Темата "Македония" още дълго ще бъде водеща новина в дневния ред не само на медиите и политиците, но и за цялото българско общество. Евроинтеграцията на Република Северна Македония зависи до голяма степен от позицията на България и баланса, който политици и историци от двете съседни държави трябва да намерят. Дали обаче политиците в двете държави търсят допирни точки и компромиси или използват спора за собствен политически ПР? Медалът винаги има две страни. Чрез рубриката "Мостът София- Скопие "  ще се запознаем гледната точка на един македонски колумнист. 

В поредния си анализ, нашият автор коментира срещата на премиерите на България и Македония тази седмица и обещанията, които чухме от Димитър Ковачевски. 

 

Министър-председателят на Северна Македония Димитър Ковачевски бе на официално посещение в България тази седмица. Македонската преса предаде че Ковачевски е бил посрещнат пред „Св. Александар Невски“ с най-високи почести. Тази проява на уважение към премиера на Македония е позитивен момент - така трябва да се отнасят един към друг два братски народа.

След съвместно заседание на правителствата на Северна Македония и на България двамата премиери направиха изявления. Кирил Петков заяви, че двете правителства са подписали три меморандума за сътрудничество - в сферата на земеделието, между малките и средните предприятия и за развитие на ЖП линията Скопие – София, която е част от Коридор № 8.

След завръщането от София, Димитър Ковачевски побърза да направи инспекция на строежа на експресният път от Ранковце до Крива Паланка, кой трябва да ускори времето за пътуване от Скопие до София. Чудя се дали да вярвам на очите и ушите си? От двете страни летят изявления за нови пътища, мостове, ЖП линия, полети... Липсваше още двамата премиери да извикат: „С всички сили пет за четири!“

Но най-важното изявление дойде от премиера на Северна Македония. И то е, че БЪЛГАРСКОТО МАЛЦИНСТВО ще бъде вписано в конституцията на Северна Македония. На въпрос от журналистите кои точно права на малцинството са нарушени в Македония, когато има само две оплаквания от трудови отношения, а нито едно на етническа  основа, няма нито един процес в Страсбург срещу Македония от българи, Ковачевски отговори, че и само едно оплакване да има трябва да се реши и да се каже на българските власти как е решено.

Трудно е обаче да повярвам, че ще спре дискриминацията така леко, защото дискриминацията е прикрита и е трудно да се докаже. А и хората, които ще трябва да защитят правата ни като българи, са хора които мислят, че нашето съшествуване като българи и защитата на нашите права, са заплаха за тяхната македонска идентичност и за техните права. Просто е трудно да се повярва само на думи, трябва да се направят крачки в тази посока и да се приемат конкретни решения.

Ето например, през септември миналата година имаше нарушение на правата на българи в Северна Македония. Става въпрос за нарушение на правата на покойник. Хора от Северна Македония подмениха надгробната плоча на войводата Велко Скочивирчето и неговите комити в с. Клепач, Прилепско. Оригиналната плоча от гроба на войводата, беше отстранена, защото беше написана на български,а фамилиите на комитите завършваха на „ов“ и „ев“. На нейно място беше сложена нова, написана на модерен македонски език, който не е използван по време на войводата, а фамилиите на комитите вече са с окончанието „ски“.

 Ако този текст стигне до министър-председателя Ковачевски, аз се надявам да го приеме като официално оплакване за нарушение на правата на българи в Македония. Като човек, който почита Велко Скочивирчето и неговата чета, искам от Димитър Ковачевски да поеме конкретни ангажименти и да изиска от МВР и прокуратурата, да намерят хората, които оскверниха гроба на войводата и неговата чета. Искам хората, които се погавриха с паметта на загиналите, да отговарят пред съда съгласно Наказателния кодекс на Северна Македония. Само така, ние македонските българи, ще имаме доверието на македонските институции, че ни защитават правата.

Единствено ако Ковачевски поеме конкретни мерки за защита на правата на българите в Северна Македония, той ще покаже, че е  сериозен политик и че наистина иска Северна Македония да е страна с капацитет да защити човешките права на всички свои граждани.

Сега на ход са Ковачевски и институциите на Северна Македония. Успех!

Владо

 

Бел. ред. Велко Скочивирчето е роден на 5 април 1877 година в мариовското село Скочивир, тогава в Османската империя Влиза във ВМОРО и става четник при Георги Сугарев. По-късно става районен войвода в Прилепско. През 1905 година води активна борба с ширещата се в Мариово гъркомания. Загива с цялата си чета в сражение с турска войска при село Клепач на 15 май 1906 година. Погребани са в двора на селската църква „Свети Архангел Михаил“. За него се пее народната песен „На Бога се моли Велко войвода“.