Темата "Македония" още дълго ще бъде водеща новина в дневния ред не само на медиите и политиците, но и за цялото българско общество. Евроинтеграцията на Република Северна Македония зависи до голяма степен от позицията на България и баланса, който политици и историци от двете съседни държави трябва да намерят. Дали обаче политиците в двете държави търсят допирни точки и компромиси или използват спора за собствен политически ПР? Медалът винаги има две страни. Чрез рубриката "Мостът София- Скопие "  ще се запознаем гледната точка на един македонски колумнист. 

В поредния си анализ, нашият автор коментира

В обърканите отношения между България и Северна Македония и преговорния процес, който тече в области като инфраструктура, икономика, култура и история, от страна на България се поставя още едно условие, а именно защитата на правата на българите в Македония, или още по-точно казано на хората със българско самосъзнание (македонски българи).

Защита на правата на хората с българско самосъзнание в Северна Македония е доста обширен термин и по тази причина България може и да не бъде разбрана от западните си партньори.

Искам да съм пределно ясен, медалът винаги има две страни. България и Северна Македония не преговарят самите със себе си, а помежду си. Това, което трябва да знаят читателите в  България е,  че  в Северна Македония се нарушават правата на хората със българско самосъзнание, но българската държава не конкретизира точно кои права на хората със българско самосъзнание са нарушават, как трябва да се защитат, кой ще ги защитава и кои хора и институции от България ще следят процесите, когато македонските българи подадат молба или иск за защита на техните права.

От времената, когато хората са започнали да живеят в организирани общества, е доказано, че нито една група хора не ги получила своите права даром, а е трябвало да се борят за тях. В Северна Македония нарушаването на правата на македонските българи и всички други проблеми са започнали във времето, когато днешната територия на Северна Македония е била Вардарска Бановина като част от Кралството Югославия и в тоталитарния режим в Титова Югославия след Втората световна война. Държа да подчертая, че жестокоста на дискриминацията и нарушаването на правата спрямо македонските българи продължават да са същите.Дискриминацията през годините еволюира и днес македонските българи не са бити от властите и не ги затварят в затвора, но когато трябва да се манифестира жестокост към македонските българи, просто цялото общество се вдига срещу тях.

 Македонизмът е непокътнат и до днес е запазил жестокоста към хората със българско самосъзнание. Заради това македонските българи не могат да спечелят тази битка сами, а България трябва активно и пряко да се включи.

Искането на България, българите да се впишат в конституцията на Северна Македония и повтарянето на тезата, че липсва юридическа защита на техните права, не е достатъчно.

Ето какво предлагам аз, за да може наистина да се усети, че България е пряко включена в защитата на правата на македонските българи в Северна Македония и че работи за сближаването на двата народа.  

 

  • Българската държава да ангажира експерти от областа на защитата на човешките права и от областа на защитата от дискриминация;
  • България заедно със експертите от съответната област да правят и да организират обучения за македонските българи да знаят да разпознаат дали и кога са им нарушени правата и как могат да поискат защита на тяхните права и каква е процедурата за това;
  • Институциите на България и нейните официални лица да са пряко включени в наблюдаването на процесите, които ще бъдат повдигнати от македонските българи за защита на тяхните права или за защита от дискриминация срещу тях;
  • Институциите на България и на Северна Македония, в чиято юрисдикция е защитата на човешките права и защитата на хората от дискриминация (Комисии за защита от дискриминация, хелсинските комитети, съдилища, министерствата на правосъдието и др.), да подпишат меморандуми за сътрудничество и да работят за потискане на дискриминацията срещу македонските българи и
  • Официалните институции на България от областа на културата, науката и образованието да насърчават официални български културни, научни и образователни институции да бъдат на разположение на всички граждани на Северна Македония, които ще имат нужда от тях.

Всичко, което досега България и българските политици направиха относно Македония,  показва че нямат концепция как да стоплят отношенията между двата народа, как да спрат езика на омразата, как да направят двата народи по-близки. Защото не можем да мразим това, което познаваме.  

Например,  нека  напролет  ансамбъл „Пирин“ да дойдат да направят концерт, след това да дойдат  „Филип Кутев“, да дойде Народният театър „Иван Вазов“ да направи представление със пиеса на български език, да дойде Софийската филхармония да направи съвместен концерт със Македонската филхармония, а диригент да е Емил Табаков, да се внесе литература на български език, в кината в Северна Македония да се излъчват български филми и т.н.т.

Вместо това обаче, в Северна Македония публични прояви по темата правят шарлатани, които често ги виждаме да се срещат със български политици и официални лица. В Северна Македония единствено могат да се забележат хора от някакви си фондацийки, които обещават всичко на хората в Македония и които внасят някаква литература на български  език, която никой не  чете, даряват на хората някаква сателитна телевизия и се появяват на всички събития, свързани със темата, само за да правят провокации към македонците в Северна Македония.

По начинът, по който до сега действа България, няма как да спечели битката за защита на правата на македонските българи в Северна Македония и е нормално че Северна Македония представя своята позиция пред международната общност по-добре от България, защото България работи самата срещу себе си.

Само със умна политика на България към Северна Македония и защита на правата на македонските българи чрез официалните институции, ще има напредък по пътя на Северна Македония към Европейския съюз.

Владо.