От мобилен оператор ми се обадиха по телефона и ми предложиха нов, "по-изгоден" договор. В него имаше клауза за получаване на "напълно безплатен" мобилен телефон. Съгласих се на новите условия и те ми казаха, че ще изпратят договора и телефона по куриер. След няколко дни куриерът дойде и поиска веднага да подпиша договора. Честно казано, се притесних - как така се подписва договор, без да си го прочел? Куриерът ми обясни, че сега трябва да подпиша, защото той нямал време да чака да го чета, а ако нещо не ми хареса и реша да се откажа, след като го прочета, мога да го направя в 14-дневен срок.
За да не го бавя, реших, че ще постъпя така, но в този момент изведнъж осъзнах, че всъщност в пакета освен договор няма нищо друго. Нито и помен от обещания "напълно безплатен" мобилен телефон. Това вече преля чашата и реших да не подписвам нищо - просто отказах този "по-изгоден" договор.
Но въпросът ми е - ако, да речем, всичко беше окей и телефонният апарат не липсваше в пакета, законно ли е да ме карат веднага да подписвам договора? На улицата, пред вратата на къщата ми, стоейки в студа пред нетърпеливия поглед на куриера?
Това ни написа пловдивчанка, читателка на Trafficnews.bg. За нея и за всички останали, които са се сблъскали с подобен проблем, ще се опитаме да разясним казуса и правата ни като потребители в конкретния случай. От offnews.bg са се обърнали към Комисията за защита на потребителите. Ето какво отговориха оттам.
Имат ли право търговците да пращат договори по куриер и да задължават получателите да ги подписват веднага?
През 2012 г. Комисията за защита на потребителите издаде редица заповеди (по-късно потвърдени и от съда) за забрана на нелоялни търговски практики на БТК във връзка със сключването по телефона на договори за мобилни услуги. Потърпевши бяха предимно по-възрастни хора.
В телефонни разговори представител на телекома отправяше заблуждаващи оферти за по-изгодни месечни такси и тарифи за разговор със стационарни и мобилни мрежи, което изкушаваше гражданите да преминат на срочни договори. Например, обещаваха се отстъпки от месечния абонамент за първите 3 или 6 месеца. Договорът обаче обвързва клиента за една или две години и на практика през оставащия период от действието му той е значително по-неизгоден за абоната.
В друг от случаите пък дори при направен в рамките на телефонния разговор отказ на клиента, се оказва, че договор все пак съществува и се начисляват такси по него. Когато потребителят подаде жалба пред оператора, получава обяснението, че “е налице сделка от разстояние” и за да се откаже, трябва да плати сума в размер на оставащите месечни такси до края на договора. При проверка от КЗП и изискване на запис на проведения телефонен разговор, в който търговецът настоява, че е получил съгласието на абоната за сключване на договора от разстояние, телекомът представя становище с твърдението, че няма валидно сключен договор и че той е отразен в системата му поради техническа грешка. Едва тогава той анулира договора и връща на клиента си начислените суми.
Законодателни промени
В резултат на издадените от КЗП заповеди за забрана на подобни нелоялни практики и законодателни промени през 2013 г., сключването на договор по телефона вече е забранено.
Съгласно сега действащото законодателство, при сключване на договор от разстояние по телефона търговецът е длъжен да потвърди направеното предложение до потребителя на траен носител. Потребителят пък ще бъде обвързан от предложението, едва след като го подпише, и то от деня, в който доставчикът е получил съгласието на клиента в писмена форма.
Тъй като по закон тежестта за доказване на това, че потребителят е бил запознат и се е съгласил с условията на предложението се носи от търговеца, той следва да осигури двустранно подписан договор за предложените от него услуги.
Обикновено за тази цел се ползват куриерски служби. Техните служители обаче нямат право да упражняват какъвто и да било натиск върху потребителите да подпишат незабавно изпратения от мобилния оператор договор, категорични са експертите на Комисията за защита на потребителите. Не е коректно да се привежда като аргумент за това и безусловното право на отказ в 14-дневен срок от сключен от разстояние договор.
Напротив, гражданите следва да настояват да им бъде предоставена възможност на спокойствие да се запознаят подробно с договора и общите му условия и едва тогава да преценят дали да го сключат. Куриерът може единствено да настоява за подпис върху товарителницата, за да е в състояние да удостовери доставката на пратката. Но поставянето на подписа върху документ на куриерската служба не може да обвърже по никакъв начин потребителя с договор с мобилния оператор.
Експертите на КЗП напомнят, че можем да се откажем до 14 дни от сключения от разстояние договор, дори и в него да е записано, че влиза в сила от датата на подписването му. Ако потребителят се възползва от това свое право, той ще дължи само сумите за времето, в което е ползвал услугата.