Темата "Македония" още дълго ще бъде водеща новина в дневния ред не само на медиите и политиците, но и за цялото българско общество. Евроинтеграцията на Република Северна Македония зависи до голяма степен от позицията на България и баланса, който политици и историци от двете съседни държави трябва да намерят. Дали обаче политиците в двете държави търсят допирни точки и компромиси или използват спора за собствен политически ПР? Медалът винаги има две страни. Чрез рубриката "Мостът София- Скопие " ще се запознаем гледната точка на един македонски колумнист.
В поредния си анализ, нашият автор коментира последното преброяване на населението в Македония и подозрително ниския процент граждани, които са се определили като българи.
Преди седмица бяха публикувани резултатите от преброяването на населението в Северна Македония, което се проведе миналата година от 5 до 30 септември. Преброяването е наистина важна статистическа операция, тъй като само така може да се планира бъдещето на една страна в всеки аспект на нейното съществуване, а Северна Македонияне беше правено от 20 години.
Резултатите показват, че в Северна Македония живеят 1.836.713 граждани, от които 58,33% са македонци, 24,3% албанци, 3,86% турци, 2,53% роми, 1,30 сърби, 0,87% бошняци и 0,47% власи. Като Българи са се определили само 0,19% от всички граждани на страната, или изчислено в абсолютни стойности, това са 3.504 души, които са с българско самосъзнание. Любопитен факт е , че 344 граждани вписали като югославяни.
След като бяха публикувани резултатите от преброяването, много хора и политически партии оспориха тези резултати. Опозиционите политически партии, които оспорвяват резултатите от преброяването казват, че когато те ще поемат управлението в страната, ще организират ново електронно преброяване, че преброяването не е достоверно и не е легитимно.
Реакция имаше и от Министерството на външните работи на Република България, в която бе казано, че са приели с голяма изненада публикуваните данни за броя на гражданите, които са се самоопределили като българи. Те посочиха, че има драстично разминаване между публикуваните данни от преброяването и факта, че над 100.000 граждани на Северна Македония са подали документи, доказващи български произход и самосъзнание за получаване на българско гражданство. Също така сочат, че обект на сериозен анализ е и фактът, че 7,2% от гражданите (132.260) не са се преброили активно.
Аз лично смятам, че има много граждани, които от страх не са се записали като българи на преброяването. Имайки предвид какво се случва с правата на хората след като решат публично да заявят своето българско самосъзнание в последните няколко години в Северна Македония, става ясно защо някои хора са се страхували да се запишат като българи на преброяването.
Смятам че забележките за това че 132.260 граждани не са преброени активно и предвид това не може да се знае тяхната националност и че в резултатите от преброяването липсват данни за македонски граждани със българско самосъзнание преброили се зад граница, са на мястото си.
Но също така смятам че всички трябва да сме наясно какви са точно фактите относно броят на македонски граждани с българско самосъзнание. Най-голяма част от хората, които кандидатстват за българско гражданство, всъщност нямат българско самосъзнание. Те може би формално, в съгласие със закона са доказали че имат български произход, но не смятат себе си за българи. Ако в Северна Македония имаше над 100.000 българи, то щеше да проличи в всички аспекти на обществения живот на страната.
Но политиците и гражданите на Северна Македония трябва да разберат, че колкото и да сме гражданите с българско самосъзнание, нашите човешки права трябва да се спазват, не бива да сме обект на дискриминация и е добре да бъдем записани в конституцията наравно с другите етноси.
А най-важното, което според мен трябва да се направи в Северна Македония относно правата на българите е да се обективизира и деидеологизира историята. Трябва правото на самоопределяне на починалите българи да е неприкосновено, да не се пишат фалшификации в учебниците за революционерите и за възрожденците и да не се подменят паметни плочи. Когато хората в Северна Македония успеат да разберат, че спазването на правата на хората със българско самосъзнание ще е плюс за тях и за страната, тогава Северна Македония ще стане европейска страна и ще е готова да се присъедини в Европейския Съюз.
Владо
Още от категорията
Бюджет 2025 превръща държавата в сериозен конкурент на бизнеса във войната за кадри