякаш е патова. Нито Путин , нито Украйна са готови да отстъпят. От какво биха се отказали украинците, за да спре войната?

- Преговорите  с Русия не водят наникъде. И никой в Украйна не очаква чудо от тези преговори. Повтаря се ситуацията от 1939 година. Руснаците правят всичко , в което ни обвиняват. Стрелят по цивилни, убиват деца, минират хуманитарни коридори.  Да , Путин няма да отстъпи. Но какво ще направи? Всеки ден той губи техника и хора. Но Украйна е голяма. Представете си , че кажем – добре Крим е твой, Донецк и Луганск – също. След 2-3 години той ще нападне отново. Той няма да спре. Ще продължи да напада. Нашият отговор няма да промени неговото желание да превземе половин Европа. Желанието на Путин и на Сечин е да върнат Русия в границите на СССР през 1994 година, когато съветската армия стигна до Берлин. Наистина ли някой иска неговите деца да воюват някъде без име и фамилия, както сега хвърлят беларуси – без документи, без отличителни знаци.  За съжаление повечето европейци няма как да разберат психологията на Путин и на хората около него. Защото  не разсъждават като тях.

Ние сме свикнали да живеем в комфорт , да разполагаме с модерни технологии , да пътуваме. В света на Путин тези неща не съществуват.  Затова докато не е късно, Европа трябва да вземе решение. Вероятно ще се наложи да претърпим загуби, да намалим потреблението на енергия, но въпросът е каква цена ще платим, ако не го спрем. 

Единствената възможност е да се помогне на Украйна. Тя е много голяма държава и трудно може да бъде задържана под контрол. Дори да сложат свое правителство, то няма как да управлява. Единственият шанс за Европа е Украйна да спре Путин. Украинци могат да го спрат. Ако НАТО затвори  въздушното пространство, ние можем да ги спрем и без самолети. Но вероятно САЩ и Европейския съюз се страхуват от ядрените заплахи.  С икономически санкции също ще стане , но много бавно. И много  хора ще умрат през това време. Колко градове ще бъдат разрушени, колко химически бомби могат да пуснат? Това е война без правила.  Путин хвърля руснаци, хвърля беларуси, ще хвърля арменци и казаци без документи като пушечно месо. Въвеждат закони, който предвиждат затвор за всеки , който откаже да се бие.

 - Но какво ще стане с Русия след тези санкции? Всичко, което се случи след Перестройката, буквално изчезва там за часове. Сякаш сме в машина на времето.

 - Русия се връща в 19 век. Голяма част от удобствата на цивилизацията, с които руснаците свикнаха през последните 30 години, ще изчезнат. Руснаците обясняват как ще работи само КАМАЗ.  Има няколко поколения, които не помнят какъв е бил живота в Съветския съюз и сега ще го разберат. Надявам се хората в Русия да осъзнаят какво се случва и да излязат да протестират.  Нали виждате клиповете – един полицай стои, бие жена, а сто човека стоят отстрани и снимат с телефоните. Нали са велика нация, искат да завладеят света, а се държат като мишки. Величието е там, където има дух и характер. 

Но да не забравяме, че  Русия хладилникът винаги побеждава телевизора.  Ще има сериозна продоволствена криза, която може да прерасне в хуманитарна катастрофа. На Украйна помагат много благотворителни организации, но на Русия кой ще помогне сега?

 - От какво имате нужда?

 -  Тези, които дойдоха в началото,  вече започнаха да ни помагат за новопристигащите, така че доброволци има достатъчно.  Паралелно събираме помощи за бежанци и за останалите в Украйна. Превърнахме офиса в склад за хуманитарна помощ. Първите пътувания до Украйна бяха трудни, защото още нямаше зелени коридори. Последният камион мина доста бързо.  Иначе това, което е най- необходима са консервирани и пакетирани храни, лекарства, бинтове, сухо мляко и детски храни, хигиенни материали , завивки и посуда. Също така и храни за животни. Благодаря от цялото си сърце на всички, които помагат.  Сега трябва да запазим Украйна и да победим, а след това ще съградим отново всичко разрушено. За да не се повтаря никога.

Хуманитарна помощ се приема в Центъра е от 9 до 17 часа от понеделник до петък, а повече информация можете да получите на тел. 032 605 515.