Лекарите по принцип са прагматици и за тях чудесата обикновено си имат научно обяснение. Но каквото и да е то, да видиш човек, който е почти сляп, но благодарение на медицинската помощ проглежда на 100%, наистина изглежда като чудо.

На подобни чудеса е свидетел д-р Райна Рангелова-Марбург, офталмолог в софийска клиника.

„Да помагаш и да си свидетел как невиждащи хора проглеждат, носи голямо удовлетворение. Това е и предизвикателство, защото процесът понякога е много дълъг. Но няма нищо по-вълнуващо от това да видиш как човекът проглежда и излиза от кабинета с усмивка”, споделя д-р Рангелова. И разказва случай, с който се е сблъскала съвсем скоро:

„Дойде при мен пациент с кератоконус – това е заболяване, което се счита за вродено състояние, но в даден момент прогресира и води до силно намаление на зрителната острота. Дълъг е пътят на това заболяване. Но в крайна сметка, след различни видове манипулации, дори понякога смяна на роговицата, пациентът проглежда.

При мен беше дошъл, за да му поставим контактна леща. Аз не обичам много да напасвам контактни лещи. Но усмивката на човека, който имаше 5% зрение, а с лещите прогледна на 100%, ми донесе огромно удовлетворение. И това ме кара да продължа да напасвам лещите”, разказва младата лекарка.
 
Тя е второ поколение медик, продължила е по пътя на баща си, който е невролог. Но интересите й са много разнообразни, а любопитството я кара да се рови в коренно различни сфери на науката.

„Баща ми сигурно се е надявал не само да продължа неговата професия, но и да работя по неговата специалност. Но когато бях малка, моята мечта беше архитектурата. Тогава гледах огромната библиотека с медицински книги вкъщи и си казвах: „Един ден те сигурно ще отидат на вятъра”.

Архитектурата останала несбъдната мечта, но в 10-ти клас в Първа английска гимназия в София Райна се запалила по философията. Записала се на ЗИП /задължително избираема подготовка/, тръгнала по олимпиади, печелела отличия. Но в 11-ти клас все пак решила, че ще кандидатства медицина. Не я приели. Тогава отново пробвала с философия, изкарала много висока оценка на изпита и станала студентка в Софийския университет.

„Философията беше едно приключение”, казва сега д-р Рангелова. Тя изкарала само една година в СУ, защото вътрешният й глас отново й казал: „Медицината е твоето призвание”. Така, на втория опит Райна Рангелова влязла в Медицинския университет в София.

„ Цял живот съм така – между много разнородни специалности и интереси. Но в крайна сметка медицината ме пое. И аз нея. И така - до ден днешен”, казва д-р Рангелова.

По думите й, очен лекар станала пак на майтап. Докато учела, най-много я привличала хирургията. Но се наложило много бързо да избере специалност, тъй като следвали 2-3 нулеви години. И най-бързо успяла да се подготви за офталмологията.

През 2005 г. става специализант в клиниката към МБАЛ „Царица Йоана”, а през 2010 г. придобива специалност по очни болести. Още от 2007 г. започва работа в специализирана частна клиника с 30-годишна история, където е и до ден днешен.

От същата година е и член на Европейското дружество по катарактална и рефрактивна хирургия.

Казва, че подобно на много български лекари, преди години се е замисляла да замине на работа в чужбина. Но сега се чувства добре на мястото, на което е.  

Кое е най-голямото предизвикателство в работата й?

„В лекарската професия най-голямото предизвикателство е работата с хора. Мисля, че всички лекари се научаваме да бъдем първо психолози и после всичко останало”, казва лекарката.

Защото се случва при нея да дойдат хора, които дори не подозират, че са развили сериозно заболяване. И трябва да чуят от лекарката тежката диагноза.  

Като например глаукома.

„Много често тя не показва по нищо, че се развива. Човек не може да усети повишено налягане или загуба на периферно зрение. Пациентите решават да дойдат на преглед, понеже леко им се е позамъглило зрението. Мислят си, че ще ги оперираме и ще прогледнат.

Но всъщност се оказва, че имат глаукома. Тя не се усеща. Ако има редовно проследяване след определена възраст – веднъж на 2-3 до 5 г., ще е по-добре, макар че заболяването понякога много бързо прогресира. Но българският пациент обича да идва в последния момент”, обяснява специалистът.

Друго неприятно заболяване, което влияе и на очите, е диабетът. Тук отново лекарите се сблъскват с немарливи пациенти, които знаят, че имат диабет, но с години не са проверявали очните си дъна.  

„Може дълго време да нямат проблем. Но промени в очните дъна понякога има още в началото на заболяването. Затова съветваме всички диабетици веднъж в годината да ходят на очен преглед за оглед на очните дъна с разширяване на зениците за по-прецизна диагностика”, препоръчва д-р Рангелова.

Иначе при пациенти, които се преглеждат редовно и правят лазерни манипулации, ако е нужно, може и да няма сериозни разрушителни последствия от болестта.

Но много често диабетици се сещат за очите си в напреднал стадий, когато вече са се появили много кръвоизливи.  „Пораженията от диабета за очите са сериозни, ако не се следи. Стига се до промени в стъкловидното тяло, отлепване на ретината, загуба на зрение. Тогава сме по-безпомощни, макар че и в тези случаи има специалисти, които помагат”, дава надежда д- р Рангелова.

Тя е категорична, че лечението, което пациентите у нас получават, е напълно сравнимо с медицинската грижа в чужбина. Да, има области, в които се търси помощта на чужди специалисти, както се е наложило за млада жена с тумор в ретината, на която трябвало да махнат окото. От клиниката я изпратили в Германия, където й направили невероятна протеза. Д-р Рангелова обаче не изключва, че това може да се постигне и в България. „За повечето заболявания на очите в България пациентът може да получи адекватна грижа”, уверена е младата лекарка.

Това, което тя препоръчва най-горещо на всички, са профилактичните прегледи.  „У нас това е на заден план, но всъщност прегледът е много важен във всички специалности”, категорична е специалистката.

Съветът й е децата задължително да се заведат на очен преглед към втората-третата година.  

Хората, които работят повече с компютър, имат по-сухи очи, те се уморяват, зачервяват, по-чувствителни са. Затова трябва да се правят редовни почивки, по-често да се поглежда навън, да се излиза на чист въздух за 5-10 минути, да се проветрява помещението.

„Това на пръв поглед са банални неща, но имат значение”, казва д-р Рангелова.  Сред полезните храни за зрението тя препоръчва червената боровинка, на базата на която има и лекарство. Както и всякакви храни, които съдържат антиоксиданти. „Хапвайте зеленчуци, плодове, без нитрати, био, отгледани на село. Но да кажем, че ако се храните с  нещо определено, ще виждате по-добре – няма такова”, категорична е докторката.

 Какво да направим, за да запазим по-дълго доброто си зрение?

 „Това е индивидуално. Очите са дадени, за да се ползват. Няма как да кажем:  чети по-малко, или гледай по-малко телевизия. Много се смея на пациенти, които казват: „Аз много работя с очите си”.  Защото не познавам човек, който да не работи с очите си".

 Но това, което всеки може да направи, е да пази очите си от механични наранявания, които могат да причинят например новогодишните пиратки.

„Когато бях специализант в ИСУЛ съм ставала свидетел на много неприятни случаи. Не подценявайте механичните травми, избягвайте бомбички и пиратки”, съветва д-р Райна Рангелова.