Темата "Македония" още дълго ще бъде водеща новина в дневния ред не само на медиите и политиците, но и за цялото българско общество. Евроинтеграцията на Република Северна Македония зависи до голяма степен от позицията на България и баланса, който политици и историци от двете съседни държави трябва да намерят. Дали обаче политиците в двете държави търсят допирни точки и компромиси или използват спора за собствен политически ПР? Медалът винаги има две страни. Чрез рубриката "Мостът София- Скопие "  ще се запознаем гледната точка на един македонски колумнист. 

В поредния си анализ, нашият автор анализира последните изявления на управляващите от българска и македонска страна и тяхното отношение към общата ни история. 

В радио предаване, излъчено на 29 януари тази година, министър председателят Кирил Петков на въпрос  какъв е неговият опит в отношенията със Северна Македония, каза че, неговата крайна цел е да има едно истинско добросъседство. Да има компании , които да работят заедно, да има учебни програми, които са съвместими, да има културен обмен и че на Балканите трябва да се спре да се мисли само чисто националистически, а трябва да започнем да мислим глобално като регион.

В предаването, той каза, че българското правителство прави промяна на цялата рамка в преговорите със Северна Македония, защото ако в диалога се фокусират само върху проблемите, ще се изпуснат всички възможности и проблемите ще станат нерешими. Затова вниманието ще се насочи към работата по четирите линии - икономика, инфраструктура, култура и влизане в Евросъюза, , а петата линия -  историята, той определи като не по-малко важна. Кирил Петков обаче смята че когато първите четири групи създават успехи, след това хората започват да осъзнават, че да направиш компромис в петата група (историята) си струва.

Личи си, че премиерът Петков хал хабер си няма от водене на международна политика, а още по-малко е запознат със sui generis* отношения между Северна Македония и България. Защо го казвам и съм сигурен в това? Ами той просто не слуша българските учени, които имат опит и са запознати със материята, която е корена на всички проблеми между Северна Македония и България.

Преди няколко дни съпредседателят на смесената историческа комисия от българска страна Ангел Димитров заяви, че комисията се бави, защото  историците от македонска страна  не са готови да приемат, че имаме обща история, която започва в средните векове. Заради това е блокиран нормалният ритъм на работата на комисията.

Според съпредседателят от македонска страна Драги Георгиев, обаче: „Обща история е синтагма**, която колегите от България използват с чисто етническо съдржание. В този смисъл ние не сме съгласни. Имаме обща история на Балканите, но не и обща история със една държава, по начина, по който  го разчита България. Това е недопустимо.“

Дори преди няколко дни  Драги Георгиев предложи в предаването „Топ Тема“ което се излъчва на националната телевизия,  работата на смесената историческа комисия да се спре поне за година или две, за да се успокои политическата атмосфера в двете страни. Макар, че аз не знам колко по-спокойна  може да е  политическата атмосфера с Кирил Петков като министър-председател на България – човек, който слага темата за историята на последно място.

От македонска страна - същата песен – обща история не е имало никога и работата на смесената историческа комисия, ако може да се отложи завинаги. Толкова много се измести фокуса във преговорите, че сега вече не знаем дали проблемът между Северна Македония и България е във историята, в в учебниците с македонистична интерпретация, или всъщност основният проблем е това, че между България и Северна Македония няма ЖП линия, полети и роуминг? Дали Кирил Петков слуша изявленията на ключовите хора от македонска страна? Знае ли Кирил Петков изобщо какъв е проблемът между Северна Македония и България? Знае ли за какво се преговаря и защо се преговаря?

За роуминг, за ЖП линия, за полети и за строеж на магистрали не се преговаря, а водят се разговори и прават уговорки къде да минават трасетата и докога трябва да се готови. А за историята се преговаря, защото тълкуванията на едни и същи факти и исторически доказателства са диаметрално противоположни между двете страни. В интернет пространството могат да се намерят изявления от македонски историци и данни от македонската историография, че българин в миналото не е означавало българин,  а член на българската екзархия, че Цар Самуил е бил македонски цар, че Гоце Делчев е бил македонски (в етнически смисъл) революционер и прочие. Имайки предвид, че историята е екзактна наука и че съществуват достатъчно оригинални доказателства, които подкрепят историческите факти, мисля че няма да е трудно да се направи извод кой е прав и защо македонските историци избягват дебатата със техните колеги от България.

На практика  Кирил Петков заяви, че при строежа на пътища, ЖП линии и роуминг между Северна Македония и България няма да има компромиси.  Но когато става въпрос за историята, то може и да се направи компромис, само че българският премиер забрави да каже коя страна ще направи компромис. Дали кабинета на Кирил Петков ще се окаже некомпетентен за съпротива срещу македонизма и ще остави нас македонските българи за пореден път на удар на този македонизъм?

Владо

*Уникални

** Подредба, ред, класификация, систематизация