Колкото по-високо се издигнеш, толкова по-болезнено е падането. Това е стара максима, която сега се стоварва върху Реформаторския блок. Дребните скандалчета и класическата шуробаджанащина, която партиите в блока все по-упорито показват, рязко контрастират с високите цели, които дясното обединение си беше поставило преди година. Затова трясъкът от падението на кадровите им действия става все по-оглушителен.

В програмата на блока четем, че той ще се стреми към "ликвидиране на партийната намеса в администрацията". И че ще търси "определяне на етични и професионални стандарти, на които трябва да отговарят заемащите висши държавни служби и членове на регулаторите". До този момент обаче лидерите на РБ избягват отговорите на какви стандарти отговарят техните назначения в политическите кабинети на министерствата, държавните фирми, регулаторите. Вместо отговори и прозрачност научихме, че "шеф на комисия не е конкурсна длъжност" или че "изслушванията няма да са публични", "за да не преписват един от друг кандидатите". 

Това можеше да предизвика само смях, ако не идваше от устата на хора като Меглена Кунева и други нейни колеги в РБ. Единствената причина те да са политиката е моралният авторитет, с който те се ползват. Вярно, че с него не се печелят избори, но без него лидерите на РБ ще съберат точно толкова проценти, колкото и Йоло Денев. Жертването на този авторитет за вътрешнопартийни интриги е обидно не само към смислените хора, които с подкрепата на реформаторите (и най-вече на  техните избиратели) попаднаха в правителството. Това е обидно и за всички, които мислят, че интелектът, принципите, честността могат да имат някакво значение за българската политика, пише Капитал.

TrafficNews.bg