Пловдивската адвокатска колегия навърши внушителните 120 години преди броени дни. Събитията, съпътстващи празника, тепърва предстоят, но междувременно TrafficNews.bg ще ви срещне с известни представители на пловдивската адвокатура. След разговора с председателя на колегията Стефан Левашки, днес екипът ни се среща с най- възрастният действащ адвокат в Пловдив. Димитър Будаков е на 84 години и почти всеки ден е в съдебна зала. Активният му професионален път съвпада с половината от историята на колегията. Роден в семейство на занаятчии, той избира правото за свое призвание и като трамплин за една шеметна кариера. И той действително тръгва по пътя на успеха.

Будаков е само на 26 години, току що завършил Софийския университет с отличие , когато е назначен за шеф на пловдивското следствие. Създава изцяло нов екип от юристи, които работят по престъпленията в Пловдив и района. Но ентусиазмът му бързо е попарен, след като арестува хора, близки до БКП.  Той е уволнен и започва работа като адвокат. След това става председател на съда в Мадан, а два години по-късно отво се връща зад адвокатската банка. През 1985 година той и председателят на Адвокатския съвет са арестувани и остават близо 3 месеца зад решетките. Будаков вече е влязъл в списъците на Държавна сигурност като „отрицателно явление” в развитото социалистическо общество. Процесът срещу двамата продължава 5 години и накрая са оправдани.

След 10 ноември Будаков продължава да бъде защитник по десетки наказателни и граждански дела. Когато защитава подсъдимия, обвинителите го смятат за един от опасните противници. Признава, че от живота му могат да се напишат няколко романа, но няма време за тях тъй като има много дела, за които трябва да се готви.    

- В навечерието на 120 – та годишнина от създаването на адвокатската колегия в Пловдив, вие сте адвокатът с най- дълъг стаж в съдебната зала. Годишнината превърна ли се в повод за равносметка и каква е тя?

-Половината от това време съм го изживял в пловдивската адвокатура. Смятам, че за този период съм изградил име и авторитет, за да бъда уважаван както от колегите ми, така и от съдиите, и от цялата юридическа общност. През мен като защитник са минали много тежки процеси, познавам целия състав на съдилищата, на прокуратурата, адвокатурата. Този период ми е като филмова лента.

Гордея се , че съм член на пловдивската адвокатска колегия и въпреки тежките условия, при които се е работило по времето на тоталитарния режим, ние съумявахме да провеждаме линия на защита и правораздаване , което да стига до истината. Адвокатурата е обединение на свободномислещи хора, независимо че години наред сме били подтиснати и сме си налагали автоцензура. Сега има свобода на мисленето и пледирането и ние трябва да ценим тази свобода. Когато човек има самочувствието, че застъпва силни позиции по каузата, която защитава, той винаги ще стигне до истината. Въпреки, че пловдивската съдийска колегия й се носи името на фанатизирана , и с обвинителен уклон, това не е така. В Пловдив има съдии, които са образец, с прекрасно процесуално поведение в залата. Не може на ангро да се казва този съд е такъв и такъв.

- Какво ви накара да изберете адвокатската професия?  

-Бях ученик в Търговската гимназия. Завърших през 56 - та година с пълно отличие. Още докато бях ученик, исках да уча право. В семейството ми няма юристи. Баща ми бе занаятчия, майка ми била дъщеря на председателя на Занаятчийската камера. Но бях много амбициозен и исках да направя кариера. Раснах в годините след 9 септември и комсомолът тогава ми беше дал сериозна мотивация да се развивам. Като студент бях председател на Българо-съветсткото дружество в университета, участвах активно в обществения живот. Влязох 5-ти по успех в Юридическия факултет и завърших университета с пълно отличия и с много добри референции от преподавателите.

