Когато останалите лекари не могат да вземат решение за даден пациент, търсят мнението на анестезиолога. Той е последният шанс болният да се стабилизира и лечението му да продължи. По този начин общопрактикуващ лекар обяснил преди години на д-р Милен Георгиев какво представлява работата на анестезиолога. И предопределил бъдещето на младия човек, който по онова време бил студент първи курс в Медицинския университет.

„Не произхождам от лекарска фамилия и нямах близък, който да ме насочи към определена специалност. Просто исках да спасявам хората. И когато поговорих с този лекар, си казах: Това ще е”, с усмивка си спомня д-р Георгиев. След като завършва медицина, първо работи в Спешна помощ, а след това започва специализация, преди две години взима специалност и в момента е част от екипа на пловдивската МБАЛ „Централ Хоспитал”.  

Сега отчита, че работата на анестезиолога напълно се покрива с представите му, и признава, че е сбъднал мечтата си. Разказва, че дежурствата са тежки, тъй като пациентите могат да бъдат от новородени до хора на преклонна възраст. Затова той и колегите му трябва да имат отлични познания по фармакологията и физиологията, да знаят как да действат в съответната възраст.

„Това е много сериозна специалност. Иска много четене, търпение, нерви, постоянно наблюдение и грижи. При повечето усложнения, особено в реанимацията, се действа стъпка по стъпка. Няма как веднага да се наблюдава подобрение”, споделя младият лекар. Изключително важен според него е и добрият и сплотен екип – от хирурзите, специалистите по клинична лаборатирия и образна диагностика, до медицинските сестрите. Последните често са очите и ушите на анестезиолога, тъй като забелязват, ако например пациент повиши кръвно или пулсът му е очестен.    

Медикът посочва също, че няма безобидна упойка. Работата на анестезиолога е да прецени доколко опасна би била при съответния пациент даден вид анестезия и какви странични реакции би могло да има. „Най-важното е да се обясни на човека. Той трябва да знае една операция какви рискове крие. Няма операция без рискове, няма анестезия без рискове. Доста от нещата не се обясняват или се казва на хората, че няма как да се получи страничен ефект. Това е напълно погрешно. Пациентите трябва да са наясно какви проблеми могат да възникнат по време на операцията, какви проблеми могат да възникнат по време на анестезията. И тогава да вземат решение”, обяснява анестезиологът.

Той и колегите му са на мнение, че не трябва да остават анонимни за пациента и преди интервенцията се запознават с него, представят му се, разпитват го. Но никога не му обещават, че ще го събудят, тъй като не всичко зависи от тях. Важно е как „пипа” хирургът, важна е и предварителната подготовка на пациента за операцията.

Относно недостига на анестезиолози у нас и изтичането на кадри в чужбина, д-р Георгиев коментира, че всичко е въпрос на добър мениджмънт от страна на здравните заведения. Когато не получават добро заплащане, лекарите са принудени да работят на второ място, имат извънреден труд, чувстват се уморени. А това е нож с две остриета. Преди години той самият също се замислил да емигрира. Не само заради по-ниското заплащане тук, но и заради абсурдите в здравната система. Но си дал сметка, че никъде няма идеална здравна система. „В България за мен е важно не в каква болница ще попаднеш, а на какъв лекар. Защото лекарят може така да предразположи пациента и да му осигури такъв комфорт, че той да не разбере за проблемите на здравната система. Няма съвършена здравна система. Има колеги, които работят в чужбина. Някои от тях искат да се върнат, други остават там само заради парите. Но човек, ако иска, винаги може да изкарва пари. Тук останах заради екипа, който открих в тази болница. Намерих подходящите условия на труд и не се поколебах да приема работата. Освен това тук има хора, с които съм мечтал да работя  – като проф. Петър Учиков, доц. Султанка Попова, д-р Стефан Василев”, признателен е младият медик.

Той отчита, че специалността е изключително перспективна и в последните 2-3 години все повече млади хора се насочват към нея. Привлечени са към анестезиологията точно заради този недостиг на кадри и надеждата, че по-голямото търсене означава и по-високо заплащане. „Но не всеки може да бъде анестезиолог. Познавам колеги, които са започнали и след това са се отказали. Много зависи от учителите – как ще те предразположат, как ще те стимулират да четеш и да продължиш да работиш. Както и във всяка друга област на медицината, не попаднеш ли на добри учители, се отказваш”, отчита д-р Милен Георгиев.

И признава, че за него най-голямото предизвикателство е да остане стабилен в спешни състояния. Това умение се придобива в спешна помощ, където си всичко – лекар, санитар, сестра. Трябва да контролираш хората около теб, които те наблюдават. „Това много помага, но в операционна е малко по-различно. Там можеш да разчиташ на колегите си, на хирурзите. Важно е, когато стане нещо животозастрашаващо, ти да можеш да реагираш адекватно и ако смяташ, че няма да се справиш, да потърсиш помощ. В това няма нищо лошо. По-лошо е да си повярваш прекалено и да не вземеш правилно решение”, категоричен е той.