Ние уж си знаем какво се случва  на Слънчев бряг. И най-активното ни мнение е на ксенофоби. Каквито и да са чужденците – не ги харесваме. Англичаните не носят на пиене, немците са си шваби, остатъкът е шарена европейска извадка, но и те не ни се нравят.

Това лято пътят ми ме заведе на почивка в най-известния курорт на Черноморието. И аз не се противих, чисто любопитство, исках да видя как е. След всичките мълви около него, всичките атаки и контраатаки, реших от първо лице да се топна в "кочината на прасетата".

И се топнах цялата. И ми хареса. Много.

Мястото на експеримента беше немска дискотечка, достойна да бъде оприличена на кочинка.

Първа стъпка бе да се слея с тълпата. Дрескодът ме изненада – дънки, тениска и джапанки. Женският камуфлаж – една спирала. Нямаше да е трудно. „Премених се”  и отидох на гости на немските "зурли".

Бях в така наречената „Парти колиба“ на швабите. Там няма други освен наследници на Вилхем II, дори персоналът е наполовина чуждестранен. За колорит на входа на тоалетната седи едра циганка, която зорко пази входа на санитарното помещение.

Персоналът беше като облъчен, не ми се беше случвало да ми се усмихнат от другата страна на бара, а тези танцуваха, мятаха се и май им беше весело. Ама че "свине"!

Въпросното парти беше през деня, късен следобед. От тавана не падаха салфетки. Гостите следваха стриктния дрескод  „Станах преди малко”. Никой не хвърляше „опасни“ погледи, шушнейки на ушенце с приятел. Нямаше „по-по-най” и хората се забавляваха истински. Танцуваха върху пясъка. Беше ми непознато, и много приятно. Тъй че останах до края.

Запознах се с много "прасета". И всичките бяха по свински – много мили. Главата ми за първи път се завъртя от танци, не от цигарени изпарения. Никой не ме почерпи със „Савой“, но всички вдигахме наздраве. По челото ми се отронваше по капка пот, но от танци, не от балансиране на токчета.

На следващия ден се смях искрено на размазаните снимки и "грозните свински физиономии". Крачетата ми бяха отпочинали от пясъка, а токчетата си стояха неопетнени в гардероба. Дрехите ми учудващо не миришеха на кочина.

Така изминаха три дни, сякаш бяха три часа. Беше най-хубавата ми почивка – от тези, след които трябва да си починеш. Пропилях цели часове, без да се нагримирам тежко. И час не играх красива статуя на сепаре в „Планета”. Не стигнах до Cacao. Дадох си парите за коктейли, не за фалшиво уиски.

Сега ми се иска да се върна там, където са "прасетата" – които идват на дискотека пеша, забавляват се и не гледат в чуждата кочина. Нашето отдавна ми стана прекалено лъскаво..

Още забавни статии ТУК

Марина Илиева, TrafficNews.bg