Ежедневната среща с тежко болни пациенти, променя мирогледа ти. Даваш си сметка, че трябва да се живее пълноценно. Оценяваш истински важните неща и се радваш на всичко около себе си. Това признава отличникът на випуск 2018 в Медицински университет - Пловдив д-р Марин Канарев, който се е посветил на една от най-трудните специалности – медицинска онкология.

Преди година младият пловдивчанин, трето поколение медик, получи наградата „Златен Хипократ” заедно с дипломата си, в която има само шестици от следването и държавните изпити. Днес вече работи в МБАЛ „Парк Хоспитал” рамо до рамо с родителите си д-р Владимир Канарев и д-р Грета Канарева, които имат дългогодишен опит както в медицинската онкология, така и вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия. Също така е асистент в Катедрата по анатомия на МУ-Пловдив и води упражнения на студентите.

Споделя, че всичко в работата му е интересно. И все още с готовност взима дежурства, дори и по празници. Медицината обаче не е била детската му мечта. Като ученик в ЕГ „Пловдив” имал разностранни интереси. Привличали го химия, физика, философия, явявал се на национални олимпиади по тези дисциплини.  „До последно не бях наясно със себе си коя да избера”, казва д-р Канарев. Когато се срещал с познати и колеги, всички казвали: То е ясно, че ще учиш медицина. И това малко го дразнело. Но в един момент се убедил, че това е сферата, която го привлича. 

По време на следването си в Медицинския университет пък се колебаел между хематология, онкология и детска онкохематология. В крайна сметка солидните тумори надделели и това предопределило професионалното му развитие.  За последната година е видял доста интересни неща откъм заболявания, клинични изяви и постигнат ефект от терапията.

„Буквално всеки един орган на човек може да страда. Няма място от организма, което да е напълно защитено от онкологични заболявания. Те са много различни. Например ракът на белия дроб е една кошница от заболявания. Много зависи от стадия, локализацията, големината на тумора, но и от самия вид на тъканта. Един орган го изграждат различни видове тъкани и от всяка туморът, който произлиза, е различен – и като поведение, и като начин на лечение. Затова трябва да преценим много комплексни неща”, обяснява младият лекар.

Имал е пациенти с „по-екзотичния” рак на пениса, недиференцирани карциноми на тестисите, карцином на вулвата и шийката на матката. Както и с най-типично разпространените рак на белия дроб, млечната жлеза, дебелото черво, стомаха. Сред най-тежките случаи до момента е пациентка с яйчников тумор, чиято прогноза не била добра. „Тази жена беше с много изливи в коремната и плевралната кухина, с разсейки. Имаше колабирал бял дроб с излив и течност. Първо я изпратихме на гръден хирург, за да овладеем белодробния проблем. След това дойде при нас, започнахме да правим химиотерапия за яйчника. Изкара много трудно вливките, направи много реакции. Използвахме модерни препарати, които са моноклонални антитела, сега е много модерно да се говори за персонализирана медицина – това е тя в действие. На жената й предстои да остане на някакво поддържащо лечение. И в някакъв момент ще забрави, че е имала такова заболяване. Ето пример за голям терапевтичен успех”, разказва онкологът.

И посочва, че лечението е комплексно - химиотерапия, лъчелечение и хирургично лечение. По-възрастните пациенти имат и доста придружаващи заболявания. Задължително всеки случай се обсъжда, а решенията, които касаят човешки живот, се взимат екипно. Колкото повече прегледи, гледни точки и мнения – толкова по-добре за поставянето на точната диагноза и правилното лечение. Денят на целия екип започва със сутрешен рапорт, след което се минава визитация и започва новият прием.

Докато родителите на д-р Канарев са изкушени най-вече от лечението на рак на белия дроб, което е едно от най-тежките като прогноза и терапия заболявания, той все още не се е насочил към определен орган. „Може би с времето, като натрупам повече опит и стаж, ще имам локализации, които да са ми по на сърце. Все още съм в началото на своята професия”, споделя медикът.

Той отчита, че диагнозата рак стряска пациентите и чисто психологически е доста трудно при първия сблъсък човек да я приеме. „Първият сблъсък обикновено не е с нас, а с хирурзите, които ги диагностицират. Защото с тези оплаквания пациентите попадат или в хирургично отделение, или в някое спешно звено. Много зависи от това как е подходил специалистът при първата среща с пациента. Деликатен е моментът как да бъдат съобщени тези новини. При нас се налага много често да съобщаваме, че заболяването се е развило и трябва друг вид терапия. Или че е в много напреднал стадий и терапията само би влошила оставащата част от живота”, казва д-р Марин Канарев.

Положителната тенденция според него е фактът, че хората все повече се интересуват от здравето си. Апелът му обаче е да не обръщат внимание на всичко, което достига до тях като неспециализирана информация. А да се доверяват само на специализирани здравни издания и лекари специалисти.

„Хората трябва да не приемат нещата безкритично. Да подхождат сериозно и навреме към сериозните заболявания. Да ходят на профилактични прегледи. Но и да не се притесняват, защото медицината се развива с много бързи темпове като диагностика и лечение. Да си живеят живота с много щастие и да се наслаждават на миговете”, съветва младият лекар.