Но всъщност огромно влияние върху развитието ми оказа зет ми, който бе учител. След като завършва образованието, си той преподаваше в Батак, където беше  и браннически командир. 1942 -1943 година аз бях при тяхното семейство, като им помагах при отглеждането на детето им. Тогава станах свидетел на зверствата срещу членовете на партизанския отряд Антониванов. От тогава са минали 70 години , но в съзнанието ми са се запечатали отрязаните глави и запалените къщи на партизаните. Та този човек направи много за интелектуалното ми израстване. Даваше ми книги, помагаше ми. По ирония на съдбата обаче точно връзката ми със семейството на зет ми по-късно изигра решаваща роля при изключването ми от партията. Братът на зет ми след 9 септември е бил измъчвам зверски, рязани са му пръсти и части от тялото, защото е обвинен, че е преследвал партизани. Това в последствие влезе в моето досие и ме превърна в „отрицателно явление”.

- Разкажете за първите си години като юрист?

- Аз бях първият юрист във Окръжното следствие на Пловдив. Когато отидох, заварих там дърводелци, шивачи и други занаятчии, които бяха станали следователи. Замених всички с юристи и на практика поставих основите на следствения отдел в града. Нещата се промениха, спряха издевателствата, въведохме нов тип отношения между юристите , следователите в МВР и оперативните работници. Исках всички да спазват правилата и законите и всички да бъдат равни пред закона. Но когато посегнах на хора, свързани с Партията, нещата рядко се промениха и започнаха да ме обследват. Един партизански син бе арестуван многократно от мен, зам. началника на Военния отдел го арестувах за опит за убийство на жена му. Тогава ми казаха, че  провеждам политика  против активните борци. След това през 1985 година бях арестуван със скалъпени обвинения, за да бъде сплашена цялата адвокатура.

5 години водих война, за да докажа невинността си. Всички съдии в Пловдив си направиха отвод, Но накрая ни оправдаха, защото всичко бе сглобено и съчинено, за да заплашат адвокатурата. Когато Франсоа Митеран беше в България , отидохме във френското посолство и му връчихме изложение, в което му описахме на какъв тормоз сме подложени.

- Каква е разликата между практиката ви преди и след 10 ноември?

-  Огромна. Преди 10 ноември адвокатурата беше подтисната и наплашена. Периодично се провеждаха чистки, отнемаха се  правата на адвокатите и ги съкращаваха. Адвокатурата винаги е била неприятна  и нежелана за партийните комитети. Това е истината. Адвокатурата винаги е трябвало да бъде подтискана и това ставаше благодарение на управлението на колегията, което бе поверено на рабфаговци и комунисти. Да не говорим, че тогава обществения строй беше друг и идеята беше , че рано или късно като дойде комунизма няма да има нужда от адвокати и правосъдие, защото всички ще живеем спокойно и щастлива и всеки ще получава достатъчно за нуждите си. Оказа се , разбира се, че това е илюзия.

- След 10 ноември се гласува един съвършено нов закон за адвокатурата, а управлението на адвокатурата вече се избира по демократичен начин. Гласуванията вече са свободни. В края на 80- те години в пловдивската адвокатура навлезе нова струя юристи – млади, интелигентни. Петър Стоянов, съпругата му Антонина, семейство Нойкови, възпитаници на Английската гимназия. Тези хора вляха нова кръв. Те поставиха основата на новите отношения на свободната и независима колегия. Процесите станаха демократични, съдът се промени. Получи се едно изравняване на правата между прокуратурата и защитата.

- Наистина ли смятате, че страните в процеса са равни права?

- Според мен, наистина са равни. Съдиите имат прецизно отношение към страните по делото. Разбира се , че има ексцесии заради несдържано процесуално поведение. Законът изисква и дава права и задължения на участниците в наказателния процес . И ако не се спазват, съдът реагира. И това започна да се случва след 10 ноември. На мен лично не ми харесва, когато колеги проявяват угодническо поведение към съда, обръщат се към съдията с думите „ваше сиятелство” или „ваша чест”. Аз не го правя и смятам, че достойната защита изисква мислене и подготовка за процеса. Задълбочена юридическа и фактическа аргументация. Това е принципът, на който работя. Липсата на изискано процесуално поведение води до изнервяне в залата.

