Всеки 12-и българин страда от някаква форма на депресия, показват последните статистически данни. Най-често срещаните депресивни симптоми са подтиснато настроение, липса на удоволствие от преживявания, намалена енергия, понижена концентрация, забавена мисъл, нерешителност. Много често един от първите симптоми е безсънието. Според наблюденията на д-р Нина Грудева от Центъра за психично здраве в Пловдив все повече хора страдат и от прегряване на работното място. Ако не се обърне нужното внимание, т.нар. бърнаут може да има сериозни последици и да се наложи да им бъде оказана психиатрична помощ. Единен метод и рецепта как това да не се случва обаче няма. Съветът на специалиста е всеки да намери своя начин да се отпусне – дали със спорт или срещи с приятели. Дори да оставим яда си да излезе от нас, също е метод, по който можем да изчистим това напрежение. 

Важно е обаче и да се потърси лекарска помощ още при първите индикации. „Хубаво е да се потърси помощ дори тогава, когато е нещо съвсем малко и безобидно, да речем сънят. Той е много показателен за състоянието на пациент, който е с хронично заболяване, или на друг, който все още не е диагностициран и няма каквито и да било епизоди. Хубаво е още при първите индикации за нарушение на съня или нещо друго, което притеснява дадения човек, да се потърси психиатрична помощ. Което пък не означава, че ние задължително ще сложим някаква тежка диагноза. Не винаги нарушението на съня би довело след себе си до нещо страшно и опасно. Дали ще дойде при нас и ние ще го насочим към психолог, или ще помогнем по друг начин чрез медикаменти, това е съвсем индивидуално”, обяснява младият лекар.

Д-р Грудева работи в остро женско отделение от около 3 години. Споделя, че работата й харесва много, а екипът е невероятен. Завършила е Медицински университет-Плевен. Преди да дойде в Пловдив, е работила в психиатричната болница в Пазарджик. Няма лекари в семейството си, но от малка проявявала интерес към биология и химия и много рано взела решението, че това е нещото, с което иска да се занимава. Към психиатрията се насочила заради пациент в първото й упражнение в университета.  

„Беше хроничен пациент с шизофренна психоза, вече парафренен. Беше извършил хомоцид - убил майка си, като не осъзнаваше какво е направил. Тогава разбрах, че това е една много интересна специалност”, спомня си д-р Грудева. И признава, че специалността е доста тежка, особено за дама. Но не я притеснява, защото когато това е нещото, което наистина искаш да правиш и се чувстваш в свои води, пречки не съществуват. „Още повече, че психиатрията е интегративна специалност, в която трябва да имаш познания в медицината като цяло и социално-правния регистър. Ние ходим и в съда, там също даваме оценки, което е много важно за самия болен”, посочва младият лекар.

Денят й в остро женско отделение преминава доста динамично. Никога не може да прогнозира какво ще се случи. Налага се да е изключително наблюдателна и внимателна, за което помага целият екип. „Пациентите при нас са с различни заболявания - тревожни, депресивни, с афективни заболявания. Понастоящем вече има и много пациенти, употребяващи психоактивни вещества, като границата там все повече пада. Почти всяко второ дете вече е опитвало някакъв вид наркотици”, отбелязва психиатърът.

И обяснява, че синтетичните наркотици и различните канабиноиди водят след себе си до тежки психични разстройства и последици. Дали ще е един епизод или напред във времето ще се оформи шизофренно разстройство, никой не може да даде точна прогноза. Но все по-често се наблюдава.

Един от основните проблеми пък е, че в България връзката между болница и следболнично лечение се губи. И точно там е липсващото звено, защото, излизайки оттук, пациентите не спазват препоръките, не провеждат профилактични прегледи. Много от тях нямат социално подкрепяща среда. „Тук е мястото и на социалните служби, но те се губят по веригата и  е много трудно да дам препоръка какво може да се направи като превенция”, обяснява д-р Нина Грудева.

Нейните наблюдения са, че у нас стигмата е всеобща и все още голяма част от българите се страхуват да посетят психиатър. Ако го направят, то задължително трябва да остане в тайна от околните. За да не бъдат посочени като различни и изхвърлени от обществото. Което пречи на лечението. Затова съветът й е да променим мисленето си, да освободим съзнанието и да се забавляваме. „Яжте средиземноморска храна, пийте вино и се обичайте”, съветва младият психиатър.