Имам една трудна задача...
Налага ми се да впечатля човешко същество от женски пол (в цялата му живописност и грация).
Разбирам, че е напълно вероятно да оплескам нещата от първия път. Затова реших да играя на сигурно, като я заведа на кино. Вариантът беше да измия колата и да отидем в МОЛ-а. Нищо че прилича на увеселителен парк за възрастни и че хората изглеждат, все едно имат морален дълг да са там. Спретнати, изпънати и заредени с модно вдъхновение... Без да се обиждаме. Само би било супер да няма толкова много деца. Че врякат и търчат като обезумели зверове не е най-лошото...МОЛът не обещава особено страхотно детство. Освен ако не искате детето ви да разказва с носталгия за есенно-зимните намаления по магазините...
Иначе времето взе да се стопля. Бях изгубил надежда, че ще доживея пролетта.
Телефонът извибрира. Получил съм покана във фейсбук за някакви КИНО ДНИ в Бялата къща в Стария град. Изборът на филмите не беше кой знае колко голям, но пък заглавията определено бяха различни. Под това имам предвид, че никога не съм ги чувал досега. Полюбопитствах да видя мястото, въпреки че леко ме мързеше да се катеря по тия криви камънаци...
Абе в Стария град било адски красиво! Рядко имам път натам и сякаш забравям, че съществува. Хората идват специално, заради него. Пък на нас пари трябва да ни дадат, за да отидем... По пътя се спрях поне 9 пъти да снимам с телефона. Даже не се наложи да слагам филтър в Инстаграм. Просто си беше красиво!
Осъзнах две неща. Първото беше, че трябва да спра цигарите. Второто - че съм способен да усетя уединение, вълнение и еуфория едновременно. Защо толкова рядко идвам тук...
Къщата е вълшебна. Бих живял тук. Сякаш човек може да опознае друг човек само на подобно място.
Някъде прочетох, че Луксът в днешно време означава да си ОФЛАЙН. Нямам търпение да я заведа там.
Ако ни видите, само Ви моля да не ни закачате, на среща сме!
Програмата на кинофестивала вижте ТУК
Елен Кожухарова, TrafficNews.bg