- Спомняте ли си знаковите дела, в които сте били защитник?

-Много са, десетки. Най- голямата радост за адвоката е да постигне оправдателна присъда. 

- А ако знаете , че клиентът е виновен?

- Тогава пледоарията е в друга посока. Тя е далеч от идеята да се иска оправдание. Тогава се използват лостовете на законодателя, който е предвидил амплитуда в наказанието. Не съм имал случай да съм искал оправдателна присъда за виновен човек. Самият аз няма да изпитам удоволствие от такъв резултат. И никога не бих поискал това от съда. Няма как да отричаме доказателства и факти. Професията е трудна отговорна и изисква много мислене.

- Какви качества трябва да притежава един адвокат, освен разбира се, добро юридическо образование?

- Първото е подготовката за делото. Като се започне от написването на исковата молба по гражданските дела , минавайки през проучване и подготовка за делото. Адвокатът трябва да познава всички доказателства, които се съдържат между кориците на делото , а второ да знаеш и какво биха казали свидетелите при разпит в залата. Защото там често има изненади , които биха могли да обърнат хода на процеса. Трябва да се търси практика на Върховния съд, да се анализира и да разгледа в светлината на съответния казус.

- Имате две дъщери, които също са избрали адвокатската професия. Под ваше давление ли го направиха и какво ги съветвате?

- Всъщност имам 3 дъщери, една от която е учителка като майка си. Другите две наистина са изключително добре подготвени юристи. Те получиха много добро юридическо образование , а практическият опит им го предадох аз. Всяка от тях сама избра професията си, но предполагам че атмосферата в дома ни, казусите които сме коментирали, са оказали влияние върху избора им. Съветвам ги да разнищват всяко дело. Но честно казано мисля, че вече аз мога да събирам опит от тях.

- Как виждате една ефективна съдебна реформа?

- Сложен въпрос. Не мисля , че промените, които се обсъждат в момента, ще доведат до някакъв положителен резултат. Цялата работа е в наслоенията и кадрите, идващи от тоталитарно време. Вижте кои са кадровиците в правораздавателната система, кои бяха съдии, прокурори, управленците в системата, за да се убедите, че не законите са виновни, а хората. Влязоха доста млади хора в прокуратурата и съда, но все пак те са повлияни от родители , близки, привърженици на една или друга партия. В правото, особено при длъжностите, които осигуряват правораздаване, като се започне още от разследващите органи, където подборът на кадри до преди 7-8 години се правеше на принципа на партийните проучвания и влизаха само деца на хора, свързани с бившата комунистическа партия,  очевидно наслоения има. Всичко е до правоприлагащия човек. Ако разследващия полицай или прокурорът се влияе от различни фактори, извън закона и коя е човекът, нещата няма да се оправят.

Освен това новият обществен строй, в който живеем, има съвсем нови институти – търговски закон, арбитражни съдилища,  цесии. Появиха се изкуствени фалити, прехвърляне на предприятия, КТБ. Всичко това бе скроено от юристи, които добре познават правото, но за съжаление вече няма добре подготвени следователите, които да разкрият тези престъпления. Следователите са с ограничен интелектуален потенциал. Не са подготвени счетоводно и икономически, за да разкриват тези престъпления, които вече са доста сложни. Закони има достатъчно, но незнаем как да ги докажем и затова делата се провалят в съда. Та законите са добри, но имаме нужда от добри юристи.

- Какво ще пожелаете на вашите колеги за празника?

- Колегите да имат самочувствието на адвокати, които изпълняват една прекрасна функция на защита на гражданските права. Нека се гордеят , че са членове на Пловдивската адвокатска колегия и повече да се учим от тези , които могат да бъдат пример за нас.